Спас Иванов: Дигитализацията и киберсигурността в България са нарочно потискани
Имат ли страните с изключение на териториални граници и цифрови граници, и по какъв начин могат да ги опазят, разяснява в " Мрежата " по стратегия " Христо Ботев " Спас Иванов, експерт по киберсигурност.
" Имат, несъмнено. Това започнаха да потвърждават, първо, по-изолираните страни като Китай и Северна Корея, а в последното десетилетие и Русия, която прави същото като тях – да се изолира, доколкото е допустимо, от избрани сфери на въздействие в интернет, които могат да попречат на локалната агитация.
Дигиталните граници – или това, което ние би трябвало да разбираме в България под цифрови граници, се състоят в опазването на основната инфраструктура от позиция на хакерски атаки. Това е виртуална, мислена граница, която следва да опази електроразпределителните мрежи, телекомуникационните оператори, водоснабдяването и канализацията, опазването на здравето и изобщо всичко, което зависи от цифровия продан на данни. Това е по този начин наречената " сериозна инфраструктура " и всяка европейска страна се грижи независимо за нея.
В Европейски Съюз ние ясно обрисуваме граници. Например регламентът за отбрана на персоналните данни касае обработката на персонални данни на територията на европейското икономическо пространство. Т.е. всичко, което се случва в Европа, остава на нейна територия. Всички персонални данни на европейски жители, които би трябвало да се обработят отвън Европа, това става с нейно позволение. "
„ Контрабандистите “
" Точно както контрабандистите минават нелегално териториалните граници, по този начин има такива, които минават нелегално и цифровите граници на страните. За страдание виртуалните закононарушения се преследват доста по-трудно от териториалните и са доста по-трудни за улавяне. Ако да речем имате национална полиция, която би трябвало да се оправи с нарушителите на територията на една страна, то по какъв начин да си представим една киберполиция, която да се изправи против цялата киберпрестъпност по целия свят. Да не приказваме, че доста постоянно сме подвластни от събития, които се случват в другия завършек на света, като Америка да вземем за пример, с цел да може да действат нашите цифрови граници. "
Защо има пробиви
" Ако вземем за образец Български пощи, то те са били просто комфортната жертва поради ниското си равнище на отбрана, което са показали пред света. За страдание в киберпространството няма общи прав ил а, а са мо пожелателни наставления, за разлика от митническите съюзи, да вземем за пример. За тези наставления Европа за жалост се сеща 10 години откакто възникне потребността от тях. За разлика от Съединени американски щати, Канада, Австралия, Англия, където има извънредно прецизни правила с съответни наказания за физически и юридически лица, свързани с киберсигурността, в Европейски Съюз такива ограничения по-скоро работят епизодично в избрани страни, само че не и на територията на целия Европейски Съюз. Именно тази липса на самодейност от страна на Брюксел страни като България, да вземем за пример, неглижират години наред киберсигурността си и електронното ръководство. "
Регулацията и неглижирането на киберсигурността
" Регулацията на толкоз комплициран бранш като киберсигурността изисква освен законотворчество, а и огромен софтуерен капацитет в администрацията, която би трябвало да го сътвори. Такъв в България няма. В България доста неща пречат, с цел да се случи това. Например имаме з ак о н за публичните поръчки, който е окончателно стар . Дори и да имате някакъв тип неотложност във връзка с киберсигурността, в случай че тя надвишава някаква избрана сума, която е смешна, от порядъка на 70 хиляди лв., вие може да изпаднете в един цикъл на документооброт, който може да продължи години. Да не приказваме, че затова ние в Бъл га рия постоянно купуваме технологии, които към този момент са остарели поради остарелите законодателни рамки. Действа се на парче, инициативността е дадена на обществените органи с техните пълномощия и визии, липсва всякаква единна тактика т . е. киберстратегии има написани доста, само че тези тактики не се извършват .
Но, да не забравяме, че в случай че тези тактики бъдат изпълнени, това би означавало тотална бистрота на вл ас тта и неналичието на каквато и да е " мътна вода ", в която най-лесно се лови риба. Би означавало липса на изчезнали документи, като да вземем за пример онази пътна карта, която госпожа Теменужка Петкова загуби някъде. Как е допустимо да не можем да си намерим контракта с " Газпром "? И това не е просто неглижиране на сигурността, а напълно целеустремено деяние. Но представете си, в случай че всички публичен поръчки бяха транспарантни като документооборот, бяха цифрови и проследими, пред ста вете си какъв брой по-малък щеше да е факторът корупция. Защото общественият надзор щеше да е на напълно друго равнище. Според мен дигитализацията и киберсигурността в Бъл га рия са преднамерено потискани през последните години.
Ако се върнем още веднъж към офанзивата против Български пощи, да, ние упрекваме Русия, тъй като е най-големият вероятен предполагаем зложелател и може би, не без съображение. Но с ъвсем резонни бяха и мненията и на хората, които мислят, че това в вътрешно, българско дело, което цели дестабилизиране на сегашното държавно управление, тъй като то сега орязва на предходното ръководство до с тъпа до финансови запаси и одобрените им схеми. Нищо не пречи това да е вътрешна работа, направена да наподобява като съветска. Дори може да е извършена от територията на Русия и отново да е наша. "
" Имат, несъмнено. Това започнаха да потвърждават, първо, по-изолираните страни като Китай и Северна Корея, а в последното десетилетие и Русия, която прави същото като тях – да се изолира, доколкото е допустимо, от избрани сфери на въздействие в интернет, които могат да попречат на локалната агитация.
Дигиталните граници – или това, което ние би трябвало да разбираме в България под цифрови граници, се състоят в опазването на основната инфраструктура от позиция на хакерски атаки. Това е виртуална, мислена граница, която следва да опази електроразпределителните мрежи, телекомуникационните оператори, водоснабдяването и канализацията, опазването на здравето и изобщо всичко, което зависи от цифровия продан на данни. Това е по този начин наречената " сериозна инфраструктура " и всяка европейска страна се грижи независимо за нея.
В Европейски Съюз ние ясно обрисуваме граници. Например регламентът за отбрана на персоналните данни касае обработката на персонални данни на територията на европейското икономическо пространство. Т.е. всичко, което се случва в Европа, остава на нейна територия. Всички персонални данни на европейски жители, които би трябвало да се обработят отвън Европа, това става с нейно позволение. "
„ Контрабандистите “
" Точно както контрабандистите минават нелегално териториалните граници, по този начин има такива, които минават нелегално и цифровите граници на страните. За страдание виртуалните закононарушения се преследват доста по-трудно от териториалните и са доста по-трудни за улавяне. Ако да речем имате национална полиция, която би трябвало да се оправи с нарушителите на територията на една страна, то по какъв начин да си представим една киберполиция, която да се изправи против цялата киберпрестъпност по целия свят. Да не приказваме, че доста постоянно сме подвластни от събития, които се случват в другия завършек на света, като Америка да вземем за пример, с цел да може да действат нашите цифрови граници. "
Защо има пробиви
" Ако вземем за образец Български пощи, то те са били просто комфортната жертва поради ниското си равнище на отбрана, което са показали пред света. За страдание в киберпространството няма общи прав ил а, а са мо пожелателни наставления, за разлика от митническите съюзи, да вземем за пример. За тези наставления Европа за жалост се сеща 10 години откакто възникне потребността от тях. За разлика от Съединени американски щати, Канада, Австралия, Англия, където има извънредно прецизни правила с съответни наказания за физически и юридически лица, свързани с киберсигурността, в Европейски Съюз такива ограничения по-скоро работят епизодично в избрани страни, само че не и на територията на целия Европейски Съюз. Именно тази липса на самодейност от страна на Брюксел страни като България, да вземем за пример, неглижират години наред киберсигурността си и електронното ръководство. "
Регулацията и неглижирането на киберсигурността
" Регулацията на толкоз комплициран бранш като киберсигурността изисква освен законотворчество, а и огромен софтуерен капацитет в администрацията, която би трябвало да го сътвори. Такъв в България няма. В България доста неща пречат, с цел да се случи това. Например имаме з ак о н за публичните поръчки, който е окончателно стар . Дори и да имате някакъв тип неотложност във връзка с киберсигурността, в случай че тя надвишава някаква избрана сума, която е смешна, от порядъка на 70 хиляди лв., вие може да изпаднете в един цикъл на документооброт, който може да продължи години. Да не приказваме, че затова ние в Бъл га рия постоянно купуваме технологии, които към този момент са остарели поради остарелите законодателни рамки. Действа се на парче, инициативността е дадена на обществените органи с техните пълномощия и визии, липсва всякаква единна тактика т . е. киберстратегии има написани доста, само че тези тактики не се извършват .
Но, да не забравяме, че в случай че тези тактики бъдат изпълнени, това би означавало тотална бистрота на вл ас тта и неналичието на каквато и да е " мътна вода ", в която най-лесно се лови риба. Би означавало липса на изчезнали документи, като да вземем за пример онази пътна карта, която госпожа Теменужка Петкова загуби някъде. Как е допустимо да не можем да си намерим контракта с " Газпром "? И това не е просто неглижиране на сигурността, а напълно целеустремено деяние. Но представете си, в случай че всички публичен поръчки бяха транспарантни като документооборот, бяха цифрови и проследими, пред ста вете си какъв брой по-малък щеше да е факторът корупция. Защото общественият надзор щеше да е на напълно друго равнище. Според мен дигитализацията и киберсигурността в Бъл га рия са преднамерено потискани през последните години.
Ако се върнем още веднъж към офанзивата против Български пощи, да, ние упрекваме Русия, тъй като е най-големият вероятен предполагаем зложелател и може би, не без съображение. Но с ъвсем резонни бяха и мненията и на хората, които мислят, че това в вътрешно, българско дело, което цели дестабилизиране на сегашното държавно управление, тъй като то сега орязва на предходното ръководство до с тъпа до финансови запаси и одобрените им схеми. Нищо не пречи това да е вътрешна работа, направена да наподобява като съветска. Дори може да е извършена от територията на Русия и отново да е наша. "
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ