Странностите на Айнщайн, за които са знаели само неговите близки
Името Алберт Айнщайн е синоним за талант и макар че достиженията му във физиката са неоспорими, вкъщи той е показвал много по-различно лице. Към най-близките си хора той е бил много недопечен.
Айнщайн е бил доста придирчив към близките. Всеки, който споделял един покрив с него, трябвало да следва съответни условия. Не е съумял да бъде предан към никоя от съпругите си и е бил изцяло апатичен към децата си.
Това държание обаче било оправдавано и от фамилията му, и от обществото, защото било ясно, че Айнщайн ще е измежду най-великите мозъци.
Когато среща първата си брачна половинка Милева Марич, Айнщайн е единствено на 17 години, а тя – на 23 години. Родителите му били изрично срещу този брак, само че той ясно посочил, че няма да се съобрази с мнението им.
Твърдял е, че е изгубил мозъка си от обич и по тази причина двамата подписват брак. Романсът обаче не траел дълго. След сватбата Милева ражда дъщеричка, само че и двамата били прекомерно млади за родители и я дават за осиновяване. За тайната щерка на Айнщайн се схваща едвам през 1997 година.
Когато заживели дружно, Айнщайн сложил на брачната половинка си няколко условия, с цел да останат дружно. Сред тях били да се грижи за облеклото му, да му носи храна в кабинета, да не демонстрира жестове на деликатност към него на обществени места и когато я помоли, да напусне общата им спалня.
Въпреки че тези условия изглеждали налудничава, Милева ги спазвала покорно. Тя ражда две момчета – Ханс и Едуард, а до появята на третото им дете физикът към този момент изцяло бил изгубил интерес към нея.
Бракът им завършва публично през 1919 година, 17 години откакто е подписан, а те се разделят 5 години преди развода си. При поделянето на имуществото Айнщайн изискал да резервира дома и движимостите си и заречен на Милева парите от Нобеловата премия, която бил уверен, че ще завоюва.
Той в действителност се трансформира в Нобелов лауреат и откакто изпраща парите на някогашната си брачна половинка, стопира да се интересува от нея. Тя страдала от тежка меланхолия след развода.
Айнщайн обаче бързо открива нова обич в лицето на братовчедка си Елза. Двамата се женят небрежно, а Елза изглеждала идеалната половинка за него – отстъпчива и склонна на огромни взаимни отстъпки.
Наложило се да ги прави, тъй като през годините взаимен живот с гения той ѝ изневерявал непрестанно и даже водил любовниците си в дома им. Бракът им просъществувал до гибелта ѝ през 1936 година.
Айнщайн живее още 2 десетилетия и преди гибелта си споделял, че въпреки и хората да го считат за талант в връзките с противоположния пол той се е държал като цялостен простак.
