Имали ли сте понякога чувството, че в определен момент от

Имали ли сте от време на време възприятието, че в избран миг от живота ви избран съвет би го трансформирал изцяло? Укорявате ли се, че не сте били задоволително благоразумни, виновни, а животът е потвърдил, че е можело, че е трябвало? Да, връщането в предишното с " ами в случай че " не е от изгода нито на тогавашното ви " аз ", нито на настоящето, само че ето някои препоръки, които още от в този момент бихте могли да последвате и да си спестите някои кахъри и разочарования в бъдеще.

Не всичко е черно и бяло, животът не е в крайностите. Когато сме млади имаме податливост да изпадаме в крайности и все едно нищо не се случва посред им. Все едно целият свят е формиран от опълчване и в случай че не си избран вид, това автоматизирано те трансформира в неговата точна диаметралност. Днес знам, че животът в действителност е тъкмо в това, което тече сред крайностите. Че сенки съществуват, че ние живеем в сенки. И колкото мигове светлина разпръскваме, толкоз мрак можем и да събираме.

Няма дефинитивни неща, не се привързвай трайно към тези, хора, хрумвания. С опита порастват и нашите визии, уголемява се нашият светоглед. Когато одобряваме нещо за извънредно, ние се ограничаваме за всички вероятни други възможности. Младостта е подготвена да спори, че това в този момент е нещото вечно, само че животът учи, че гъвкавостта е по-полезна от самочувствието вид, " аз съм последна инстанция "

Не всичко е персонално. Младите хора имат мощно развито възприятие за свръх его. Те се вземат прекомерно съществено и се наскърбяват прекомерно елементарно, приемайки, че и най-неутралните изявления са персонална засегнатост или офанзива. Това надалеч не е по този начин. Смиреното его ни кара да виждаме хората в тяхната цялост и да разбираме, че хората не са съсредоточени в нашата персона, а си имат свои проблеми.

Ако намериш човек, който ще показа пътя си с теб - добре, само че това не е обвързване за никого. Много младежи, изключително дами, имат склонността да диря решение на всичките си проблеми във връзка. Стъпка, която е желателна, нужна, належаща към избрани години. Партньорството, бракът обаче е освен това от хубава женитба и жилище с 30-годишен заем, кола и обществен кръг. Тя е все по-натежаваща отговорност, деца, финанси, имущество. Обвързването не би трябвало да е " тъй като по този начин е редно " или " време ми е ", а по бездънен вътрешен подтик и е изцяло задоволително, в случай че не се случи.

Спестяванията постоянно са добра концепция. Младите хора нехаят за финансово обезпеченото бъдеще, старини, само че един безпределно потребен табиет е постоянно да заделяме някой лев настрани. Парите в младостта не идват елементарно, не, само че доста елементарно си отиват - нощен живот, облекла, пътешествия, удоволствия. Ако обаче успеем да заделяме някой лев, един ден ще имаме свободата, капацитета да сме финансово обезпечени да предприемем по-сериозна стъпка от следващата вечер в нощен клуб - дом, личен бизнес, здраве.

Приеми, че някои другарства не са вечно. Приятелите от детинство, от университета - растем и се променяме, надрастваме това, което ни е свързвало и това е отлично. Ако пътищата ни се разминават, може би към този момент водят към нови хора, нови хоризонти. Никой не ни е задължен да ни е правилен, да поддържаме изкуствени връзки, в случай че усещаме, че сме далечни към този момент. Колкото по-навреме едно замряло другарство завърши, толкоз повече пространство се отваря за нови хора.

Винаги, постоянно се грижи за здравето си - спи задоволително, яж здравословно и се движи повече. Младите хора постоянно считат, че надали не са безсмъртни и че тялото им може да приема безпределно интензивен метод на живот. Истината е, че кожата по-трудно се възвръща, мускулите се отпускат, махмурлукът даже минава по-болезнено. Тялото има потребност от грижа, от минутка отмора, от взор във вътрешността. То е единственият дом, в който ще прекараме края на дните си, дано се грижим за него.

Слушай родителите си и не бъди благосклонен с тях. Младостта се опира на предходните генерации, само че се стреми да се еманципира от тях. В този протест се раждат спорове, липсва връзка и поколенията се отдалечават...за да се намерят още веднъж. Всичко като че ли се повтаря, те имат опит, мъдрост, а даже да ни се коства, че нямат - това не е мотив да ги наскърбяваме и да се дистанцираме.

Вероятно има и други неща, които бихте споделили на своето по-младо " аз " - да си завива кръста, да носи топли ръкавици през зимата. Да напусне работа, която го тормози, да замине надалеч, да вдигне телефона и да направи първата крачка. Всеки би посъветвал себе си нещо значимо в избран миг с оглед сегашния си живот. Но вместо да се стига до този избран миг и до тези позакъснели уроци - да действаме в този момент - в разцвета на силите и опциите си.