Нарцисистите всъщност могат да обичат - но бягайте от такава любов!
Имайки поради, че нарцисистите са наранили и нанесли провали в живота на толкоз доста хора, не е чудно за какво се популяризират толкоз доста информация, препоръки, публикации и книги по въпроса за нарцисизма.
Има премного хора във Фейсбук, YouTube и други уеб сайтове за обществени контакти, които като че ли са се посветили на задачата да разрушат нарцисистите, като в същото време се трансформират в експерти (или даже експерти) по този въпрос.
Тези хора най-вече са жертви на нарцистична корист и желаят да оказват помощ на другите да се измъкнат от клопката или да не вършат същата неточност като тях.
Благодарен съм за напъните им, изключително откакто те са свързани с едно отбягване на тази толкоз нездравословна взаимозависимост, старания, които аз самият поставям непрестанно в работата си като психотерапевт и персона.
Със сигурност това е едно от най-големите психически придвижвания, които съм виждал през последните години.
Има добре осведомени и опитни специалисти в региона, които дават своя принос за разбирането на нарцисизма.
Но съществуват доста разминавания и неточности в разбирането за нарцисизма. Фокусът пада върху злокачествения егоизъм, като инцидентно и несъзнателно се основава усещане, че „ злокачественият егоизъм “ е същото клинично положение или психопатология като нарцистичното личностно разстройство (НЛР).
Истината е, че злокачественият егоизъм е подкатегория на НЛР.
Една постоянно срещана неточност по отношение на нарцисизма, която виждам постоянно в интернет и за която в този момент има поток от публикации, постове и блогове, е, че хората с НЛР не могат да се обичат и не са способни на никаква съпричастност.
Тази тематика постоянно се разисква и въпреки множеството психолози да са съгласни, че това е комплициран въпрос, който има също толкоз комплициран отговор, огромна част от нарцисистите в действителност могат да усещат и показват любовта си и могат да бъдат съпричастни.
Вярно е, че злокачествените нарциси и тези с антисоциално разстройство на личността (АРЛ или социопатите) не могат да усещат или изпитват обич.
Тъй като злокачественият егоизъм постоянно се бърка с АРЛ, е належащо просто да го определим като подкатегория на НЛР, което освен е патологично нарцистично разстройство, само че също по този начин съчетава черти на параноично разстройство на личността и антисоциално разстройство на личността.
Правилно е да се одобри, че злокачествените нарцисисти и социопатите не могат да обичат, по метода, по който е общоприето да се схваща това.
Но не е вярно да се прави същия извод за тези с нарцистично личностно разстройство, които занапред нататък ще назоваваме “нарцисисти “.
Всъщност те са способни на обич и съпричастие, ДОКАТО ТОВА ГИ КАРА ДА съдебна експертиза ЧУВСТВАТ ДОБРЕ ИЛИ ДОКАТО ПОЛУЧАВАТ НЕЩО В ЗАМЯНА.
Тъй като обезверено и непрекъснато търсят обич, благодарност и одобряване от другите, те умишлено и неумишлено притеглят тези, които могат да посрещнат тази невъзможна потребност.
За страдание, обаче, хората, които се влюбват в тях и затова тези, които се пробват да им оказват помощ да се оправят със своите проблеми и болки, са изцяло лишени от същата обич, почитание и грижа, които нарцисистите се борят толкоз мъчно да получат. Тези нещастни хора съвсем постоянно ще бъдат съ-зависими от нарцисистите.
Тъй като нарцисистите са претърпели груба корист и контузия в детството си, заради което и патологичният им егоизъм се е основал, те носят голяма празнина в себе си, която непрестанно стимулира тяхното безсмислено търсене на „ свещения граал “ или извор на обич, почитание и грижи.
Тъжно и тъпо е, само че те НИКОГА не могат да получат задоволително обич, почитание и грижа, с цел да наситят неутолимата си жадност.
Нарцисистът оцелява и процъфтява, с помощта на нашето неприятно самочувствие!
Нарцисистите непрестанно търсят обич, почитание и грижи от другите, въпреки да не могат да отвърнат по същия метод.
Тези хора, които се оказват в клопката на нарцисистите /или съ-зависимите/ са избран вид персони, които в действителност са единственият вид персони, които могат да устоят на егоизма на нарцисиста, до момента в който го оформят (изкривявайки го) в любяща връзка.
Ето за какво факт е, че и нарцисистите, и съ-зависимите се обичат един различен. Усещането е напълно действително за тях. Ако не ми вярвате, попитайте някой!
Когато нарцисистите се окажат безнадеждно и надълбоко влюбени в съ-зависимите, те обичат доста по-интензивно, в сравнение с човек, който е душевен здрав, т.е. човек, който не е нито подвластен, нито нарцисист.
В ранните и еуфорични начални стадии на връзката, нарцисистът изпитва цялостна и безусловна обич, тази, която е търсил през целия си живот. Тъй като подвластният може да му даде това, което желае, те се влюбват безнадеждно. И за какво не?
Те просто са намерили единствения човек, който ще ги обожава такива, каквито са и ще им даде обич, хвалба и одобряване, макар че цялото им създание е разрушено, нещо което те пазят добре потиснато и изцяло отвън от съзнанието си.
Но това, което нарцисистът не може и не желае да осъзнае, е, че техният единствена и неповторима връзка ще бъде къса.
Бързият и неустойчив темперамент на любовта им се изяснява най-добре посредством метафора – кофа с дупки.
Нарцисистите се нуждаят от непрекъснат поток от безусловна обич, почитание и грижа, с цел да пълнят кофата си, цялостна с дупки.
Никакво количество на безусловна обич или одобряване, вежливост, съпричастност и така нататък, няма да успее да изпълни кофата им.
Следователно тяхната потребност от одобряване, внимание и така нататък, която обезверено се пробват да задоволят, ни дава визия за какво те са стимулирани, в случай че не и пристрастени към своите нарцистични похвати и за какво не могат да спрат.
Но тук е несъгласието: те могат да обожават и обичат единствено хората, които пълнят дупките им. Те в действителност „ обичат “ тези хора – техните съ-зависими. А те от своя страна също безкористно ги „ обичат “. Тъжно положение на нещата…
Най-важното, което подвластният би трябвало да разбере е, че не може да запълни празнотата на нарцисиста. Колкото и обич да налива, тя ще изтича през дупките.
Между другото психически здравият човек е същата кофа. Но защото кофата е цяла, вместо да има дупки, тя може да бъде запълнена и да си стои цялостна.
Пълната кофа предизвиква любовта към себе си и към другите. А и когато ти е цялостна кофата изпитваш омерзение към тези, които пилеят безсистемно, това, което е в тяхната кофа.
Когато кофата на нарцисиста е празна, което е безконечен проблем за тях, тяхното „ любовно “ възприятие загадъчно изчезва. Това, което в миналото е почнало като „ открих сродната си душа “, бързо се трансформира в призрачен сън.
Нарцисистът ще създадат всичко допустимо, с цел да откри източник, от който да може да си цялостни кофата.
Неговата обезверена потребност да държи кофата си цялостна с „ магнитна мощ “ го притегля назад и назад в „ любящата прегръдка “ на неговия безпределно прощаващ, безвъзмезден и алтруистичен любовник; или го принуждава да откри различен източник, който да е подвластен от него и да му дава това, което желае.
Веднага щом съществуващият или новият съ-зависим изпълни любовната му кофа, субективното прекарване на обич при нарцисиста се връща.
В умозаключение, нарцисистите могат да усещат. Въпросът е за какво не могат да обичат различен човек абсолютно или за какво нараняват хората, които обичат.
Объркването на недоброкачествен егоизъм с нарцистично разстройство на личността може да бъде източник на това комплициране.
И най-после, не желая да подлагам на критика или да упреквам хората, че неправилно имат вяра, че нарцисистите не могат да се обичат.
Когато човек е жертва на нарцистична корист, е толкоз елементарно да се мисли за тях като за чудовища, които нямат човешки усеща. И не ме разбирайте неправилно, напълно не мисля, че би трябвало да давате обич на който и да било нарцисист!
Автор: Рос Розенберг
