Приказка за вола и магарето
Имало едно време два вола. Те се трудели по през целия ден на полето и постоянно оплаквали своята орис. Веднъж двете добичета влезнали в обора, където магарето към този момент сладко си похапвало и нехайно махало с опашка. Единият вол поздравил радостния си приятел и го попитал по какъв начин е. Магарето отвърнало, че се усеща добре.
Като го чул, волът въздъхнал завистливо:
- Ти си огромен щастливец, до момента в който аз нямам шанс. По през целия ден би трябвало да тегля ралото, а по-късно със сетни сили връщам в селото господаря, каруцата и ралото.
Тогава магарето предложило една хитрост на вола. Посъветвало го да се направи на болен и да легне на земята. За злощастие на добичетата обаче в този миг около тях минал стопанинът им, който дочул какво си приказват двете животни. На идната заран той отишъл в обора и щом видял поболелия се вол споделил:
- Горкото добиче не се усеща добре. Тогава ще впрегна на негово място магарето.
Магарето през целия ден се трудило на полето, а вечерта се прибрало капнало. В обора го чакал отпочиналият вол. Той му рекъл:
- Благодаря ти, магаре, че ме избави. Оттук нататък ще неистина господаря, че съм болен.
- Не може още дълго да заблуждаваш стопанина. Днес той се оплака на съседа си, че ти не можеш да работиш. Каза, че в случай че не се възстановиш, че те заведе при месаря, с цел да се разправя той с теб.
Щом чул за желанията на своя собственик, волът се стреснал. Той, освен че не съумял да поспи през нощта, само че на идната заран бил подготвен за работа преди всички останали.
