Последната космическа мисия на Индия, Chandrayaan-3, навлезе в орбитата на Луната повече от три седмици след изстрелването си, съобщи космическата агенция на страната в събота.
Индийската организация за космически изследвания (ISRO) потвърди, че Chandrayaan-3, което означава лунно превозно средство на санскрит, е било „успешно вкарано в лунната орбита“.
Ако останалата част от текущата мисия върви по план, мисията ще кацне безопасно близо до малко проучения южен полюс на Луната между 23 и 24 август.
Последният опит на Индия да направи това завърши с неуспех преди четири години, когато наземният контрол загуби контакт моменти преди кацане.
Разработен от ISRO, Chandrayaan-3 включва модул за кацане, наречен Vikram, което означава „храброст“ на санскрит, и марсоход, наречен Pragyan, санскритската дума за мъдрост.
Това е важен крайъгълен камък за страната, която е изпълнила своята амбициозна аерокосмическа програма със сравнително нисък бюджет. Само Русия, Съединените щати и Китай досега са постигали контролирано кацане на лунната повърхност.
Мисията идва с цена от 74,6 милиона долара – много по-ниска от тази на други страни и свидетелство за пестеливото космическо инженерство на Индия.
Експерти казват, че Индия може да поддържа ниски разходи чрез копиране и адаптиране на съществуваща космическа технология и благодарение на изобилието от висококвалифицирани инженери, които получават част от заплатите на чуждестранните си колеги.
Космическият кораб Chandrayaan-3 отне много повече време, за да достигне Луната, отколкото пилотираните мисии Apollo от 60-те и 70-те години на миналия век, които пристигнаха за няколко дни.
Използваната индийска ракета е много по-малко мощна от Saturn V на Съединените щати и вместо това сондата обиколи Земята пет или шест пъти елиптично, за да набере скорост, преди да бъде изпратена по едномесечна лунна траектория.
Ако кацането е успешно, марсоходът ще се изтърколи от Викрам и ще изследва близката лунна зона, събирайки изображения, които да бъдат изпратени обратно на Земята за анализ.
Марсоходът има експлоатационен живот от един лунен ден или 14 земни дни.
Ръководителят на ISRO S Somanath каза, че неговите инженери внимателно са проучили данните от последната неуспешна мисия и са се опитали да поправят всички проблеми.
Космическата програма на Индия нарасна значително по размер и инерция, откакто за първи път изпрати сонда в орбита около Луната през 2008 г.
През 2014 г. тя стана първата азиатска нация, която постави сателит в орбита около Марс, а три години по-късно ISRO изстреля 104 спътника в една мисия.
Програмата на ISRO Gaganyaan (санскрит за небесен кораб) е планирана да стартира тридневна пилотирана мисия в орбитата на Земята до следващата година.
Индия също така работи за увеличаване на своя 2-процентов дял от глобалния търговски космически пазар чрез изпращане на частни полезни товари в орбита за малка част от цената на конкурентите.
Източник: Информационни агенции
