Вл. Шопов: Преходът към по-силна и убедителна регионална политика на България ще бъде труден
Имало е и по-малко сполучливи европредседателства от българското. В множеството случаи това е било обвързвано най-много с вътрешнополитически разтърсвания в страната, която ръководи. Това сподели за предаването „ Неделя 150 “ по „ Хоризонт “ анализаторът и политолог Владимир Шопов, съгласно който тематиката за Западните Балкани е била „ сполучлив избор “. Още при влизането на страната в Европейски Съюз към нея е имало „ доста огромни упования, че тя в действителност ще стане истински първенец на тематиката за Западните Балкани “ и в Черноморския район:
„ Според мен, свястно се фокусирахме върху тематиката в един извънредно сложен политически миг за нея. В тази тематика има визия, има дълготраен смисъл “. Следва да се фокусираме върху политическата дарба и институционалната опция тематиката да бъде дълготрайно поддържана и развивана от България в бъдеще, разяснява Шопов:
„ Този преход към една по-далечна е по-силна и безапелационна районна политика на България ще бъде доста сложен, тъй като ние нямаме, все още, нужните условия за мощно наличие на Балканите . Тази наша некадърност беше малко замъглена от това, че използвахме европейските институции, с цел да проектираме и личното си въздействие, само че, в този момент когато отпадне тази опция, още веднъж ще би трябвало да се върнем към това, което би трябвало да променим в нашата дипломация, в нашата външна политика и изобщо в методите, по които вършим обществена дипломация и по какъв начин финансираме всички тези системи. Много неща би трябвало да бъдат изменени “.
" Ако има прочут недостиг в това, което правеше България през последните години, то беше незадоволителната, най-малко от моя позиция, обществена работа по обяснението на една огромна част от европейските политики, въпреки че това се прави по принцип мъчно ".
Експертът посочи че е належащо „ малко да се промени погледът “ във връзка с миграцията. Единственият континент с позитивна дълготрайна демографска вероятност е Африка, посочи той и акцентира:
„ Проблемът за Европейската реакция на този развой не произтича просто от ситуативни политически неудобства, в каквото в този момент изпадна канцлерът Меркел, а произтича от това, че с цел да намерите необятен и резистентен отговор, с който да управлявате тези процеси, би трябвало развиете и да съберете в едно 7-8 безусловно независими и обособени политики - за миграция, за бежанци, за връщания, за интеграция... Те би трябвало да бъдат синхронизирани и интегрирани, да бъдат вкарани в един общ механизъм – развой, който ще отнеме десетилетия и който, съгласно мен, през последните няколко години се развива ненадейно добре “.
„ Европа общо взето е към този момент на мнение, че не желае толкоз доста емигранти и че не желае процесът да се случва по толкоз безреден метод и изисква от мигрантите да се интегрират, само че в някои страни е мъчно това да бъде казано в прав текст. Идеята за квотна система и за наложително разпределение „ тихомълком отива в историята “ , уверен е той
Основателят на Дигиталната национална коалиция и някогашен министър по европейските въпроси Гергана Паси посочи, че функционалното създаване на Европейския съюз и равнищата вътре в него не основават опция което и да е председателство да бъде несполучливо. Тя напомни, че даже в най-тежката си рецесия през 2014 година Гърция е направила положително председателство, само че посочи.
“ България през тези 6 месеца правеше верните неща. Максимата: „ Важно е да вършим верните неща доста повече, в сравнение с да ги вършим вярно “ беше годна в тази ситуация. Видяхме едно председателство, което в придвижване се учеше и възприемаше доста практично нещата, които в действителност са верни и в частност Западните Балкани.
В известна степен страната е поела риск с тематиката за Западните балкани, която е разделяща за Европейски Съюз. Самото и пробутване до края и резултатите от Съвета по общи въпроси и Европейския съвет, демонстрира че страната ни е съумяла да се оправи, посочи Паси и акцентира, че тематиката е стратегически приоритет и за Австрия.
„ Възприемането на Западните балкани, избирането на тематиката за обединена, сигурна и цифрова Европа беше верен избор от страна на българските институции “.
„ Западните балкани остават основна тематика. Смятам, че и тези 6 месеца демонстрираха, че българската администрация е на нужното равнище и когато бъде мобилизирана с ясно положени цели, тя в действителност може да свърши чудесна работ а. Вторият въпрос е по какъв начин да съхраним основания подтик в българската администрация. Подвъпрос е и какво се случва с тези специалисти, които бяха част от по този начин нареченото Министерство на българското председателство. Третият огромен въпрос е какви национални политики, запалени от тези 6 месеца, България ще избере, с цел да реализира консенсус по тях. Виждам една такава политика в лицето на цифровата стопанска система “.
Към момента миграционният напън в международно равнище е „ великански “ – 68 милиона разселени лица по света - и тематиката ще бележи европейската полемика още доста дълго, разяснява още тя.
„ Според мен, свястно се фокусирахме върху тематиката в един извънредно сложен политически миг за нея. В тази тематика има визия, има дълготраен смисъл “. Следва да се фокусираме върху политическата дарба и институционалната опция тематиката да бъде дълготрайно поддържана и развивана от България в бъдеще, разяснява Шопов:
„ Този преход към една по-далечна е по-силна и безапелационна районна политика на България ще бъде доста сложен, тъй като ние нямаме, все още, нужните условия за мощно наличие на Балканите . Тази наша некадърност беше малко замъглена от това, че използвахме европейските институции, с цел да проектираме и личното си въздействие, само че, в този момент когато отпадне тази опция, още веднъж ще би трябвало да се върнем към това, което би трябвало да променим в нашата дипломация, в нашата външна политика и изобщо в методите, по които вършим обществена дипломация и по какъв начин финансираме всички тези системи. Много неща би трябвало да бъдат изменени “.
" Ако има прочут недостиг в това, което правеше България през последните години, то беше незадоволителната, най-малко от моя позиция, обществена работа по обяснението на една огромна част от европейските политики, въпреки че това се прави по принцип мъчно ".
Експертът посочи че е належащо „ малко да се промени погледът “ във връзка с миграцията. Единственият континент с позитивна дълготрайна демографска вероятност е Африка, посочи той и акцентира:
„ Проблемът за Европейската реакция на този развой не произтича просто от ситуативни политически неудобства, в каквото в този момент изпадна канцлерът Меркел, а произтича от това, че с цел да намерите необятен и резистентен отговор, с който да управлявате тези процеси, би трябвало развиете и да съберете в едно 7-8 безусловно независими и обособени политики - за миграция, за бежанци, за връщания, за интеграция... Те би трябвало да бъдат синхронизирани и интегрирани, да бъдат вкарани в един общ механизъм – развой, който ще отнеме десетилетия и който, съгласно мен, през последните няколко години се развива ненадейно добре “.
„ Европа общо взето е към този момент на мнение, че не желае толкоз доста емигранти и че не желае процесът да се случва по толкоз безреден метод и изисква от мигрантите да се интегрират, само че в някои страни е мъчно това да бъде казано в прав текст. Идеята за квотна система и за наложително разпределение „ тихомълком отива в историята “ , уверен е той
Основателят на Дигиталната национална коалиция и някогашен министър по европейските въпроси Гергана Паси посочи, че функционалното създаване на Европейския съюз и равнищата вътре в него не основават опция което и да е председателство да бъде несполучливо. Тя напомни, че даже в най-тежката си рецесия през 2014 година Гърция е направила положително председателство, само че посочи. “ България през тези 6 месеца правеше верните неща. Максимата: „ Важно е да вършим верните неща доста повече, в сравнение с да ги вършим вярно “ беше годна в тази ситуация. Видяхме едно председателство, което в придвижване се учеше и възприемаше доста практично нещата, които в действителност са верни и в частност Западните Балкани.
В известна степен страната е поела риск с тематиката за Западните балкани, която е разделяща за Европейски Съюз. Самото и пробутване до края и резултатите от Съвета по общи въпроси и Европейския съвет, демонстрира че страната ни е съумяла да се оправи, посочи Паси и акцентира, че тематиката е стратегически приоритет и за Австрия.
„ Възприемането на Западните балкани, избирането на тематиката за обединена, сигурна и цифрова Европа беше верен избор от страна на българските институции “.
„ Западните балкани остават основна тематика. Смятам, че и тези 6 месеца демонстрираха, че българската администрация е на нужното равнище и когато бъде мобилизирана с ясно положени цели, тя в действителност може да свърши чудесна работ а. Вторият въпрос е по какъв начин да съхраним основания подтик в българската администрация. Подвъпрос е и какво се случва с тези специалисти, които бяха част от по този начин нареченото Министерство на българското председателство. Третият огромен въпрос е какви национални политики, запалени от тези 6 месеца, България ще избере, с цел да реализира консенсус по тях. Виждам една такава политика в лицето на цифровата стопанска система “.
Към момента миграционният напън в международно равнище е „ великански “ – 68 милиона разселени лица по света - и тематиката ще бележи европейската полемика още доста дълго, разяснява още тя.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ