Какво ще се случи с икономиката на България при влизане в еврозоната? Анализ на ИПИ
Институтът за пазарна стопанска система разгласява отчет, анализиращ резултатите за стопанската система на България от присъединение към ERM II и еврозоната.
Той е изготвен с финансовата поддръжка на българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП г- жа Ева Майдел.
Публикуваме резюмето с незначителни съкращения.
Заглавието е на редакцията.
Страхът от инфлация след приемане на еврото е широкоразпространен, само че не и състоятелен. Различни проучвания на ЕЦБ, Европейска комисия и други демонстрират, че в част от включилите се страни не се регистрира увеличена инфлация от приемането на еврото. В страните, където може да се приказва за инфлационен резултат, той е най-малък и не надвишава 0,3 процентни пункта. Т.е. даже и в най-лошия случай инфлацията в резултат на прехода към евро е доста под един %.
Притесненията за закъснение на растежа или за разхлабване на фискалната дисциплинираност също не са оправдани. Сравнението сред страните от Централна и Източна Европа, които са влезнали в еврозоната, и тези, които не са демонстрира, че няма отрицателен резултат върху растежа на стопанската система от влизането в еврозоната. Например през 2017 година петте страни от района, влезнали в еврозоната, форсират растежа си и доближават междинен ритъм от близо 5%, до момента в който Полша, Чехия и Унгария порастват с към 4%. Показателен е образецът на Словакия, която е в еврозоната, и прилежаща Чехия, която не е. Словакия превъзхожда Чехия по ритъм на стопански напредък през интервала на участие в ERM II и през интервала на участие в еврозоната.
Що се отнася до бюджетната дисциплинираност, постоянно се дава за образец Гърция като страна, която е влезнала в еврозоната в положително положение, а след това се е влошила. Всъщност икономическата история на Гърция демонстрира, че страната в никакъв случай не е била в положително фискално положение, а постоянно е била измежду „ водачите “ по най-голям дълг и недостиг – и преди, и след участието. България, за разлика от Гърция, в последните две десетилетия постоянно е имала дисциплинирана фискална политика. Всъщност страната ни е номер едно в целия Европейски Съюз от позиция на общ спад на държавния дълг сред 1997 година и 2016 година Икономиката на България може единствено да завоюва от присъединение към еврозоната, като позитивите са както краткосрочни, по този начин и дълготрайни. Положителните резултати за стопанската система ще стартират да се усещат още сега, в който публично стартира процеса на присъединение към зоната на общата валута.
Например покачването на суверенния кредитен рейтинг в множеството страни се следи още с приемането на страната в чакалнята на еврозоната, ERM II. Ново повишаване на рейтинга нормално следва и при формалното приемане на еврото.
За България S&P’s наскоро разгласи категорично, че влизането в ERM II ще бъде фактор за повишение на рейтинга на страната. Вдигането му ще докара и до по-ниски лихви, по-лесен достъп до финансиране и повече вложения.
Подготовката на България за влизане в ERM II и еврозоната ще и даде подтик за промени. Самото влизане в ERM II най-вероятно ще е обвързвано с вдишване на задължения за структурни промени, които да подсигуряват „ висока степен на устойчива конвергенция “, както изисква член 140 от Договора за действието на Европейския съюз. Очакваният позитивен резултат може да се съпостави с подготовката за участие в Европейски Съюз – десетилетието от 1997 до 2007 година беше най-хубавото от позиция на стопански напредък в цялата история на страната точно поради бързите и огромни промени и напредването на договарянията. Близо 95% от директните задгранични вложения влязоха в България, откакто страната получи покана за започване на договаряния през 1999 година Подобен позитивен резултат можем да чакаме и от процеса на подготовка за участие в ERM II и еврозоната.
Продължава на стр. 2
Страница на публикацията: 0102
Той е изготвен с финансовата поддръжка на българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП г- жа Ева Майдел.
Публикуваме резюмето с незначителни съкращения.
Заглавието е на редакцията.
Страхът от инфлация след приемане на еврото е широкоразпространен, само че не и състоятелен. Различни проучвания на ЕЦБ, Европейска комисия и други демонстрират, че в част от включилите се страни не се регистрира увеличена инфлация от приемането на еврото. В страните, където може да се приказва за инфлационен резултат, той е най-малък и не надвишава 0,3 процентни пункта. Т.е. даже и в най-лошия случай инфлацията в резултат на прехода към евро е доста под един %.
Притесненията за закъснение на растежа или за разхлабване на фискалната дисциплинираност също не са оправдани. Сравнението сред страните от Централна и Източна Европа, които са влезнали в еврозоната, и тези, които не са демонстрира, че няма отрицателен резултат върху растежа на стопанската система от влизането в еврозоната. Например през 2017 година петте страни от района, влезнали в еврозоната, форсират растежа си и доближават междинен ритъм от близо 5%, до момента в който Полша, Чехия и Унгария порастват с към 4%. Показателен е образецът на Словакия, която е в еврозоната, и прилежаща Чехия, която не е. Словакия превъзхожда Чехия по ритъм на стопански напредък през интервала на участие в ERM II и през интервала на участие в еврозоната.
Що се отнася до бюджетната дисциплинираност, постоянно се дава за образец Гърция като страна, която е влезнала в еврозоната в положително положение, а след това се е влошила. Всъщност икономическата история на Гърция демонстрира, че страната в никакъв случай не е била в положително фискално положение, а постоянно е била измежду „ водачите “ по най-голям дълг и недостиг – и преди, и след участието. България, за разлика от Гърция, в последните две десетилетия постоянно е имала дисциплинирана фискална политика. Всъщност страната ни е номер едно в целия Европейски Съюз от позиция на общ спад на държавния дълг сред 1997 година и 2016 година Икономиката на България може единствено да завоюва от присъединение към еврозоната, като позитивите са както краткосрочни, по този начин и дълготрайни. Положителните резултати за стопанската система ще стартират да се усещат още сега, в който публично стартира процеса на присъединение към зоната на общата валута.
Например покачването на суверенния кредитен рейтинг в множеството страни се следи още с приемането на страната в чакалнята на еврозоната, ERM II. Ново повишаване на рейтинга нормално следва и при формалното приемане на еврото.
За България S&P’s наскоро разгласи категорично, че влизането в ERM II ще бъде фактор за повишение на рейтинга на страната. Вдигането му ще докара и до по-ниски лихви, по-лесен достъп до финансиране и повече вложения.
Подготовката на България за влизане в ERM II и еврозоната ще и даде подтик за промени. Самото влизане в ERM II най-вероятно ще е обвързвано с вдишване на задължения за структурни промени, които да подсигуряват „ висока степен на устойчива конвергенция “, както изисква член 140 от Договора за действието на Европейския съюз. Очакваният позитивен резултат може да се съпостави с подготовката за участие в Европейски Съюз – десетилетието от 1997 до 2007 година беше най-хубавото от позиция на стопански напредък в цялата история на страната точно поради бързите и огромни промени и напредването на договарянията. Близо 95% от директните задгранични вложения влязоха в България, откакто страната получи покана за започване на договаряния през 1999 година Подобен позитивен резултат можем да чакаме и от процеса на подготовка за участие в ERM II и еврозоната.
Продължава на стр. 2
Страница на публикацията: 0102
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ