Имаме линия на бедност. Съобщава се гордо по национални и

Имаме линия на бедност. Съобщава се гордо по национални и ...

Линията на бедност.


Имаме линия на бедност. Съобщава се гордо по национални и регионални медии. Като новото ниво на река Дунав в сантиметри. Днес линията на бедност е еди-колко си. Утре еди-колко си. И всичко става някак безстрастно.

Осемдесет процента от населението били под тази линия. Ами какво да се прави, си викаме ние и си представяме линията на бедност като летва за висок скок. Щом са под тази линия сигурно ги мързи или са маргинали. Ние (под ние винаги се има предвид, че това не са аз, семейството ми и хората около мен), та ние не сме такива. И прескачаме новината, защото вниманието ни е насочено към новите силиконови протези на някаква жена, която се заканва (или хвали) че ще прави секс в Дубай.

Но нека оставим дамата с протезите и разгледаме линиите като такива. Линиите са мерило. Някой седи в тоалетната с линия и си го мери. Плюс-минус някой сантиметър не е от значение. Стига портфейлът да е едър и да убива на задника при сядане. Това също може да се измери с линия и това е линията на богатство. Ако си над тази линия, това което мериш в тоалетната е без значение.

Но освен мерило, линиите са и чудесно антистресово средство.

Когато не се говори за потенциално умиращи хора някак е стресиращо. Били бедни, нямало какво да ядат, да обличат… Децата им умирали… Съгласете се, че е стресиращо. Вместо това може да кажем, че всички тези са под линията на бедност и готово.

Нека развием идеята. Въвеждаме линията на живот и всеки, който пукне, се насочва под тази линия. Виждате ли колко е благородно и антистресово. Така по новините ще се казва, че еди-колко си човека са под линията на живот. Примерно: „Автомобилна катастрофа при която под линията на живот преминаха трима души.“ Виждате ли как няма стрес? Дори може да мине за положителна новина.

Чрез линиите няма нужда да се говори за нечие безочие. Да кажем някой бизнесмен си построил хотел на плажа. Или мол. Или просто нещо е засрал, да ме прощавате. Хората се стресират. Но ако се въведе линия на нахалство всичко си идва на местата. Казва се еди-кой си е над линията на нахалство и готово.

Също така да въведем линията на безочие. Няма нужда да се дъвче с недомлъвки кой какво окрал. Кой какво е излъгал. Въвежда се линия на безочие и въпросните хора и постъпки се качват над тази линия.

Ама някаква баба била бита и пенсията и била окрадена. Няма проблем. Тук на помощ идва линията на унижение. Класираме бабата под тази линия (където между впрочем и е мястото).

В линеарната система има само един проблем и той е че, когато всички отидат под линията на смъртта няма кой да отчита резултатите. Но да се надяваме, че дотогава изкуствения интелект ще се е развил достатъчно и ще поеме тази задача.

Източник: offnews.bg