Как работи късметът
Има в действителност разнообразни типове шансове. Нека стартираме със суеверията.
Различни изследванията на ролята на суеверията в живота ни демонстрират, че те постоянно произтичат от догатката, че несвързани събития и дейности са свързани по някакъв метод.
Но дали този вид суеверно мислене оказва помощ? Ами не е ясно. През 2010 година откриватели вършат опит със студенти, които се пробват да вкарат топка за голф, като на половината споделят, че топката им е „ късметлийска “. В последна сметка се оказва, че тези, които считат, че играят с късметлийската топка, са по-добри във вкарването ѝ от останалите.
Това изследване избухва в медиите… само че за жалост опитите да се повторят резултатите от него са несполучливи. Въпреки това проучванията демонстрират, че активирането на суеверно поверие може да увеличи увереността и по този метод да усъвършенства резултатите.
По същия метод някои учени считат, че суеверното държание може да извършва и еволюционна роля, защото хората не са единствените суеверни същества. И всички животни, които демонстрират сходни вярвания, не ги отхвърлят при съществуването на спорни доказателства.
Обясненията за метода, по който тези държания работят, изключително като се има поради, че доста от тях са неадаптивни, карат учените да предположат, че може би служат като тип плацебо или може би подтиква някакво общественото свързване. Алтернативно, държанието може да е имало адаптивни цели в предишното, само че да не е използвано по същия метод през днешния ден.
Често се счита, че Иън Флеминг открива пеницилина по серендипен метод – т.е. посредством щастлива случайност, която няма нищо общо с началните му планове
За някои хора има разлика сред „ шанс “ и „ серендипити “. Първото може да се преглежда като нещо, което е отвън контрола на индивида и просто се случва, без значение дали ви харесва, или не, до момента в който второто може да бъде провокирано, най-малко до известна степен.
През последното десетилетие от ден на ден откриватели от разнообразни дисциплини преглеждат серендипити – явлението да се натъкнеш на нещо потребно или да го срещнеш инцидентно, без да го търсиш категорично – и по какъв начин да го насърчим.
В едно от изследванията експерти в региона на творчеството са запитани по какъв начин са нараснали възможностите си за серендипити. Мнозинството от тях споделя, че са разнообразявали ежедневните си действия, работили са целеустремено на разнообразни места, били са по-наблюдателни и са създали промени на работните си места, които са им разрешили да избегнат зациклянето в рутина.
Но с цел да бъде една инцидентна среща в действителност инцидентна, би трябвало да има и миг на „ Еврика! “, миг на просветление, който да я направи значима. Всъщност историята на науката се състои в огромна степен от такива моменти на инцидентни открития: събитие, което е също толкоз значимо и в творчеството.
Учените в региона на информатиката даже са почнали да създават цифрови принадлежности, които ползват тези тактики, с цел да улеснят освен евентуалните щастливи случайности, само че и да оказват помощ на хората да възприемат тактики, с които да ги провокират по-често.
Някои хора обаче просто имат повече шанс от други, не е ли по този начин? Е, това може да е по-скоро резултат от тяхното мислене и цялостна настройка, в сравнение с съответно качество на същността им. Според Ричард Уайзман – професор по логика на психиката в Университета на Хертфордшир, Англия, който през последните няколко десетилетия изследва факторите, които вършат човек късметлия или не – късметлиите показват четири правилото, които наподобява усилват шанса им.
Първият от тях е отвореност към опциите. Късметлиите, написа Уайзман, „ умеят да основават, да виждат и да се възползват от инцидентни благоприятни условия, които им се разкриват “, което реализират посредством „ запознанства с хора от всевъзможни сфери на живота, доброволно отношение към самия живот и отвореност към нови прекарвания “.
Късметлиите също по този начин са способни да се вслушват в интуицията си и да се доверяват на нея. Той твърди, че те ускоряват тази вътрешен глас, като „ медитират и почистват мозъка си от разсейващи мисли “.
Друг фактор, който хората с шанс са склонни да демонстрират, е оптимистичната религия в бъдещето. „ Тези упования се трансформират в самоизпълняващи се пророчества “, твърди Уайзман, „ като оказват помощ на късметлиите да упорстват пред лицето на неуспеха и да оформят взаимоотношението си с другите по позитивен метод “. И най-после, късметлиите трансформират неприятния шанс в добър, като непринудено си показват по какъв начин нещата биха могли да бъдат по-лоши и по-късно поемат надзор над обстановката.
Обсъжданите до момента проучвания като цяло се концентрират върху „ шанса “ като нещо, което може да бъде засилено или повлияно. Но той не е обвързван единствено със случайността или с съответен светоглед. Късметът, методът, по който го възприемаме, за кого се счита, че го има, и степента, в която имаме вяра, че инцидентните събития въздействат на живота ни, имат действително значение и последствия.
Всъщност в няколко известни книги по тематиката, оповестени през последното десетилетие, се акцентира по какъв начин „ шансът “ е значим фактор, който служи като контраст на закостенелите меритократични причини, които постоянно се акцентират, с цел да се отхвърли възходящото неравноправие сред хората в страни като Съединените щати, Обединеното кралство и доста други.
Вместо да разчитаме на концепциите за това по какъв начин той се поражда самичък – „ шансът си го правиш самичък “ или „ шансът е това, което се случва, когато подготовката срещне опцията “ – можем да зададем по-проникновени въпроси за това по какъв начин някои от най-успешните хора в обществото може да дължат повече на случайността – събитията на раждането им, приходите на родителите, демографските фактори и така нататък – в сравнение с обяснението на достиженията си, което те сами дават. В това отношение шансът е доста „ действителен “ и оказва доста въздействие върху живота на хората.
Например неотдавнашни проучвания демонстрират, че разликите в приходите на хората по света могат, най-малко частично, да се обяснят с шанса на мястото, където живеят, и разпределението на приходите в тази страна. Шансът ви да станете основен изпълнителен шеф на дадена компания може да бъде повлиян от името ви и месеца, в който сте родени. Лицата с фамилни имена, които се появяват по-рано в писмеността, е по-вероятно да получат титулярни длъжности в университетските катедри, а дамите, които имат по-мъжки звучащи имена, е по-вероятно да реализират положителни резултати на юридически длъжности.
Меритократичните причини се основават на концепцията, че премиите и почестите отиват при най-заслужилите – само че горните няколко образеца, а има и доста други, подкопават тази позиция. Вместо в действителност да се основават на тактика, която облагодетелства достойните, тези причини не взимат поради значителната роля, която играе шансът, и в последна сметка способстват за несправедливостта и са склонни да възнаграждават тези, които към този момент са добре възнаградени.
Така че, въпреки да не си коства да се тормозим прекалено много за това, че сме счупили огледало или сме видели черна котка, шансът играе роля в живота ни и колкото повече го разбираме, толкоз по-добре сме готови освен да увеличим своя, само че и да помислим по какъв начин да създадем по-справедливо общество.
