Информационната система за хората с увреждания, за която държавата даде

Информационната система за хората с увреждания, за която страната даде 2 500 000 лв., не работи. Това сподели министър председателят Бойко Борисов след траялата пет часа среща с майки от „ Системата ни убива “, които близо 2 месеца стачкуват зад Народното събрание и Национално показаните организации на и за хората с увреждания, съобщи БГНЕС.

Борисов акцентира, че ще бъде тествано на какво се дължи това. Премиерът отбелязва, че 88 000 души се нуждаят от непозната помощ, а над 700 000 лица се нуждаят от финансова помощ и акцентира, че ще бъде тествано дали това е действителният брой на нуждаещите се от поддръжка. Въпреки траялата с часове среща протестиращите и властта не съумяха да сближат позициите си по всички претенции. Борисов даде обещание следващата година да се дадат 150 млн. лева повече за осведомителната система за хора с увреждания.

„ Благодаря на участниците в срещата. Неслучайно минаха 5 часа, тъй като по всяка тематика има диаметрално противоположни разбирания. Дори от най-елементарните – помощните средства дали да ги купува страната, или настрана - тотално разнообразни отзиви. По този държавен орган за съгласуваност – безусловно две радикално разнообразни отзиви. За мен тази среща е значителен прогрес, тъй като дружно с всички тези хора седнахме на една маса “, съобщи Борисов.

Той добави, че договарянията не престават идващия вторник, когато още веднъж ще се срещне с майките в Министерския съвет и тогава ще начертаят съответни ограничения. Премиерът акцентира, че за основаването на дневни центрове ще са нужни и спомагателни средства за личен състав, които занапред ще би трябвало да се мисли от кое място да се вземат.

Мая Стоицева от „ Системата ни убива “ съобщи за БГНЕС, че е впечатлена от времето, което Борисов им е отделил, само че все пак палатките и митингите остават до момента в който не видят настояванията си залегнали в документ.

„ Проведохме една много интензивна среща с премиера, министър Бисер Петков, здравния министър и вицепрезидента Томислав Дончев. Пред тях още веднъж поискахме основаването на указател на хората с увреждания, както и да не се дават помощи на калпак, а съгласно самостоятелните потребности на лицето. Обединихме се към това, че Законът за персоналната помощ, Законът за хората с увреждания и Законът за обществените услуги ще бъдат подготвени до края септември ще бъдат дадени на депутатите за разискване “, сподели Стоицева.

Тя изясни, че по време на срещата са поискали и основаването на профилиран орган, който да дава отговор за уврежданията в България, както и да се сътвори стандарт за медицинските произведения.

Зам.-председателят на Националния съвет за интеграция на хора с увреждания Адриана Стоименова и представител на Национално показаните организации на и за хората с увреждания напомни, че от месец март упорстват да отидат към здравното министерство и да има ясни и точни стандарти, тъй че тези механически средства да не повреждат хората, както и да се ускори контролът върху разходването на средствата за тези принадлежности.

" Сигналите, които имат за нередности – изключително за колички, слухови апарати и сходни, незабавно ще ги даваме за инспекция от полицията или прокуратурата – създали сме такава система. Така че в тази посока сме се разбрали да станем дейни участници, а освен наблюдаващи “, сподели в допълнение на думите на Стоименова министър-председателят.

Стоименова настоя още финансовата поддръжка на лицата с увреждания да остане за всички, които имат право на нея, тъй като по нейни думи имало хора, които живеят с 200 лв. на месец, които са извънредно незадоволителни.

„ Настояваме за хоризонтални политики за работа за хората с увреждания, професионална подготовка, налична среда, правосъдие и всичко друго, тъй че хората с увреждания да имат заслужен и пълноправен живот и тяхното качество на живот да бъде задоволителен в по-голяма степен “, разяснява Стоименова.

От своя страна министър-председателят добави, че е поел ангажимент родителите на деца с увреждания да бъдат включени в обособените работни групи за промени в законите, с цел да следят това, което се прави.