ЕК: Високите нива на инфлация ще се задържат поне до лятото
Инфлацията Еврозоната ще остане висока най-малко до края на лятото, предизвести Европейската комисия. През първото тримесечие тя ще доближи 4,8% и ще се задържи на 3% до третото тримесечие, сспоред последните стопански прогнози на Европейска комисия. Едва през последното тримесечие на 2022-а анализаторите чакат спад до 2,1 на 100.
Прогнозата на Брюксел се основава на догатката, че последователно ще се възстановяват доставките, а цените на газа ще паднат с повишението на температурите и отслабването на геополитическото напрежение сред Русия и Украйна. „ Несигурността обаче ще остане нараснала. Ускоряването на световната инфлация може да докара до по-бързо от предстоящото стягане на паричната политика с последствия върху световните условия за финансиране и търсенето “, разяснява Паоло Джентилони, еврокомисар по стопанската система, пред Euronews.
Прогнозата бе оповестена след разбор на данните за януари, който сподели, че инфлацията доближи най-високия връх от рекордните 5,1% на годишна база, дължащи се все по-скъпите енергийни доставки, които регистрират фрапантно повишаване с 28,6 на 100. Принос в повишаването на живота в Еврозоната имат и непреработените храни, като пресни плодове и зеленчуци, поради инфлационния напън вследствие на по-високите разноски за торове.
Като цяло Европейският съюз ще би трябвало да се оправи със средногодишна инфлация от 3,9% - трагична смяна след десетилетие под границата от 2%. Страните, които ги чака най-силно повишаване на цените, са Полша (с 6,8%), Литва (6,7%) и Словакия (6,4%). От другата страна са Малта (2,1%), Португалия (2,3%) и Дания (2,5%), които ще записват по-слаби покачвания, само че към момента над референтното равнище на ЕЦБ. Комисар Джентилони позволява, че инфлацията в Еврозоната може да падне до 1,7% през 2023 година
Икономическата прогноза удостовери, че Европейски Съюз като цяло се е върнал към икономическите равнища отпреди пандемията през третото тримесечие на 2021 година, след мощен напредък напролет и късната есен. Очаква се съвкупната стопанска система на блока да нарасне с 4,0% през 2022 година и с 2,8% през 2023 година Прогнозата за тази година е малко по-ниска от тази, оповестена през ноември (4,3%), когато разновидността на Omicron към момента не беше необятно публикуван. Новата разновидност на COVID-19, съчетана с политическата неустановеност, провокира фрапантно закъснение на икономическата интензивност на Европейски Съюз през последните месеци на 2021 година и продължава да лимитира растежа. Ограниченията, наложени от пандемията, и дефицитът на работна ръка в допълнение изостриха спада. „ Вариантът Omicron се популяризира бързо, като новите случаи всеки ден усъвършенстват върха от предходния в доста страни, макар че последните дават мотив за оптимизъм, че пикът в Европа отминава “, акцентира Джентилони. Комисарят означи, че заразяването е повече, само че заболяването протича по-леко спрямо предходни талази, което води до по-нисък брой хоспитализации и смъртни случаи, с помощта на имунизациите.
Всички очи се насочват от Брюксел към Франкфурт, където президентът на ЕЦБ Кристин Лагард към момента не е удостоверил дали нейната институция ще увеличи лихвените проценти като отговор на инфлацията. Euronews напомня, че лихвените проценти в Еврозоната са негативни от 2014 година – политика, въведена от предшественика на Лагард, Марио Драги, като отговор на ниската инфлация след европейската дългова рецесия. Когато инфлацията пораства, се чака лихвените проценти да я последват Тези, които дават пари на заем, изискват по-високи лихви, с цел да подсигуряват, че няма да изгубят стойност, когато кредитополучателите ги връщат в бъдеще.
В продължение на месеци Лагард отхвърля да се ангажира с какъвто и да е тип повишение на лихвите, само че след шокиращите 5,1% инфлация през януари, тя изненада наблюдаващите с мнения, които допускат подготвеност за стягане на паричната политика в сходство с нейните сътрудници в Съединени американски щати и Обединеното кралство.
Прогнозата на Брюксел се основава на догатката, че последователно ще се възстановяват доставките, а цените на газа ще паднат с повишението на температурите и отслабването на геополитическото напрежение сред Русия и Украйна. „ Несигурността обаче ще остане нараснала. Ускоряването на световната инфлация може да докара до по-бързо от предстоящото стягане на паричната политика с последствия върху световните условия за финансиране и търсенето “, разяснява Паоло Джентилони, еврокомисар по стопанската система, пред Euronews.
Прогнозата бе оповестена след разбор на данните за януари, който сподели, че инфлацията доближи най-високия връх от рекордните 5,1% на годишна база, дължащи се все по-скъпите енергийни доставки, които регистрират фрапантно повишаване с 28,6 на 100. Принос в повишаването на живота в Еврозоната имат и непреработените храни, като пресни плодове и зеленчуци, поради инфлационния напън вследствие на по-високите разноски за торове.
Като цяло Европейският съюз ще би трябвало да се оправи със средногодишна инфлация от 3,9% - трагична смяна след десетилетие под границата от 2%. Страните, които ги чака най-силно повишаване на цените, са Полша (с 6,8%), Литва (6,7%) и Словакия (6,4%). От другата страна са Малта (2,1%), Португалия (2,3%) и Дания (2,5%), които ще записват по-слаби покачвания, само че към момента над референтното равнище на ЕЦБ. Комисар Джентилони позволява, че инфлацията в Еврозоната може да падне до 1,7% през 2023 година
Икономическата прогноза удостовери, че Европейски Съюз като цяло се е върнал към икономическите равнища отпреди пандемията през третото тримесечие на 2021 година, след мощен напредък напролет и късната есен. Очаква се съвкупната стопанска система на блока да нарасне с 4,0% през 2022 година и с 2,8% през 2023 година Прогнозата за тази година е малко по-ниска от тази, оповестена през ноември (4,3%), когато разновидността на Omicron към момента не беше необятно публикуван. Новата разновидност на COVID-19, съчетана с политическата неустановеност, провокира фрапантно закъснение на икономическата интензивност на Европейски Съюз през последните месеци на 2021 година и продължава да лимитира растежа. Ограниченията, наложени от пандемията, и дефицитът на работна ръка в допълнение изостриха спада. „ Вариантът Omicron се популяризира бързо, като новите случаи всеки ден усъвършенстват върха от предходния в доста страни, макар че последните дават мотив за оптимизъм, че пикът в Европа отминава “, акцентира Джентилони. Комисарят означи, че заразяването е повече, само че заболяването протича по-леко спрямо предходни талази, което води до по-нисък брой хоспитализации и смъртни случаи, с помощта на имунизациите.
Всички очи се насочват от Брюксел към Франкфурт, където президентът на ЕЦБ Кристин Лагард към момента не е удостоверил дали нейната институция ще увеличи лихвените проценти като отговор на инфлацията. Euronews напомня, че лихвените проценти в Еврозоната са негативни от 2014 година – политика, въведена от предшественика на Лагард, Марио Драги, като отговор на ниската инфлация след европейската дългова рецесия. Когато инфлацията пораства, се чака лихвените проценти да я последват Тези, които дават пари на заем, изискват по-високи лихви, с цел да подсигуряват, че няма да изгубят стойност, когато кредитополучателите ги връщат в бъдеще.
В продължение на месеци Лагард отхвърля да се ангажира с какъвто и да е тип повишение на лихвите, само че след шокиращите 5,1% инфлация през януари, тя изненада наблюдаващите с мнения, които допускат подготвеност за стягане на паричната политика в сходство с нейните сътрудници в Съединени американски щати и Обединеното кралство.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ