Водещи кардиолози: Университетски болници работят с апаратура на повече от 20 г.
Имаме най-вече лечебници и кревати на глава от популацията, а наши пациенти се лекуват в чужбина
В Съединени американски щати и множеството европейски страни губиш разрешителното си, в случай че не поддържаш високо равнище
„ България е една от най-болните страни в Европейски Съюз и не е пресилване, че водим по сърдечносъдова заболеваемост и смъртност близо 65%, което ни слага на едно от първите места в класацията измежду европейските страни – подсети доцент доктор Красимира Христова, ръководител на Асоциацията по сърдечносъдова образна диагностика, на особено проведена конференция. - По отношение на диагностиката водещи академични лечебни заведения, които би трябвало да бъдат лицето на равнището на образование на експертите, към момента работят с морално остаряла инсталация на повече от 20 година, което е неприемливо. Апелираме за ресертифициране на тези центрове. Възможности за финансиране има, тъй като към момента има стратегии, които са отворени към опазване на здравето, само че за жалост в тези европейски стратегии България не съществува като фактор. “
Доц. Христова е безапелационна, че е по-ефективно да има у нас малцина сертифицирани центрове с добре подготвени експерти, които организират качествени проучвания с съвременна инсталация, в сравнение с да се залага на доста структури с недобре готови лекари, които работят с морално остаряла техника. Кардиоложката акцентира, че в случай че в избран период апаратурата за диагностика на сърдечносъдови болести не бъде сменена и не дава отговор на стандартите, които ще бъдат сложени, към този момент сертифицираните центрове не би трябвало да бъдат ресертифицирани да образоват експерти. Това зависи от Министерството на здравеопазването, от НЗОК и от тези, които ръководят съответните медицински заведения – и в случай че те в действителност желаят да бъдат на равнището, което се изисква от тях, ще се наложи да възобновят тази инсталация.
Проф. доктор Иво Петров, съпредседател на Българското сдружение по ендоваскуларна терапия, изясни, че Дружеството на кардиолозите в България като член на Европейското сдружение на кардиолозите следва европейските практики. Но за жалост, когато няма задоволително финансиране на тези практики, кардиолозите действително нарушават клиничните управления на Европейското сдружение и в доста случаи не съумяват да ползват тези методики, които са златен стандарт. А тези съвременни методики принуждават не малко пациенти да търсят лекуване в чужбина.
„ Имаме един великански абсурд - имаме най-вече лечебни заведения и кревати на глава от популацията и в това време сме донори на пациенти за други здравеопазни системи. Тези съвременни способи не са въведени в България, макар че от години са залегнали в клиничните управления, които сме превели неотложно, само че единствено като концепция. Те не могат да бъдат приложени, в случай че не са въведени от институциите “, сподели проф. Петров.
Да се сложи началото на нова наклонност в образованието на кардиолозите и на експертите, които се занимават с неинвазивна образна диагностика, молиха нашите водещи кардиолози. Доц. Христова прикани за създаване на визия на кардиолога на бъдещето, където образната диагностика в лицето на ехокардиографията, ЯМР, СТ компютърна ангиография, всички методики, в това число и ядрената диагностика, да бъдат в изгода за вярното диагностициране и насочването на пациентите за лекуване.
„ След пандемията се постановиха рекомендации, които радикално трансформираха държанието на лекуване на пациентите – включването на опциите на изкуствения разсъдък, на мултимодалната образна диагностика. Но това изисква спомагателни умения и образование, които към сегашния миг в България са незадоволителни “, съобщи доцент Христова.
Проф. Петров уточни, че в Америка и в множеството европейски страни има освен сертификация, само че и ресертификация. И този експерт, който не поставя непрекъснати старания да поддържа нужното високо равнище, има действителна заплаха да изгуби документа си, който му дава право да практикува. Според кардиолога у нас би трябвало да се възвърне практиката за продължаващо здравно образование, каквато имаше преди 10-15 години.
В Съединени американски щати и множеството европейски страни губиш разрешителното си, в случай че не поддържаш високо равнище
„ България е една от най-болните страни в Европейски Съюз и не е пресилване, че водим по сърдечносъдова заболеваемост и смъртност близо 65%, което ни слага на едно от първите места в класацията измежду европейските страни – подсети доцент доктор Красимира Христова, ръководител на Асоциацията по сърдечносъдова образна диагностика, на особено проведена конференция. - По отношение на диагностиката водещи академични лечебни заведения, които би трябвало да бъдат лицето на равнището на образование на експертите, към момента работят с морално остаряла инсталация на повече от 20 година, което е неприемливо. Апелираме за ресертифициране на тези центрове. Възможности за финансиране има, тъй като към момента има стратегии, които са отворени към опазване на здравето, само че за жалост в тези европейски стратегии България не съществува като фактор. “
Доц. Христова е безапелационна, че е по-ефективно да има у нас малцина сертифицирани центрове с добре подготвени експерти, които организират качествени проучвания с съвременна инсталация, в сравнение с да се залага на доста структури с недобре готови лекари, които работят с морално остаряла техника. Кардиоложката акцентира, че в случай че в избран период апаратурата за диагностика на сърдечносъдови болести не бъде сменена и не дава отговор на стандартите, които ще бъдат сложени, към този момент сертифицираните центрове не би трябвало да бъдат ресертифицирани да образоват експерти. Това зависи от Министерството на здравеопазването, от НЗОК и от тези, които ръководят съответните медицински заведения – и в случай че те в действителност желаят да бъдат на равнището, което се изисква от тях, ще се наложи да възобновят тази инсталация.
Проф. доктор Иво Петров, съпредседател на Българското сдружение по ендоваскуларна терапия, изясни, че Дружеството на кардиолозите в България като член на Европейското сдружение на кардиолозите следва европейските практики. Но за жалост, когато няма задоволително финансиране на тези практики, кардиолозите действително нарушават клиничните управления на Европейското сдружение и в доста случаи не съумяват да ползват тези методики, които са златен стандарт. А тези съвременни методики принуждават не малко пациенти да търсят лекуване в чужбина.
„ Имаме един великански абсурд - имаме най-вече лечебни заведения и кревати на глава от популацията и в това време сме донори на пациенти за други здравеопазни системи. Тези съвременни способи не са въведени в България, макар че от години са залегнали в клиничните управления, които сме превели неотложно, само че единствено като концепция. Те не могат да бъдат приложени, в случай че не са въведени от институциите “, сподели проф. Петров.
Да се сложи началото на нова наклонност в образованието на кардиолозите и на експертите, които се занимават с неинвазивна образна диагностика, молиха нашите водещи кардиолози. Доц. Христова прикани за създаване на визия на кардиолога на бъдещето, където образната диагностика в лицето на ехокардиографията, ЯМР, СТ компютърна ангиография, всички методики, в това число и ядрената диагностика, да бъдат в изгода за вярното диагностициране и насочването на пациентите за лекуване.
„ След пандемията се постановиха рекомендации, които радикално трансформираха държанието на лекуване на пациентите – включването на опциите на изкуствения разсъдък, на мултимодалната образна диагностика. Но това изисква спомагателни умения и образование, които към сегашния миг в България са незадоволителни “, съобщи доцент Христова.
Проф. Петров уточни, че в Америка и в множеството европейски страни има освен сертификация, само че и ресертификация. И този експерт, който не поставя непрекъснати старания да поддържа нужното високо равнище, има действителна заплаха да изгуби документа си, който му дава право да практикува. Според кардиолога у нас би трябвало да се възвърне практиката за продължаващо здравно образование, каквато имаше преди 10-15 години.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ