Предотвратяването на втора Унгария. ЕС измисли нов политически трик
Имаше сензация в политическия живот на България. Двете партии, получили най-вече гласове на парламентарните избори - ГЕРБ и " Продължаваме промяната " (ПП) оповестиха образуването на държавна коалиция.
Това беше събитие, защото по-рано водачите на тези политически сили бяха в изострен спор, обвинявайки се взаимно в корупция и връзки с престъпността. Освен това спорът беше толкоз под напрежение, че даже идеологическата непосредственост не му попречи: и двете страни споделят еврооптимизма и демократичните полезности.
В края на май обаче разликите, най-малко външно, бяха преодолени. Причината за това бяха особеностите на българската конституция, съгласно които, в случай че либералите не се схванат, правото за сформиране на съдружно държавно управление ще премине към политическа мощ, която Брюксел не е подготвен да допусне на власт.
Либералите взеха решение да не изкушават ориста
Редица български специалисти считат, че борбата сред водещите демократични сили в страната се дължи на обстоятелството, че Бойко Борисов (председател на ГЕРБ) е насочен към Германия, а Кирил Петков (лидер на ПП) работи в унисон с ползите на Съединени американски щати.
Борисов беше съвсем непрекъснато министър председател от 2009 до 2021 година, Петков оглави държавното управление през 2021-2022 година По време на предизборните акции 2022-2023 година партия ГЕРБ още веднъж образува най-големите парламентарни фракции, само че в два състава на Народното събрание на България не й доближиха гласове за сформиране на държавно управление.
След резултатите от последните парламентарни избори още веднъж се получи патова обстановка: ГЕРБ - 69 депутатски мандата, " Продължаваме промяната " - 64, партията на евроскептиците-русофили " Възраждане " - 37, протурското " Движение за права и свободи " - 36, Социалистическата партия - 23, популистката социално-консервативна партия " ИТН " - 11.
Общо в Народното събрание на България има 240 места, което значи, че държавна коалиция, основана единствено с присъединяване на една от демократичните партии, ще бъде нежна.
Първият опит за коалиция, подхванат от съратниците на Борисов след изборите през април, беше несполучлив. Според българската конституция правото за сформиране на държавно управление е трансферирано на партията на Петков. И в случай че и " Политическа партия " не успее, третият опит за коалиция трябваше да направи " Възраждане ".
Тази партия надали щеше да събере 120 гласа за ново държавно управление, което би означавало, че скоро ще има нови парламентарни избори (шести от пролетта на 2021 г.). Освен това проруското „ Възраждане “ решително набира електорална тежест на фона на борбата в демократичния лагер. На последните парламентарни избори тази млада политическа мощ за първи път влезе в челната тройка на партиите в България.
Дори чисто символичните дейности за основаване на коалиция отпред с русофилската партия на водача на „ Възраждане ” Костадин Костадинов сигурно биха се употребявали за по-нататъшно пробутване на своя политически план.
Всичко това очевидно не дава отговор освен на ползите на двете най-големи фракции в Народното събрание, само че и на техните западни „ старши сътрудници “. Затова този път либералите избраха да не провокират ориста и оповестиха основаването на коалиция сред ГЕРБ и " Политическа партия " при втория опит за сформиране на държавно болшинство.
" Ротационното държавно управление "
Същността на постигнатото съглашение е в идващите 18 месеца страната да се ръководи от ротационно държавно управление. Първите девет месеца номинираните от Политическа партия ще работят на постовете министър председател и вицепремиери. След това ще бъде направена техническата им оставка, а новото държавно управление ще оглавят представители на ГЕРБ.
Прави усещане, че досегашните партийни водачи Петков и Борисов няма да вземат участие в работата на ротационното държавно управление.
Засега това са единствено съществени съглашения, които най-вероятно ще бъдат завършени под формата на формален документ.
„ Ротационното държавно управление ” би могло да се смята за чисто български опит за превъзмогване на продължителна политическа рецесия, в случай че прилежаща Румъния не го използваше.
От есента на 2021 година тази страна се оглавява от съдружно държавно управление на Националлибералната и Социалдемократическата партия. Те са и дългогодишни съперници, които се договориха за насилствен съюз, с цел да избегнат предварителни парламентарни избори.
На 26 май прехвърлянето на контрола над държавното управление беше планувано в Букурещ: водачът на либералите Николае Чука трябваше да съобщи ръководството на представителя на социалистите Марсел Колак. Тази ротация обаче беше отсрочена поради огромната стачка на учителите, обхванала Румъния.
На 29 май се организира авансово разгласен сигнален митинг на железничарите в страната. Те заплашват да блокират изцяло железопътния трафик, в случай че държавното управление не им увеличи заплатите.
Така че плануваната ротация на румънското държавно управление към момента е под въпрос.
Колко ефикасна е сходна система на " Ротационни държавни управления " в България и Румъния ще покажат едвам идващите парламентарни избори. Но към този момент през днешния ден е явно, че то разрешава решаването на моментните задания, които стоят пред тези страни по силата на участието им в Европейски Съюз.
Подкрепата за Украйна и сянката на Унгария
Политическият трик с „ ротационни държавни управления “ не разрешава на евроскептиците да се намесват в процесите на безусловна поддръжка от страна на съответните национални държавни управления, за Украйна.
И по този начин, алиансът на румънските либерали и социалдемократи прокара през националния парламент закон за опцията за доставка на оръжие на страна, която не е член на НАТО (при изискване, че е „ евентуален съдружник “ на Алианса).
Правителството на Петков в България обезпечи първоначално (през пролетта и лятото на 2022 г.) незаконни доставки на оръжия за Украйна, които след това бяха легализирани с консолидиран избор на ГЕРБ и „ Политическа партия “ в Народното събрание.
Друга задача на сходни обединения може да бъде предотвратяването на дрейфа на политическите системи на Румъния и България към структури със мощен началник на изпълнителната власт по маджарски модел.
Политическата система на Будапеща се отличава с съществуването на устойчиво парламентарно болшинство, което се обезпечава и посредством потреблението на смесена изборна система (в България и Румъния се употребява пропорционална система).
Изпълнителната власт в Унгария се радва на забележителна автономност във връзка с Народното събрание, а министър-председателят и президентът имат необятни административни запаси. Това води до по-персонализиран темперамент на висшата държавна власт и по-централизиран темперамент на унгарските партии.
Въз основа на такава политическа архитектура Виктор Орбан, който оглави четири държавни управления от 2010 година насам, води по-прагматична политика от южните съседи на Унгария. Как да не си напомним тук съществените разлики сред Унгария и България по въпроса за построяването на газопровод от Русия.
За разлика от Букурещ, Будапеща е доста по-критична към миграционната политика на Брюксел и ситуацията на сънародниците си в Украйна. А Будапеща не доставя оръжие на Украйна.
Очевидно е, че появяването на „ втора Унгария ” в югоизточната част на Европа очевидно не е в полза на евроатлантиците. Ето за какво се употребяват такива към момента екзотични форми за обезпечаване на преданост на политическите елити в периферията на Европейски Съюз под формата на ротационни държавни управления.
В последна сметка тези политически режими са доста нежни и доста подвластни от спазването на съдружните съглашения, а оттова и от тези, които моделират тези съглашения.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Това беше събитие, защото по-рано водачите на тези политически сили бяха в изострен спор, обвинявайки се взаимно в корупция и връзки с престъпността. Освен това спорът беше толкоз под напрежение, че даже идеологическата непосредственост не му попречи: и двете страни споделят еврооптимизма и демократичните полезности.
В края на май обаче разликите, най-малко външно, бяха преодолени. Причината за това бяха особеностите на българската конституция, съгласно които, в случай че либералите не се схванат, правото за сформиране на съдружно държавно управление ще премине към политическа мощ, която Брюксел не е подготвен да допусне на власт.
Либералите взеха решение да не изкушават ориста
Редица български специалисти считат, че борбата сред водещите демократични сили в страната се дължи на обстоятелството, че Бойко Борисов (председател на ГЕРБ) е насочен към Германия, а Кирил Петков (лидер на ПП) работи в унисон с ползите на Съединени американски щати.
Борисов беше съвсем непрекъснато министър председател от 2009 до 2021 година, Петков оглави държавното управление през 2021-2022 година По време на предизборните акции 2022-2023 година партия ГЕРБ още веднъж образува най-големите парламентарни фракции, само че в два състава на Народното събрание на България не й доближиха гласове за сформиране на държавно управление.
След резултатите от последните парламентарни избори още веднъж се получи патова обстановка: ГЕРБ - 69 депутатски мандата, " Продължаваме промяната " - 64, партията на евроскептиците-русофили " Възраждане " - 37, протурското " Движение за права и свободи " - 36, Социалистическата партия - 23, популистката социално-консервативна партия " ИТН " - 11.
Общо в Народното събрание на България има 240 места, което значи, че държавна коалиция, основана единствено с присъединяване на една от демократичните партии, ще бъде нежна.
Първият опит за коалиция, подхванат от съратниците на Борисов след изборите през април, беше несполучлив. Според българската конституция правото за сформиране на държавно управление е трансферирано на партията на Петков. И в случай че и " Политическа партия " не успее, третият опит за коалиция трябваше да направи " Възраждане ".
Тази партия надали щеше да събере 120 гласа за ново държавно управление, което би означавало, че скоро ще има нови парламентарни избори (шести от пролетта на 2021 г.). Освен това проруското „ Възраждане “ решително набира електорална тежест на фона на борбата в демократичния лагер. На последните парламентарни избори тази млада политическа мощ за първи път влезе в челната тройка на партиите в България.
Дори чисто символичните дейности за основаване на коалиция отпред с русофилската партия на водача на „ Възраждане ” Костадин Костадинов сигурно биха се употребявали за по-нататъшно пробутване на своя политически план.
Всичко това очевидно не дава отговор освен на ползите на двете най-големи фракции в Народното събрание, само че и на техните западни „ старши сътрудници “. Затова този път либералите избраха да не провокират ориста и оповестиха основаването на коалиция сред ГЕРБ и " Политическа партия " при втория опит за сформиране на държавно болшинство.
" Ротационното държавно управление "
Същността на постигнатото съглашение е в идващите 18 месеца страната да се ръководи от ротационно държавно управление. Първите девет месеца номинираните от Политическа партия ще работят на постовете министър председател и вицепремиери. След това ще бъде направена техническата им оставка, а новото държавно управление ще оглавят представители на ГЕРБ.
Прави усещане, че досегашните партийни водачи Петков и Борисов няма да вземат участие в работата на ротационното държавно управление.
Засега това са единствено съществени съглашения, които най-вероятно ще бъдат завършени под формата на формален документ.
„ Ротационното държавно управление ” би могло да се смята за чисто български опит за превъзмогване на продължителна политическа рецесия, в случай че прилежаща Румъния не го използваше.
От есента на 2021 година тази страна се оглавява от съдружно държавно управление на Националлибералната и Социалдемократическата партия. Те са и дългогодишни съперници, които се договориха за насилствен съюз, с цел да избегнат предварителни парламентарни избори.
На 26 май прехвърлянето на контрола над държавното управление беше планувано в Букурещ: водачът на либералите Николае Чука трябваше да съобщи ръководството на представителя на социалистите Марсел Колак. Тази ротация обаче беше отсрочена поради огромната стачка на учителите, обхванала Румъния.
На 29 май се организира авансово разгласен сигнален митинг на железничарите в страната. Те заплашват да блокират изцяло железопътния трафик, в случай че държавното управление не им увеличи заплатите.
Така че плануваната ротация на румънското държавно управление към момента е под въпрос.
Колко ефикасна е сходна система на " Ротационни държавни управления " в България и Румъния ще покажат едвам идващите парламентарни избори. Но към този момент през днешния ден е явно, че то разрешава решаването на моментните задания, които стоят пред тези страни по силата на участието им в Европейски Съюз.
Подкрепата за Украйна и сянката на Унгария
Политическият трик с „ ротационни държавни управления “ не разрешава на евроскептиците да се намесват в процесите на безусловна поддръжка от страна на съответните национални държавни управления, за Украйна.
И по този начин, алиансът на румънските либерали и социалдемократи прокара през националния парламент закон за опцията за доставка на оръжие на страна, която не е член на НАТО (при изискване, че е „ евентуален съдружник “ на Алианса).
Правителството на Петков в България обезпечи първоначално (през пролетта и лятото на 2022 г.) незаконни доставки на оръжия за Украйна, които след това бяха легализирани с консолидиран избор на ГЕРБ и „ Политическа партия “ в Народното събрание.
Друга задача на сходни обединения може да бъде предотвратяването на дрейфа на политическите системи на Румъния и България към структури със мощен началник на изпълнителната власт по маджарски модел.
Политическата система на Будапеща се отличава с съществуването на устойчиво парламентарно болшинство, което се обезпечава и посредством потреблението на смесена изборна система (в България и Румъния се употребява пропорционална система).
Изпълнителната власт в Унгария се радва на забележителна автономност във връзка с Народното събрание, а министър-председателят и президентът имат необятни административни запаси. Това води до по-персонализиран темперамент на висшата държавна власт и по-централизиран темперамент на унгарските партии.
Въз основа на такава политическа архитектура Виктор Орбан, който оглави четири държавни управления от 2010 година насам, води по-прагматична политика от южните съседи на Унгария. Как да не си напомним тук съществените разлики сред Унгария и България по въпроса за построяването на газопровод от Русия.
За разлика от Букурещ, Будапеща е доста по-критична към миграционната политика на Брюксел и ситуацията на сънародниците си в Украйна. А Будапеща не доставя оръжие на Украйна.
Очевидно е, че появяването на „ втора Унгария ” в югоизточната част на Европа очевидно не е в полза на евроатлантиците. Ето за какво се употребяват такива към момента екзотични форми за обезпечаване на преданост на политическите елити в периферията на Европейски Съюз под формата на ротационни държавни управления.
В последна сметка тези политически режими са доста нежни и доста подвластни от спазването на съдружните съглашения, а оттова и от тези, които моделират тези съглашения.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ