Имитиращи храни заливат заведения и детски столове
Имитиращите храни, най-често създадени с хидрогенирана растителна лой в множеството случаи се пласират в заведенията, а също и в учебните столове и в детските градини. Това сигнализира за „ Сега “ изпълнителният шеф на Българската национална асоциация „ Активни консуматори “ Богомил Николов.
„ В супермаркетите делът на сиренето и другите млечни артикули с хидрогенирана растителна лой е дребен, само че в заведенията и публичното хранене - столовете на учебните заведения и детските градини е незнаен, само че по косвени признаци съдим, че е доста. Според статистиката мандрите купуват доста от въпросната хидрогенирана лой. Къде може да отиде това палмово масло? Казано с други думи
отива там, където има минимален надзор.
Тези заведения са непристъпна цитадела за нас (организациите на потребителите - б. а.) и за жителите. Родител на някое от децата, хранещи се в учебен стол не може да вземе късче сирене и да го занесе за инспекция в лаборатория, тъй като процедурата не е законна, а трябвало да го създадат контролните органи. Те обаче не ревизират. Не желаят. Правим взаимни инспекции с БАБХ, само че вървим по магазинчета и дюкянчета. Отказват да отидем да проверим в детска градина или в учебно заведение. Според нас там отиват продуктите с тази палма “, счита Николов. Да напомним, че от ноември 2016 година е наложително киселото мляко, сиренето и кашкавалът, които се оферират в детските заведения да бъдат създадени по БДС. Това се отнася и за месните заготовки и месните артикули.
Богомил Николов сигнализира и за проблемите към новата разпоредба, ограничаваща до 60% водното наличие в сиренето. Тя още не е влезнала в действие и
повода е, че разнообразни компании я апелират.
Шефът на „ Активни консуматори “, напомни, че все по-често този известен у нас млечен артикул се оводнява с потреблението на специфични слепващи субстанции. „ Получава се сирене не с 56% вода, ами със 70%. За това и обжалването ще продължава и нещата ще се бавят до дупка “, смятатой. По думите му, по този начин на процедура вместо сирене хората си купуват вода.
Според Николов инфлацията евентуално ще ускори стремежът на болшинството българи да купуват най-евтината храна и да не се интересуват много-много от качеството й. „ Тази наклонност постоянно я е имало в България.
Над половината просто гледат единствено табелката с цената.
Огромен % от хората въобще изключват качеството като детайл на преценката си “, счита той.
Справка в уеб страницата на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите (ДКСБТ) за предходната седмица демонстрира, че сиренето с хидрогенирана растителна лой (по предписание палмова) коства на едро колкото и пилешките бутчета. Имитиращият млечен артикул, който в изискванията на висока инфлация се търси от ден на ден, е достигнал цена по тържищата от 4,54 лева./кг, като за седмица е поскъпнал с 6 ст. Пилешките бутчета пък са се продавали приблизително по 4,55 лева килото, само че повишаването на цените при тях е с 10 ст. за седмица. Сиренето с палма обаче е по-скъпо от пилешките кренвирши, чиято цена цена доближи 4,32 лева./кг. Те за бедните постоянно са били безконечна алтернативата на качествените месни артикули.
„ В супермаркетите делът на сиренето и другите млечни артикули с хидрогенирана растителна лой е дребен, само че в заведенията и публичното хранене - столовете на учебните заведения и детските градини е незнаен, само че по косвени признаци съдим, че е доста. Според статистиката мандрите купуват доста от въпросната хидрогенирана лой. Къде може да отиде това палмово масло? Казано с други думи
отива там, където има минимален надзор.
Тези заведения са непристъпна цитадела за нас (организациите на потребителите - б. а.) и за жителите. Родител на някое от децата, хранещи се в учебен стол не може да вземе късче сирене и да го занесе за инспекция в лаборатория, тъй като процедурата не е законна, а трябвало да го създадат контролните органи. Те обаче не ревизират. Не желаят. Правим взаимни инспекции с БАБХ, само че вървим по магазинчета и дюкянчета. Отказват да отидем да проверим в детска градина или в учебно заведение. Според нас там отиват продуктите с тази палма “, счита Николов. Да напомним, че от ноември 2016 година е наложително киселото мляко, сиренето и кашкавалът, които се оферират в детските заведения да бъдат създадени по БДС. Това се отнася и за месните заготовки и месните артикули.
Богомил Николов сигнализира и за проблемите към новата разпоредба, ограничаваща до 60% водното наличие в сиренето. Тя още не е влезнала в действие и
повода е, че разнообразни компании я апелират.
Шефът на „ Активни консуматори “, напомни, че все по-често този известен у нас млечен артикул се оводнява с потреблението на специфични слепващи субстанции. „ Получава се сирене не с 56% вода, ами със 70%. За това и обжалването ще продължава и нещата ще се бавят до дупка “, смятатой. По думите му, по този начин на процедура вместо сирене хората си купуват вода.
Според Николов инфлацията евентуално ще ускори стремежът на болшинството българи да купуват най-евтината храна и да не се интересуват много-много от качеството й. „ Тази наклонност постоянно я е имало в България.
Над половината просто гледат единствено табелката с цената.
Огромен % от хората въобще изключват качеството като детайл на преценката си “, счита той.
Справка в уеб страницата на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите (ДКСБТ) за предходната седмица демонстрира, че сиренето с хидрогенирана растителна лой (по предписание палмова) коства на едро колкото и пилешките бутчета. Имитиращият млечен артикул, който в изискванията на висока инфлация се търси от ден на ден, е достигнал цена по тържищата от 4,54 лева./кг, като за седмица е поскъпнал с 6 ст. Пилешките бутчета пък са се продавали приблизително по 4,55 лева килото, само че повишаването на цените при тях е с 10 ст. за седмица. Сиренето с палма обаче е по-скъпо от пилешките кренвирши, чиято цена цена доближи 4,32 лева./кг. Те за бедните постоянно са били безконечна алтернативата на качествените месни артикули.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ