КНСБ: Цените вървят нагоре, спекулата продължава
Имаме ясна наклонност за спад на цената на хлебната пшеница, само че все пак хлябът продължава да пораства. Това сподели президентът на КНСБ Пламен Димитров за динамиката на междинните цени в групата на питателните артикули на конференцията на самостоятелните синдикати в България и Институтът за обществени и синдикални проучвания и образование към КНСБ, съобщи кореспондент на “Фокус ".
“Ако помните ние бяхме срещу понижените ставки на Данък добавена стойност и нулевите ставки на хляба и на брашното, тъй като изказванието за тяхното въвеждане беше “така ще падне цената ", а тя за следващ път се усилва. На годишна база от март 2022 до март 2023, хлябът, е нараствал с 8,6%, другояче хлебните произведения с 18%, някои с още повече, при 55% понижение на слънчогледа и 27 % на хлебната пшеница ", добави той.
Подобни е и динамичността на междинните цени при групата на нехранителните артикули и услуги, показа от своя страна и зам.-директорът на института Виолета Иванова.
Тя разяснява признатата инструкция за съответни минимални работни заплати и предложи, че минималната работна заплата би трябвало да догонва заплата за прехрана.
“На този стадий, макар че имаме нарастване на минималната заплата от началото на годината, тя съставлява едвам 43% от заплата за прехрана. Все отново позитивен знак имаме, тъй като за същия интервал на 2022, този диал е представлявал 41,5% Все още оставаме надалеч от постигане на нужния размер на заплата за прехрана ", добави Иванова.
Резултатите са част от обичайното наблюдаване на потребителските цени и заплата за прехрана в първото тримесечие на 2023г., обявени на конференцията
От конференцията стана ясно, че приходът, нужен за прехрана, нараства с 14,6% на годишна база и 3,1% на тримесечна база. Това прави 1394 лева за работещ и самичък живеещ човек и 2509 лева обща стойност за тричленно семейство. Нарастването за едногодишен интервал е с 320 лв. за тричленно семейство и по-малко, единствено 178 лева за 1 лице.
На събитието присъединяване взе и шефът на ИССИО Любослав Костов:
“В изискванията на рекордна инфлация за последните 25 години, нашата минимална работан заплата два пъти по-малко от тази в множеството страни от Европейски Съюз за последната една година ", сподели Костов.
“С 2,4 пъти нарастват изтеглените спестявания, което удостоверява наклонността, че хората теглят, в случай че имат спестявания, тъй като не всички имат ", посочи той.
Нарастването на нужния месечен доход при питателните артикули е с 21,1%, а при нехранителните е с 10.
Президентът на КНСБ сподели, че упорстват да бъде навреме признат закон за държавен бюджет за 2023г.
“Ние виждаме един изпреварващ растеж на цените в дребната кошница, която нараства с 26 %, без значение че заплатата за прехрана нараства с малко над 15. Малката кошница пораства много интензивно и продължава да пораства при спадащи цени на суровините и материалите, които са съществени за производството на съответните артикули и услуги, което за нас е необяснимо. Единственият извод, който можем да създадем е, че спекулата продължава ", подчерта Димитров.
“Оттук нататък би трябвало да има негативни проценти, дефлация в дадени артикули и услуги, с цел да може някой да каже, че наклонността е обърната и цените вървят към нормализация. Но цените не вървят към нормализация, вървят нагоре ", разясни той.
“Ако помните ние бяхме срещу понижените ставки на Данък добавена стойност и нулевите ставки на хляба и на брашното, тъй като изказванието за тяхното въвеждане беше “така ще падне цената ", а тя за следващ път се усилва. На годишна база от март 2022 до март 2023, хлябът, е нараствал с 8,6%, другояче хлебните произведения с 18%, някои с още повече, при 55% понижение на слънчогледа и 27 % на хлебната пшеница ", добави той.
Подобни е и динамичността на междинните цени при групата на нехранителните артикули и услуги, показа от своя страна и зам.-директорът на института Виолета Иванова.
Тя разяснява признатата инструкция за съответни минимални работни заплати и предложи, че минималната работна заплата би трябвало да догонва заплата за прехрана.
“На този стадий, макар че имаме нарастване на минималната заплата от началото на годината, тя съставлява едвам 43% от заплата за прехрана. Все отново позитивен знак имаме, тъй като за същия интервал на 2022, този диал е представлявал 41,5% Все още оставаме надалеч от постигане на нужния размер на заплата за прехрана ", добави Иванова.
Резултатите са част от обичайното наблюдаване на потребителските цени и заплата за прехрана в първото тримесечие на 2023г., обявени на конференцията
От конференцията стана ясно, че приходът, нужен за прехрана, нараства с 14,6% на годишна база и 3,1% на тримесечна база. Това прави 1394 лева за работещ и самичък живеещ човек и 2509 лева обща стойност за тричленно семейство. Нарастването за едногодишен интервал е с 320 лв. за тричленно семейство и по-малко, единствено 178 лева за 1 лице.
На събитието присъединяване взе и шефът на ИССИО Любослав Костов:
“В изискванията на рекордна инфлация за последните 25 години, нашата минимална работан заплата два пъти по-малко от тази в множеството страни от Европейски Съюз за последната една година ", сподели Костов.
“С 2,4 пъти нарастват изтеглените спестявания, което удостоверява наклонността, че хората теглят, в случай че имат спестявания, тъй като не всички имат ", посочи той.
Нарастването на нужния месечен доход при питателните артикули е с 21,1%, а при нехранителните е с 10.
Президентът на КНСБ сподели, че упорстват да бъде навреме признат закон за държавен бюджет за 2023г.
“Ние виждаме един изпреварващ растеж на цените в дребната кошница, която нараства с 26 %, без значение че заплатата за прехрана нараства с малко над 15. Малката кошница пораства много интензивно и продължава да пораства при спадащи цени на суровините и материалите, които са съществени за производството на съответните артикули и услуги, което за нас е необяснимо. Единственият извод, който можем да създадем е, че спекулата продължава ", подчерта Димитров.
“Оттук нататък би трябвало да има негативни проценти, дефлация в дадени артикули и услуги, с цел да може някой да каже, че наклонността е обърната и цените вървят към нормализация. Но цените не вървят към нормализация, вървят нагоре ", разясни той.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ