Иречек бяга от България заради големия студ
Има страници в българските дневници на Константин Иречек, които провокират трогване, изключително от първата му зима у нас. Пристигайки есента на 1879 година - грациозен и изтънчен, с тежки куфари, цялостни основно с книги и ръкописи, той не е очаквал, че България ще го посрещне с дълбока тиня, която тук-там е непроходима, и мраз, който е непоносим.
Налага се да си търси галоши, меча шуба върху връхната дреха, а на главата - бездънен овчи калпак. Налага се да работи в канцеларията с вдигната яка, с ръкавици, часовникът му стопира от студеното, а в квартирата му, макар огъня в печката, температурата мъчно се подвига над нулата. Лягал си облечен, а
заран трябвало да разбие дебелия лед в легена, с цел да си измие най-малко очите
Пише с изтръпнали пръсти: “Човек жертва тук душевното си и телесно здраве; кой знае по какъв начин ще се отърва от това нещо!... И при подобен мраз да работиш!”.
Иречек се “отървава”, като си отива у дома след няколко години - изстрадал, посърнал, омерзен от нападки. И в никакъв случай повече не стъпва у нас.
Замръзналият Дунав през 1905 година
В интерес на истината, прогонват го на първо място българските нрави, на които той не е навикнал - безнаказаност, мързел, злоба и завист. Плюс невъзможността да уреди бита си по един цивилизован метод - в наетата къща печката дими, през аралъците на вратите и прозорците духа вятър, течаща вода няма, а тоалетната е нейде надалеч на двора. Иречек отпътува, само че българският мраз си остава същият и след заминаването на видния академик. И българите го изтърпяват. Нещо повече - даже стартират да му се любуват с така наречен зимни спортове.
Къде въпреки всичко за първи път се случва това? В Русе, естествено, именуван постоянно “Малката Виена” освен поради архитектурните си монументи, само че и поради хората, отворени и любопитни за новости.
Русенци внасят ски от Швейцария още през 1895 година
Вярно е, че са единствено три чифта първоначално, закупени от локален родолюбец за гимнастическо сдружение “Сокол”.
Първите спускания са по хълмовете край Русе същата година. Забавлението е огромно, смях и врява до небесата, охлузени и натъртени - колкото щеш. Един като забие нос в снега, различен тича да му вземе ските, та и той да се забие в драките на собствен ред. И отново русенец - художникът Петър Морозов, разпален по хлъзгавите дъски, за първи път се пробва не просто да спортува, само че и да си направи лични ски.
Цар Борис също обичал зимните спортове.
Видял в непознато списание фотография на атрактивните спортни принадлежности, той ги скицира и си ги поръчва при прочут дърводелец.
После си купува налъми, заковава ги към готовите “ски” и... се наканва да ги опитва
По това време е към този момент студент в Рисувалното учебно заведение в София. За място на демонстрацията избира заснеженото надолнище до Семинарията. Самонадеяният храбрец съумява да измине едвам петдесет метра и се катурва измежду смеховете и виковете на зяпачите.
Година по-късно и в София се появяват четири чифта вносни ски. Ако човек се разрови в тогавашните вестници, както е направил журналистът Кирил Божилов, сигурно ще попадне на данни за първото ски съревнование: на 24 февруари 1926 година в София. Неделя е, времето - превъзходно: несметен свеж сняг, спестовно слънчице. Невероятен интерес към надпреварата, настояват вестниците - към Люлин се запътват към 500 фенове на този спорт. Преди обяд се състезават мъжете. Следобедът е за дамите. Дълго надпреварване “на протяжение” един километър. Тръгване - от “плаца” до манастир “Св. Крал”, краят - при Александровския мост над Княжево. Колко са мъжете не се знае, само че дамите са пет или шест, най-малко две от тях са българки. Във вестниците след това излизат тлъсти заглавия
със следната вест: “Днес ските са на мода ”
През 1936-а някому хрумва щуравата концепция да се събира налог за ските, като за кон с каруца примерно. И почват да вземат по 200 лева на скиорите. На идната година тихомълком го анулират.
За разлика от ските, шейните са познати у нас от дълбока античност, изключително в планинските селища. Първите коледно-новогодишни приветствени картички изобилстват от шейни и шейнички като нормална зимна панорама.
Тук му е мястото да кажем, че първите коледно-новогодишни картички, които се появяват в България, са основно немско произвеждане, чужбински - с други думи, това си проличава и по облеклата на децата, по играчките на елхите.
Замръзналото море при Варна 1929 година
Едва през 1934 година в София е проведено публично съревнование с шейни. Инициатор е столичен вестник. Идеята е да се разпространява този спорт, в който се съчетават и хладнокръвие, и кураж. В първото наше съревнование шейните са елементарни, без кормило, за един или двама души. Пилотите би трябвало, съгласно регламента, да са мъже, а пасажерите може да са и дами.
Що се отнася до кънките, май това е спортът, който най-радушно се приема и практикува, основно от младите.
Това дава опция за другарство, запознанства, флиртове. Освен това не се постанова да се върви надалече, задоволително е да се откри заледено пространство, а такива в София се намират, защото градът е към момента на “гьолове, мочурища и трапища”, както отбелязва един странник.
Първите кънки “връзват” основно чужденци,
които работят в България, а и български студенти, които се връщат от чужбина за ваканциите. Русенци се учат да карат кънки в устието на река Лом. Търновци - по заледената река Янтра. В Пловдив - в езерото в градската градина “Цар Симеон”.
В селищата край морето чакат да замръзне морската вода, та да се развихрят там. А в София употребяват за “пълзачка” или “лъзгавица” един блатист терен против днешния университет. Млади офицери, висши служители, банкери, учители. Студенти, които са се върнали във почивка от чужбина и се оглеждат за нашенски моми.
Понякога тук идва да “покатае” и самият княз Александър Батенберг - обаятелен, неналожителен, умел в пързалянето.
Вярно е, че по-възрастните столичани гледат с неразбиране това “хоро на лед”, тази “лъзгавица”, на която можеш да си счупиш главата. За тях това е лентяйство и губивреме в занимания, които са на всичкото от горната страна рискови.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Налага се да си търси галоши, меча шуба върху връхната дреха, а на главата - бездънен овчи калпак. Налага се да работи в канцеларията с вдигната яка, с ръкавици, часовникът му стопира от студеното, а в квартирата му, макар огъня в печката, температурата мъчно се подвига над нулата. Лягал си облечен, а
заран трябвало да разбие дебелия лед в легена, с цел да си измие най-малко очите
Пише с изтръпнали пръсти: “Човек жертва тук душевното си и телесно здраве; кой знае по какъв начин ще се отърва от това нещо!... И при подобен мраз да работиш!”.
Иречек се “отървава”, като си отива у дома след няколко години - изстрадал, посърнал, омерзен от нападки. И в никакъв случай повече не стъпва у нас.
Замръзналият Дунав през 1905 година
В интерес на истината, прогонват го на първо място българските нрави, на които той не е навикнал - безнаказаност, мързел, злоба и завист. Плюс невъзможността да уреди бита си по един цивилизован метод - в наетата къща печката дими, през аралъците на вратите и прозорците духа вятър, течаща вода няма, а тоалетната е нейде надалеч на двора. Иречек отпътува, само че българският мраз си остава същият и след заминаването на видния академик. И българите го изтърпяват. Нещо повече - даже стартират да му се любуват с така наречен зимни спортове.
Къде въпреки всичко за първи път се случва това? В Русе, естествено, именуван постоянно “Малката Виена” освен поради архитектурните си монументи, само че и поради хората, отворени и любопитни за новости.
Русенци внасят ски от Швейцария още през 1895 година
Вярно е, че са единствено три чифта първоначално, закупени от локален родолюбец за гимнастическо сдружение “Сокол”.
Първите спускания са по хълмовете край Русе същата година. Забавлението е огромно, смях и врява до небесата, охлузени и натъртени - колкото щеш. Един като забие нос в снега, различен тича да му вземе ските, та и той да се забие в драките на собствен ред. И отново русенец - художникът Петър Морозов, разпален по хлъзгавите дъски, за първи път се пробва не просто да спортува, само че и да си направи лични ски.
Цар Борис също обичал зимните спортове.
Видял в непознато списание фотография на атрактивните спортни принадлежности, той ги скицира и си ги поръчва при прочут дърводелец.
После си купува налъми, заковава ги към готовите “ски” и... се наканва да ги опитва
По това време е към този момент студент в Рисувалното учебно заведение в София. За място на демонстрацията избира заснеженото надолнище до Семинарията. Самонадеяният храбрец съумява да измине едвам петдесет метра и се катурва измежду смеховете и виковете на зяпачите.
Година по-късно и в София се появяват четири чифта вносни ски. Ако човек се разрови в тогавашните вестници, както е направил журналистът Кирил Божилов, сигурно ще попадне на данни за първото ски съревнование: на 24 февруари 1926 година в София. Неделя е, времето - превъзходно: несметен свеж сняг, спестовно слънчице. Невероятен интерес към надпреварата, настояват вестниците - към Люлин се запътват към 500 фенове на този спорт. Преди обяд се състезават мъжете. Следобедът е за дамите. Дълго надпреварване “на протяжение” един километър. Тръгване - от “плаца” до манастир “Св. Крал”, краят - при Александровския мост над Княжево. Колко са мъжете не се знае, само че дамите са пет или шест, най-малко две от тях са българки. Във вестниците след това излизат тлъсти заглавия
със следната вест: “Днес ските са на мода ”
През 1936-а някому хрумва щуравата концепция да се събира налог за ските, като за кон с каруца примерно. И почват да вземат по 200 лева на скиорите. На идната година тихомълком го анулират.
За разлика от ските, шейните са познати у нас от дълбока античност, изключително в планинските селища. Първите коледно-новогодишни приветствени картички изобилстват от шейни и шейнички като нормална зимна панорама.
Тук му е мястото да кажем, че първите коледно-новогодишни картички, които се появяват в България, са основно немско произвеждане, чужбински - с други думи, това си проличава и по облеклата на децата, по играчките на елхите.
Замръзналото море при Варна 1929 година
Едва през 1934 година в София е проведено публично съревнование с шейни. Инициатор е столичен вестник. Идеята е да се разпространява този спорт, в който се съчетават и хладнокръвие, и кураж. В първото наше съревнование шейните са елементарни, без кормило, за един или двама души. Пилотите би трябвало, съгласно регламента, да са мъже, а пасажерите може да са и дами.
Що се отнася до кънките, май това е спортът, който най-радушно се приема и практикува, основно от младите.
Това дава опция за другарство, запознанства, флиртове. Освен това не се постанова да се върви надалече, задоволително е да се откри заледено пространство, а такива в София се намират, защото градът е към момента на “гьолове, мочурища и трапища”, както отбелязва един странник.
Първите кънки “връзват” основно чужденци,
които работят в България, а и български студенти, които се връщат от чужбина за ваканциите. Русенци се учат да карат кънки в устието на река Лом. Търновци - по заледената река Янтра. В Пловдив - в езерото в градската градина “Цар Симеон”.
В селищата край морето чакат да замръзне морската вода, та да се развихрят там. А в София употребяват за “пълзачка” или “лъзгавица” един блатист терен против днешния университет. Млади офицери, висши служители, банкери, учители. Студенти, които са се върнали във почивка от чужбина и се оглеждат за нашенски моми.
Понякога тук идва да “покатае” и самият княз Александър Батенберг - обаятелен, неналожителен, умел в пързалянето.
Вярно е, че по-възрастните столичани гледат с неразбиране това “хоро на лед”, тази “лъзгавица”, на която можеш да си счупиш главата. За тях това е лентяйство и губивреме в занимания, които са на всичкото от горната страна рискови.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ