Халед Хосейни: Сърцето ми е разбито. Не забравяйте Афганистан |
Имам първа братовчедка в град Херат в Западен Афганистан. Израснахме дружно през 70-те години. Спомням си, че слушахме записи на винилови плочи и танцувахме дружно. Не съм я виждал от близо петдесет години. Помня я като ярка млада жена със зелени очи и лунички и топла, заразна усмивка.
Звънях й през вчерашния ден. Звучеше ужасена. Тя ми сподели, че всичките й пораснали деца са избягали от Херат за Кабул, несъмнено леговище, най-малко към този момент. Сега тя е останала сама със сина си в град, който към този момент е под флага на талибаните.
Чувствах се сломен, беззащитен. Притеснявам се за братовчедка си. Притеснявам се за милионите афганистанци, които са избягали от домовете си и се борят с екзистенциални въпроси. Къде ще отидат? Какво ще стане с тях? Никой не може да каже сигурно. Но най-вече се тормозя за моите афганистански сестри. Жените и девойките губят повече от всяка друга социална каста.
Има доста трайни ужасяващи облици от последния път, когато талибаните управляваха Афганистан. Това са картините на обществените побои, отрязването на ръце, изтезанията на стадионите, варварското и безсмислено заличаване на исторически артефакти. Но за мен трайната мисловна картина на талибаните към 90-те години на предишния век е тази на тоягата, с която талибанът бие жена, облечена в бурка. Талибаните систематично тероризират дамите. Те им лишиха свободата на придвижване, свободата да работят, правото им на обучение, правото да носят бижута, да си пуснат дълги нокти и да ги боядисат, да се смеят, даже да покажат лицата си.
Това ли чака братовчедка ми? А щерка й? А безбройните смели афганистански дами, които в продължение на двайсет години се трудиха за реализиране в известна степен на автономност, достолепие и самонадеяност? Дали афганистанските дами още веднъж ще бъдат арестувани в домовете? Ще ги бият ли по улиците? Нима дамите към този момент няма да имат право да работят? Ще останат ли класните стаи за девойки празни? Дали женските лица ще изчезнат от афганистанската телевизия и женските гласове от радиото? Ще бъде ли лишен Афганистан още един път от важен принос от половината от популацията му?
Може би талибаните са се трансформирали, споделят някои. Но дали е по този начин? Следващите дни, седмици и месеци ще ни дадат отговора на този въпрос. Това е мъничкото парченце вяра, упражнение за положително мислене, което си разрешавам. Всъщност последните фрагменти от Херат, показващи талибански бойци, които влачат „ крадци “ с лица, боядисани в черно и с примки към врата, демонстрират, че това е слаба вяра. Същите изображения биха могли да бъдат направени и през 1997 година
И по този начин, в случай че талибаните не са се трансформирали и няма нищо, което да ги спре да постановат варварските си и безчовечен закони, какво може да се направи? Какво ще се случи с дамите и девойките там? Откъде ще пристигна помощта? Не знам отговора. Определено не го знам през днешния ден. Днес не се тормозя. Днес съм с разрушено сърце. Днес оплаквам за изгубените очаквания и желания на моите афганистански другари.
Американското решение е взето - и кошмарът, от който се опасяват доста афганистанци, в това число и аз, е в развой на откриване пред очите ни. И въпреки всичко, колкото и мрачни и безнадеждни да наподобяват нещата в този момент, светът не може и не би трябвало да не помни Афганистан. Човечеството не би трябвало да изоставя народ, който търси мир повече от четири десетилетия. Светът би трябвало да застане в взаимност с елементарните афганистанци, изключително с дамите и девойките, и да предприеме нужните стъпки, с цел да притисне талибаните да зачитат главните им човешки права - приемайки, че талибаните скоро ще управляват цялата нация. Светът би трябвало да направи всичко допустимо, с цел да се увери, че милиони афганистански дами още веднъж няма да бъдат принудени да изнемогват зад заключени порти и дръпнати пердета. Тези дами са едни от най-смелите и издръжливи хора, които съм срещал. Моят братовчедка е ослепителен образец. Жени като нея ме въодушевяват още веднъж и още веднъж. Позор е, че би трябвало да страдат още един път, след всичко, което понесоха към този момент през дългите години на компликации и битки.
Те и афганистанският народ като цяло заслужават по-добро от това.
И последна забележка: защото талибаните не престават, броят на разселените афганистанци ще продължи да пораства. Още от май тази година над 300 000 души са избягали вкъщи. Те обезверено ще се нуждаят от храна, заслон и незабавна помощ. Моля, помислете за поддръжка на организации, като Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците и други, чийто мандат е отбрана на тези хора.
Б. ред. - Текстът на международно известният публицист е от профила му във фейсбук.
Звънях й през вчерашния ден. Звучеше ужасена. Тя ми сподели, че всичките й пораснали деца са избягали от Херат за Кабул, несъмнено леговище, най-малко към този момент. Сега тя е останала сама със сина си в град, който към този момент е под флага на талибаните.
Чувствах се сломен, беззащитен. Притеснявам се за братовчедка си. Притеснявам се за милионите афганистанци, които са избягали от домовете си и се борят с екзистенциални въпроси. Къде ще отидат? Какво ще стане с тях? Никой не може да каже сигурно. Но най-вече се тормозя за моите афганистански сестри. Жените и девойките губят повече от всяка друга социална каста.
Има доста трайни ужасяващи облици от последния път, когато талибаните управляваха Афганистан. Това са картините на обществените побои, отрязването на ръце, изтезанията на стадионите, варварското и безсмислено заличаване на исторически артефакти. Но за мен трайната мисловна картина на талибаните към 90-те години на предишния век е тази на тоягата, с която талибанът бие жена, облечена в бурка. Талибаните систематично тероризират дамите. Те им лишиха свободата на придвижване, свободата да работят, правото им на обучение, правото да носят бижута, да си пуснат дълги нокти и да ги боядисат, да се смеят, даже да покажат лицата си.
Това ли чака братовчедка ми? А щерка й? А безбройните смели афганистански дами, които в продължение на двайсет години се трудиха за реализиране в известна степен на автономност, достолепие и самонадеяност? Дали афганистанските дами още веднъж ще бъдат арестувани в домовете? Ще ги бият ли по улиците? Нима дамите към този момент няма да имат право да работят? Ще останат ли класните стаи за девойки празни? Дали женските лица ще изчезнат от афганистанската телевизия и женските гласове от радиото? Ще бъде ли лишен Афганистан още един път от важен принос от половината от популацията му?
Може би талибаните са се трансформирали, споделят някои. Но дали е по този начин? Следващите дни, седмици и месеци ще ни дадат отговора на този въпрос. Това е мъничкото парченце вяра, упражнение за положително мислене, което си разрешавам. Всъщност последните фрагменти от Херат, показващи талибански бойци, които влачат „ крадци “ с лица, боядисани в черно и с примки към врата, демонстрират, че това е слаба вяра. Същите изображения биха могли да бъдат направени и през 1997 година
И по този начин, в случай че талибаните не са се трансформирали и няма нищо, което да ги спре да постановат варварските си и безчовечен закони, какво може да се направи? Какво ще се случи с дамите и девойките там? Откъде ще пристигна помощта? Не знам отговора. Определено не го знам през днешния ден. Днес не се тормозя. Днес съм с разрушено сърце. Днес оплаквам за изгубените очаквания и желания на моите афганистански другари.
Американското решение е взето - и кошмарът, от който се опасяват доста афганистанци, в това число и аз, е в развой на откриване пред очите ни. И въпреки всичко, колкото и мрачни и безнадеждни да наподобяват нещата в този момент, светът не може и не би трябвало да не помни Афганистан. Човечеството не би трябвало да изоставя народ, който търси мир повече от четири десетилетия. Светът би трябвало да застане в взаимност с елементарните афганистанци, изключително с дамите и девойките, и да предприеме нужните стъпки, с цел да притисне талибаните да зачитат главните им човешки права - приемайки, че талибаните скоро ще управляват цялата нация. Светът би трябвало да направи всичко допустимо, с цел да се увери, че милиони афганистански дами още веднъж няма да бъдат принудени да изнемогват зад заключени порти и дръпнати пердета. Тези дами са едни от най-смелите и издръжливи хора, които съм срещал. Моят братовчедка е ослепителен образец. Жени като нея ме въодушевяват още веднъж и още веднъж. Позор е, че би трябвало да страдат още един път, след всичко, което понесоха към този момент през дългите години на компликации и битки.
Те и афганистанският народ като цяло заслужават по-добро от това.
И последна забележка: защото талибаните не престават, броят на разселените афганистанци ще продължи да пораства. Още от май тази година над 300 000 души са избягали вкъщи. Те обезверено ще се нуждаят от храна, заслон и незабавна помощ. Моля, помислете за поддръжка на организации, като Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците и други, чийто мандат е отбрана на тези хора.
Б. ред. - Текстът на международно известният публицист е от профила му във фейсбук.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ