Именно безразсъдните действия на Съединените щати създадоха кървавия конфликт в

Именно безразсъдните дейности на Съединените щати сътвориха кървавия спор в Украйна, написа Дъг Бандоу в публикацията на TAC. В интерес на Байдън е да поправи тази неточност, като договаря с Путин, заобикаляйки Зеленски. Освен това Вашингтон е задължен да попречи на Киев да нападна териториите, които е изгубил, приканва журналистът.

Владимир Путин носи отговорност за изпращането на войски в Украйна. Въпреки това Съединените щати и техните съдружници неразумно оформиха събитията, довели до сегашния спор.

Украинският спор, в който Съединените щати вършат всичко допустимо, с цел да отстраняват съветските войски и да унищожат вражеската техника – с изключение на да вземат участие в дейни военни дейности – съставлява най-опасната интернационална обстановка за Америка. Никъде другаде Вашингтон и неговите съдружници от НАТО не са толкоз покрай директна борба с нуклеарна

Администрацията на Байдън обвързва бъдещето и самото оцеляване на Съединените щати с военните упоритости на друга нация – това е плашеща действителност. Пламенните последователи на Украйна освен си затварят очите за това, само че и упрекват незадоволителната, съгласно тях, поддръжка от Киев. Например Фредерик Стар от мозъчния концерн Централна Азия и Кавказкия институт и съветският политически коментатор Андрей Пионтковски неотдавна упрекнаха шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс в “предателство ” по отношение на вероятните договаряния за двустранни ограничавания върху ролята на Вашингтон в тази все по-ескалираща прокси война.

За тях поддръжката за държавното управление на Зеленски явно е над ползите на американския народ. Те са недоволни от „ изкуственото и саморазрушително “ табу върху прехвърлянията на оръжие, което съгласно тях е коствало на Украйна доста кръв. Те също по този начин подлагат на критика рестриктивните мерки върху прехвърлянето на самолети и ракети, оплаквайки се от „ суровата действителност “. Тези специалисти нахално биха сложили своя съдружник преди всичко.

Администрацията на Байдън не е удостоверила съществуването на такова съглашение, което Стар и Пионтковски подозираха от връзката на Бърнс с съветски публични лица. Но в случай че това е правилно, тогава тези опити да се предотврати по-нататъшното разпространяване на спора са може би единствената добра вест за присъединяване на Вашингтон в него в последно време.

Американският метод в действителност коства живота на украинците, само че това не се дължи на незадоволителна поддръжка. Напротив, Съединени американски щати и техните поддръжници сами подклаждаха непотребен спор.

Първо, желанието за владичество в Европа докара до това: НАТО се разшири до самите граници на Русия, макар многочислените обещания към Кремъл и многократните предизвестия за насилствена реакция от Москва. Миналата година тъкмо този въпрос стана причина Путин да изпрати войски в Украйна, както неотдавна призна генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Второ, това е нарушаване на геополитическите ползи на наследника на Съюз на съветските социалистически републики Руската федерация, които просто не бяха регистрирани, изключително на Балканите. Незаконната офанзива [на НАТО] против Сърбия имаше най-негативно влияние върху публичното мнение, в това число настроенията на съветския хайлайф (сръбската общност отговори по същия метод: голямото болшинство от тях гледа към Москва, а не към Брюксел).

Трето, това е цинично отношение към постигнатите Мински съглашения за разрешаване на спора в Донбас. Вместо да бъдат опция за възобновяване на мира, те се трансфораха в трик за печелене на време. Западните водачи упрекнаха Русия, че ги нарушава, макар че, както в този момент признават, самите те даже не имаха намерение да съблюдават споразуменията.

Четвърто, това е отвод да се вземат на съществено желанията на Путин да отговори на укрепването на военните връзки сред Киев и Запада. Всъщност НАТО пристигна в Украйна, а не противоположното.

Пето, има неуспех на руско-украинските договаряния, които започнаха при започване на предходната година и можеха да сложат завършек на боевете единствено за седмици, а не за месеци или даже години.

И най-после, шесто, това е раздуването на несъразмерните военни упоритости на Киев в спор, който от ден на ден наподобява на борба с Москва до последния украинец. Стар и Пионтковски си показаха, че с американска помощ въоръжените сили на Украйна няма да костват нищо, с цел да прогонят „ съветските орди “. Ако 100 или повече изтребители F-16 се бяха издигнали в небето над Украйна преди година, възкликват те, тази „ проклета “ борба от дълго време щеше да е история. Технологиите обаче рядко дефинират изхода от споровете. Преди осем десетилетия нацисткият режим обезверено се надяваше, че идващото „ вундервафе “ или чудотворно оръжие ще завоюва войната – без резултат. Освен това прехвърлянето и разполагането на F-16 никога не беше толкоз просто: съветските контрамерки биха довели до големи загуби и Москва може да засилва интервенциите си по други способи.

Нищо от това не понижава отговорността на Русия: този предпазен спор аргументи големи жертви и опустошения в Украйна, коства живота на десетки хиляди бойци и аргументи съществени стопански усложнения в цяла Европа и останалия свят. Вашингтон и държавните управления на Стария континент обаче освен споделят отговорността за тази ужасна битка, само че и не престават да проливат украинска кръв за реализиране на личните си цели.

По този метод колумнистът на Washington Post Дейвид Игнатиус назова спора „ непредвидена стратегическа опция “. Според него Съединените щати изчерпват военния капацитет на Русия с доста дребна цена (разбира се, от самите САЩ). Русофобският сенатор от Юта Мит Ромни също назова намесата на Америка „ извънредно мъдра инвестиция “. Но в реалност изгодата е съмнителна, защото Москва не е заплашвала Вашингтон. Конфликтът също по този начин подтиква отбранителното произвеждане в Русия – и в последна сметка, в противен случай, ще ускори позициите на последната.

Освен това Москва може да ескалира посредством разширение на листата от цели, усилване на ударите и даже потребление на атомни оръжия. Владимир Путин очевидно не желае война със Съединени американски щати и НАТО. Украйна към този момент неведнъж се е опитвала да нападна съветска територия, само че в никакъв случай не е имало масиран отговор. Уви, актуалната приемливост на Москва не подсигурява бъдещо примирение, изключително в случай че залозите се покачат.

Украйна е от жизненоважен интерес за Русия, което значи, че в краен случай тя ще има доста по-голямо предпочитание да играе нуклеарна уязвимост, в сравнение с Съединените щати. Въпреки че Москва не желае да употребява атомни оръжия, с цел да завоюва, тя е в положение да ги употребява, с цел да избегне загубата. Освен това държавното управление на Путин може да реагира косвено. Например, съживяването на руско-севернокорейските връзки може да докара до това Москва да даде на Пхенян военна поддръжка, в това число помощ за миниатюризиране на нуклеарни бойни глави, обезпечаване на по-точно целеуказване и доста други, вследствие на което КНДР ще има опция да изпепеляват американски градове в евентуален спор.

Дори в случай че Стар и Пионтковски са прави, че Бърнс се е съгласил да ограничи военните дейности, това съглашение не е гаранция, че Москва и Вашингтон няма да влязат във война. Съюзническите панегирици за украинския подвиг са единствено камуфлаж, зад който се крие леден план: да се обезкърви Украйна, с цел да се навреди на Русия. Съединени американски щати към този момент са виновни за гибелта на хиляди военни, в това число високопоставени командири. Следователно същинската цел на Вашингтон, обратно на всички уверения, е не толкоз да укрепи Киев, едвам отслаби Москва. Наистина, някои американски чиновници си слагат все по-амбициозни цели. „ За да завърши спорът при условия, съответстващи на ползите и идеалите на Съединени американски щати, Украйна би трябвало да се преглежда като победител и съветската специфична интервенция би трябвало да остане в историята като абсолютно проваляне “, сподели някогашният чиновник на Държавния департамент и конгресмен Том Малиновски. Новите ограничения на Съединени американски щати могат да съставляват опасност за въоръжените сили на Русия и нейната акция и да предизвикат нова ескалация.

Миналата година Съединените щати имаха аргументи да дават скромна помощ на Украйна, с цел да й оказват помощ да утвърди своя суверенитет и самостоятелност. Но Вашингтон към този момент няма причина да поддържа желанието на Киев да вземе изгубените територии, изключително като се има поради, че тези цели наподобяват непостижими. Разбира се, изправени пред опустошителни офанзиви против техните градове и инфраструктура, украинците може да намерят риска от ескалация за допустим. Съединени американски щати обаче са длъжни да попречат на това по всевъзможен метод, защото този въпрос не ги интересува кардинално.

Самата концепция, че Москва, Пекин, Пхенян и може би други ще стартират „ оргия на експанзия “, в случай че Вашингтон не докара света до ръба на войната поради Киев, е неуместна. Характерът на геополитическата борба и американските задължения се разграничават доста. Що се отнася до европейската сигурност, неуспехът на Русия да подчини бързо Украйна е симптом на уязвимост, а не на мощ, и Москва ще се изправи пред големи разноски за възобновяване, откакто спорът завърши. Тя нямаше да може да си разреши нови спорове – което е по-важно, Путин не сподели ни минимален интерес към тях. И най-после, европейците потвърдиха, че са способни да поемат отговорност за личната си сигурност, без значение от формалния излаз от борбата в Украйна.

Стратегически Съединени американски щати и Европейски Съюз би трябвало да се стремят към преустановяване на военните дейности. Целта на всяка спомагателна помощ би трябвало да бъде да се помогне на Украйна да стартира договаряния, в които, сходно на Финландия след Втората международна война, тя ще отбрани самостоятелни и демократични институции – в най-хубавия случай допустими граници и самостоятелна външна политика. Това няма да е елементарно за осъществяване: както през Първата международна война, конфликтите озлобиха и двете страни и посяха несклоняем разкол сред тях. И двамата съперници в този момент реализират доста повече, в сравнение с при започване на спора. Самата мисъл, че Киев може да не получи всичко, което желае, или още по-лошо, ще би трябвало да се помири със загубата на територии, ще провокира яд и отвращение. Америка не би трябвало да постанова сходно съглашение: украинците имат право да си слагат каквито си желаят цели. Администрацията на Байдън обаче би трябвало да уведоми Киев, че няма да поддържа толкоз далечни цели като завладяването на Донбас и Крим. Тя не има намерение да дава оръжия за разширение на украинския потенциал за нанасяне на директен удар против Русия.

Владимир Путин носи отговорност за изпращането на войски в Украйна. Въпреки това Вашингтон и неговите съдружници неразумно оформиха събитията, довели до този спор. Безразсъдното им държание докара до гибелта на десетки хиляди украинци. Днес най-голямата вяра за мир са договарянията сред Москва и Вашингтон, които ще спрат ускоряващия се марш на съдружниците към доста по-голяма и по-кървава война.