Коста Геров рисувал образите на светци по свой начин върху предварително подготвен бял фон
Името на Коста Геров Антикаров е съвсем забравено. Той е преподавател и образописец. Неговите съвременници описват, че е бил непретенциозен човек и вземал малко пари за труда си. Като преподавател за цяла година получавал по една бяла меджидия – 21 гроша. Децата му носели в школото храна от у дома. Бил безпаричен, постоянно опърпан, а през зимата прекарвал без печка. Не желал никакви облаги за себе си. Приличал на същински светец. Не инцидентно го наричали „ чудноват човек “.
Той е от Самоков, роден е към 1831 година Учил е в килийното учебно заведение. Работил при татко си, който боядисвал платове. Този поминък не му допаднал. Щом навършил 20 години се захванал да учи живопис при Иван Николов Иконописец. А след това години работи в църквите на селата по Горна Струма.
Установил се да живее в село Студена, Пернишко. В селото имало 17 огромни хана. Ежедневно прекосявали доста кервани. Студена се славело с главния поминък - производството и продажбата на желязо. Там работели и доста ковачи, както и майстори от непознати места. Те въвели така наречен „ цали “ – монети от времето на Мария Терезия.
Наред със занаятите хората от село Студена обичали учението. Един от даскалите бил Стойчо от Самоков, който ползвал фалангата. Отделните букви поставял на разцепения завършек на дълга пръчка и ги показвал на учениците. Около 1874 година даскал Стойчо се изселил и на негово място поканили Коста Геров. Хората от Студена го познавали от по-рано, когато рисувал черквата на селото, имали му доверие и го назначили за преподавател.
Новият даскал Коста Геров занимавал децата по взаимообучителната метода. Помагали му калфи, които стояли покрай него и били по-напреднали възпитаници. Главният предмет, който се изучавал е „ четмото “, четяли „ наустницата “, която по-късно новият преподавател изхвърлил. Той занимавал учениците с история, разказвал им за българските царе. А някои фрагменти от нашата история трябвало да знаят наизуст. Внимание се отделяло и на географията – „ Земноописание “ – карти и глобус. Коста Геров преподавал и броене. Таблицата за умножение децата трябвало да знаят като ария.
Учениците, които били към 30 на брой, пишели на плочи с калеми. Обучението се провеждало до обяд. По-късно децата се нараснали на 40, а сред тях към този момент имало три, четири девойки.
Училището се намирало в постройка на църковния двор. То представлявало стая, където и даскал Коста и учениците му сядали „ кръсто “ на земята. Новият даскал до момента в който учел хлапетата шиел облекла с иглата.
Даскал Коста е запомнен в Студена като огромен родолюбец. Научил учениците си на Чинтуловите песни. Въвел играта „ плебеи “, която ставала в църковния двор или отвън селото. Той ги разделял на две групи – едните били по-слаби възпитаници, които определял като турци, а другите – българи. Карал ги да си вършат саби от върба.
Коста Геров основал и вечерно учебно заведение, в което учел възрастните на четене и писане. Разказвал им приказки от „ 1001 нощ “ и смехории, които имали постоянно поука. Учел ги на история. Часовете с възрастните завършвал с революционни песни.
Той в никакъв случай не изговарял турски думи. Въвежда традицията да се отбелязва 11 май, денят отдаден на братята Кирил и Методий. Учителството му в село Студена траяло до 1877 година Чорбаджията дядо Алексо разказал на турците за пеенето на Чинтуловите песни в часовете на Геров и това станало мотив наложително да напусне. След време още веднъж учи децата в селото.
За известно време е преподавател и в село Кладница, където обучавал към 30 деца. Една година даскалува и в село Попово, а през това време рисувал в черквата на селото. Така през зимата учителствал, а през лятото работел в локалния храм.
Заедно с Никола Образописов се афишират срещу гръцкото четене в църква, както и срещу безобразията, произволите и злодеянията на Дели Матей. Гневните си слова срещу него изразили обществено в храма на 30 август 1859 година в наличието на самия епископ.
Като зограф Коста Геров рисува повече фрески и по-малко икони. Започва работа с Никола Образописов и Христо Зографски. Заедно работят в село Гълъбник. После се разделят по свои пътища. Коста работи в села към Витоша – Дрен, Доспей, Чупетлово, Боснек, Кладница, Кралев дол, Бобошево, Суходол и други места. Негови фрески е имало и в манастирите „ Св. Крал “ и „ Св. Пантелей “. Според негови съвременници към 1870 година е рисувал и няколко търновски църкви.
Правел облиците на светците по собствен метод върху авансово квалифициран бял декор. Първо рисувал лявото око, а по-късно – дясното. Изразът на очите е изострен и вторачен. Линията на веждите свързвал с носа, ухото, което се вижда, след това общата линия на главата и по-късно формите на тялото. Фигурите му са облечени в необятни облекла. Често е придавал несъразмеримост сред главата и тялото. Главите на фигурите са дребни за телата, а ръцете безжизнени. За работата си употребил „ мазачо “ или локални хора, които му помагали. Често му помагали неговият възпитаник Михаил Белстойнев или синът на заграфа Михаил. Вписвал е и техните имена, въпреки, че те са правели белия декор и са оцветявали облеклата на светците.
За един облик на светец нарисуван от него той вземал от донорите скромната сума от 10-15 гроша. Позволявал да му заплащат и в жито.
От стенописите му през днешния ден са непокътнати малко, другите са замазани. До 60-те години на ХХ век фрески на Коста Геров можело да се видят в църквата „ Св. Петър и Павел “ в Студена. Сред тях са свети Мина и апостолски икони. Негови фрески има и в храм в село Кралев дол, Пернишко, както и икона на Кирил и Методий в манастира „ Св. Крал “.
Синът на Коста Геров учи зографството при татко си, помагал при приготвянето на багрилата, които се правели от растения. Учи и в Богословското учебно заведение в Самоков. Ваканциите посвещава на изписването на храмове с татко си. После става като него преподавател. През лятото на 1877 година рисувал с татко си в манастира „ Св. Крал “, където ги заварили съветските войски. Работил е и в Суходол, позлатявал резба. Изкуството му наподобява значително на това на татко му.
Зографът и преподавател Коста Геров си отива от живота на 28 август 1905 година в родния си град. Вече никой у нас не си спомня името му, не може да се разчита на човешката памет. Но стенописите му още описват за оня „ чудноват човек “, който проживява безшумно дните си, предан на изкуството и познанието.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Той е от Самоков, роден е към 1831 година Учил е в килийното учебно заведение. Работил при татко си, който боядисвал платове. Този поминък не му допаднал. Щом навършил 20 години се захванал да учи живопис при Иван Николов Иконописец. А след това години работи в църквите на селата по Горна Струма.
Установил се да живее в село Студена, Пернишко. В селото имало 17 огромни хана. Ежедневно прекосявали доста кервани. Студена се славело с главния поминък - производството и продажбата на желязо. Там работели и доста ковачи, както и майстори от непознати места. Те въвели така наречен „ цали “ – монети от времето на Мария Терезия.
Наред със занаятите хората от село Студена обичали учението. Един от даскалите бил Стойчо от Самоков, който ползвал фалангата. Отделните букви поставял на разцепения завършек на дълга пръчка и ги показвал на учениците. Около 1874 година даскал Стойчо се изселил и на негово място поканили Коста Геров. Хората от Студена го познавали от по-рано, когато рисувал черквата на селото, имали му доверие и го назначили за преподавател.
Новият даскал Коста Геров занимавал децата по взаимообучителната метода. Помагали му калфи, които стояли покрай него и били по-напреднали възпитаници. Главният предмет, който се изучавал е „ четмото “, четяли „ наустницата “, която по-късно новият преподавател изхвърлил. Той занимавал учениците с история, разказвал им за българските царе. А някои фрагменти от нашата история трябвало да знаят наизуст. Внимание се отделяло и на географията – „ Земноописание “ – карти и глобус. Коста Геров преподавал и броене. Таблицата за умножение децата трябвало да знаят като ария.
Учениците, които били към 30 на брой, пишели на плочи с калеми. Обучението се провеждало до обяд. По-късно децата се нараснали на 40, а сред тях към този момент имало три, четири девойки.
Училището се намирало в постройка на църковния двор. То представлявало стая, където и даскал Коста и учениците му сядали „ кръсто “ на земята. Новият даскал до момента в който учел хлапетата шиел облекла с иглата.
Даскал Коста е запомнен в Студена като огромен родолюбец. Научил учениците си на Чинтуловите песни. Въвел играта „ плебеи “, която ставала в църковния двор или отвън селото. Той ги разделял на две групи – едните били по-слаби възпитаници, които определял като турци, а другите – българи. Карал ги да си вършат саби от върба.
Коста Геров основал и вечерно учебно заведение, в което учел възрастните на четене и писане. Разказвал им приказки от „ 1001 нощ “ и смехории, които имали постоянно поука. Учел ги на история. Часовете с възрастните завършвал с революционни песни.
Той в никакъв случай не изговарял турски думи. Въвежда традицията да се отбелязва 11 май, денят отдаден на братята Кирил и Методий. Учителството му в село Студена траяло до 1877 година Чорбаджията дядо Алексо разказал на турците за пеенето на Чинтуловите песни в часовете на Геров и това станало мотив наложително да напусне. След време още веднъж учи децата в селото.
За известно време е преподавател и в село Кладница, където обучавал към 30 деца. Една година даскалува и в село Попово, а през това време рисувал в черквата на селото. Така през зимата учителствал, а през лятото работел в локалния храм.
Заедно с Никола Образописов се афишират срещу гръцкото четене в църква, както и срещу безобразията, произволите и злодеянията на Дели Матей. Гневните си слова срещу него изразили обществено в храма на 30 август 1859 година в наличието на самия епископ.
Като зограф Коста Геров рисува повече фрески и по-малко икони. Започва работа с Никола Образописов и Христо Зографски. Заедно работят в село Гълъбник. После се разделят по свои пътища. Коста работи в села към Витоша – Дрен, Доспей, Чупетлово, Боснек, Кладница, Кралев дол, Бобошево, Суходол и други места. Негови фрески е имало и в манастирите „ Св. Крал “ и „ Св. Пантелей “. Според негови съвременници към 1870 година е рисувал и няколко търновски църкви.
Правел облиците на светците по собствен метод върху авансово квалифициран бял декор. Първо рисувал лявото око, а по-късно – дясното. Изразът на очите е изострен и вторачен. Линията на веждите свързвал с носа, ухото, което се вижда, след това общата линия на главата и по-късно формите на тялото. Фигурите му са облечени в необятни облекла. Често е придавал несъразмеримост сред главата и тялото. Главите на фигурите са дребни за телата, а ръцете безжизнени. За работата си употребил „ мазачо “ или локални хора, които му помагали. Често му помагали неговият възпитаник Михаил Белстойнев или синът на заграфа Михаил. Вписвал е и техните имена, въпреки, че те са правели белия декор и са оцветявали облеклата на светците.
За един облик на светец нарисуван от него той вземал от донорите скромната сума от 10-15 гроша. Позволявал да му заплащат и в жито.
От стенописите му през днешния ден са непокътнати малко, другите са замазани. До 60-те години на ХХ век фрески на Коста Геров можело да се видят в църквата „ Св. Петър и Павел “ в Студена. Сред тях са свети Мина и апостолски икони. Негови фрески има и в храм в село Кралев дол, Пернишко, както и икона на Кирил и Методий в манастира „ Св. Крал “.
Синът на Коста Геров учи зографството при татко си, помагал при приготвянето на багрилата, които се правели от растения. Учи и в Богословското учебно заведение в Самоков. Ваканциите посвещава на изписването на храмове с татко си. После става като него преподавател. През лятото на 1877 година рисувал с татко си в манастира „ Св. Крал “, където ги заварили съветските войски. Работил е и в Суходол, позлатявал резба. Изкуството му наподобява значително на това на татко му.
Зографът и преподавател Коста Геров си отива от живота на 28 август 1905 година в родния си град. Вече никой у нас не си спомня името му, не може да се разчита на човешката памет. Но стенописите му още описват за оня „ чудноват човек “, който проживява безшумно дните си, предан на изкуството и познанието.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ