Имаме линия на бедност. Съобщава се гордо по национални и

Имаме линия на беднотия. Съобщава се гордо по национални и районни медии. Като новото равнище на река Дунав в сантиметри. Днес линията на беднотия е еди-колко си. Утре еди-колко си. И всичко става някак безстрастно.

Осемдесет % от популацията били под тази линия. Ами какво да се прави, си викаме ние и си представяме линията на беднотия като летва за висок скок. Щом са под тази линия несъмнено ги мързи или са маргинали. Ние (под ние постоянно се има поради, че това не са аз, фамилията ми и хората към мен), та ние не сме такива. И прескачаме новината, тъй като вниманието ни е ориентирано към новите силиконови протези на някаква жена, която се заканва (или хвали) че ще прави секс в Дубай.

Но дано оставим дамата с протезите и разгледаме линиите като такива. Линиите са мерило. Някой седи в тоалетната с линия и си го мери. Плюс-минус някой сантиметър не е от голяма важност. Стига портфейлът да е наедрял и да убива на задника при сядане. Това също може да се мери с линия и това е линията на благосъстояние. Ако си над тази линия, това което мериш в тоалетната е без значение.

Но с изключение на мерило, линиите са и отлично антистресово средство.

Когато не се приказва за евентуално умиращи хора някак е стресиращо. Били небогати, нямало какво да ядат, да обличат… Децата им умирали… Съгласете се, че е стресиращо. Вместо това може да кажем, че всички тези са под линията на беднотия и готово.

Нека развием концепцията. Въвеждаме линията на живот и всеки, който пукне, се насочва под тази линия. Виждате ли какъв брой е благородно и антистресово. Така по новините ще се споделя, че еди-колко си индивида са под линията на живот. Примерно: „ Автомобилна злополука при която под линията на живот минаха трима души. “ Виждате ли по какъв начин няма стрес? Дори може да мине за позитивна вест.

Чрез линиите няма потребност да се приказва за нечие безсрамие. Да кажем някой предприемач си построил хотел на плажа. Или мол. Или просто нещо е засрал, да ме простите. Хората се стресират. Но в случай че се вкара линия на безсрамие всичко си идва на местата. Казва се еди-кой си е над линията на безсрамие и готово.

Също по този начин да въведем линията на безсрамие. Няма потребност да се дъвче с недомлъвки кой какво окрал. Кой какво е излъгал. Въвежда се линия на безсрамие и въпросните хора и действия се качват над тази линия.

Ама някаква баба била бита и пенсията и била окрадена. Няма проблем. Тук на помощ идва линията на оскърбление. Класираме бабата под тази линия (където сред прочее и е мястото).

В линеарната система има единствено един проблем и той е че, когато всички отидат под линията на гибелта няма кой да регистрира резултатите. Но да се надяваме, че до тогава изкуствения разсъдък ще се е развил задоволително и ще поеме тази задача.