Понякога трябва да благодарим и да се разделим
Имало в миналото един човек. Той бил ученолюбив и търсещ, желал да опознае света. И тръгнал на път.
Минавал през разнообразни земи, през гори и планини. Веднъж, пресичайки една гора, на пътя му се изпречил избухлив поток. Спрял се индивидът и се зачудил какво да прави. Не можел да остане в гората, тъй като била цялостна с диви животни, които можело да го раздерат.
Стоял на своя бряг, цялостен с рискове, и виждал отсрещната страна, на която се простирала приказно красива, плодородна низина. Трябвало да премине на другия бряг! Но наоколо нямало нито мост, нито лодка.
И той решил да си направи сал. Сковал го небрежно и се спуснал в буйните води. Започнал обезверено да гребе с ръце, с последните си сили се опитвал да се задържи на повърхността без да потъне. Накрая, с големи старания съумял да стигне до избавителния бряг.
Но преди да продължи пътя си, индивидът почнал да мисли какво да направи със сала: „ Този сал ми свърши голяма работа. Без него в никакъв случай нямаше да доближи до безвредния бряг. Не мога да го захвърля просто по този начин. Ще го взема със себе си. “
Сложил сала на гърба си и траял, превивайки се под тежестта му. Не след дълго срещнал един дъртак.
– Защо носиш със себе си този тежък сал, синко? – попитал старецът. – По нашите земи няма реки и езера, няма да ти би трябвало. Защо не го оставиш?
– Той ми избави живота. Благодарение на него съумях да стигна до тук. Не мога просто да го изхвърля – дал отговор индивидът.
– Позволи ми да ти дам един съвет – траял мъдрият дъртак. – В живота има неща, които ни оказват помощ в избран интервал, с цел да продължим напред. Те са единственото решение за този миг, те ни водят от брега, цялостен с рискове, до новия бряг с нови благоприятни условия. Те ни оказват помощ да преодолеем затруднение, да се спасим от сложна обстановка, да преминем от един до различен стадий от живота си и да продължим напред.
Но те са били нашият избавителен сал за този миг и за тази обстановка. Не е нужно да ги носим цялостен живот със себе си. Просто би трябвало да благодарим и да се разделим с тях. Важен е пътят напред и лекотата, с която се движим по него.
картини: ©Winslow Homer
източник
