Индийското правителство каза на върховния съд на страната, че е готово да проведе избори в управлявания от Индия Кашмир „по всяко време“.
„Централното правителство е готово за избори всеки момент. До момента продължаваше актуализирането на избирателния списък, което по същество е приключило“, каза главният прокурор на Индия Тушар Мехта пред Върховния съд в четвъртък, добавяйки, че трябва да бъде подадено обаждане от избирателните служители за това кога да се проведат изборите.
Мехта представлява федералното правителство в съда, докато изслушва поредица от петиции, оспорващи спорния ход на Ню Делхи от 2019 г. за отмяна на специалния статут на региона.
Последните избори за държавно събрание в управлявания от Индия Кашмир се проведоха през 2014 г.
През 2018 г. партията Bharatiya Janata (BJP) на премиера Нарендра Моди, която беше член на коалиционно правителство, водено от проиндийска политическа партия, оттегли подкрепата си, принуждавайки последния избран главен министър Мехбуба мюфтия да подаде оставка.< /p>
По-късно същата година, когато две съперничещи партии се опитаха да сформират съюз, за да претендират за власт, назначеният от BJP губернатор на региона разпусна събранието. Оттогава в управлявания от Индия Кашмир не са провеждани никакви избори за законодателно събрание.
На 2 август тази година състав на Върховния съд, оглавяван от главния съдия Дхананджая Йешвант Чандрахуд, започна изслушване на петиции, подадени от кашмирци и други групи и лица, които твърдят, че Индия отмени член 370, който предоставя частична автономия на управлявания от Индия Кашмир, беше незаконно.
Специалният закон даде изключителни права върху собственост и работни места на постоянните жители на единствения регион в Индия с мюсюлманско мнозинство и му позволи да има своя собствена конституция. Освен това забранява на външни лица да се заселват за постоянно или да купуват имоти в региона, към който също претендира съседен Пакистан.
Хималайската територия на Кашмир е разделена между ядрено въоръжена Индия и Пакистан, като и двете претендират за нея изцяло и са водили две от трите си пълномащабни войни за нея.
В края на 80-те години въоръжен бунт срещу индийското управление започна в долината на управлявания от Индия Кашмир. Индийското правителство отговори, като изпрати повече от половин милион войници, което го направи една от най-милитаризираните конфликтни зони в света.
Десетки хиляди хора, включително голям брой цивилни, загинаха в конфликта.
Ситуацията се влоши през 2019 г., когато правителството на Моди премахна специалния статут на региона и го постави под прекия контрол на Ню Делхи, като го превърна във федерална територия, управлявана от ръчно избран администратор.
Оттогава хиндуисткото националистическо правителство на Моди прие поредица от закони и политики, които според жителите на долината имат за цел да променят демографията на региона и да ги лишат от историческите им права върху техните земи и поминък.
„Възстановяването на демокрацията е жизненоважно“
Междувременно група кашмирски политически партии и други групи подадоха петиция до Върховния съд, оспорвайки хода на Индия и настоявайки за правата, гарантирани на региона съгласно конституцията.
По-рано тази седмица висшият съд попита правителството дали има определен график за възстановяване на пълната държавност на региона. „Възстановяването на демокрацията е жизненоважно“, отбелязва съдът.
Мехта, правителственият съветник, каза в четвъртък пред съда, че няма точна времева рамка за възстановяване на пълната държавност на управлявания от Индия Кашмир, но поддържа, че статутът на федерална територия е само временно явление.
Мехта също така твърди, че „нормалността“ се е завърнала в региона, тъй като случаите на въоръжен бунт и замерване на камъни от жителите срещу силите за сигурност са намалели. Той каза, че регионът вижда инвестиции от бизнес групи за стимулиране на икономиката си.
Въпреки това, Капил Сибал, адвокат и бивш министър на правото на Индия, който се яви от страна на вносителите на петицията, оспори твърденията на правителството за нормалност.
Решаващият BJP нарича член 370 „мъртва глава“ и се надява съдът също да заключи същото, когато произнесе решението си по делото.
Вносителите на петицията обаче твърдят, че законът е имал постоянен статут, а не временна разпоредба. Сибал каза, че отмяната на член 370 е „политическа и предприета едностранно от [политическата] изпълнителна власт“.
„Не можете да внесете законопроект в парламента в 11 часа [през нощта] и да приемете резолюция, без никой да знае за това... Защо? Защото вие подлежите на ограниченията на конституцията“, каза той, имайки предвид сесията на индийския парламент, проведена на 5 август 2019 г., когато беше приет законът, премахващ специалния статут на управлявания от Индия Кашмир.
Хаснаин Масуди от партията Национална конференция на региона, който е един от вносителите на петицията пред Върховния съд, каза пред Al Jazeera, че „основанията в нашите петиции са, че отмяната на член 370 е противоконституционна“.
„Другата страна не успя да направи каквото и да било в този аргумент“, каза той, наричайки закона „самостоятелна разпоредба“.
Масуди каза, че член 3 от конституцията на Индия не позволява на правителството да разделя или понижава щат.
„Изтъкнатите досега аргументи [в съда] ни карат много да се надяваме“, каза той, добавяйки, че другата страна представя само „разказ за нормалност“.
Източник: Ал Джазира
