Наистина ли Дoган държи етническата карта?
Има визия, която в никакъв случай не съм разбирал - страхопочитанието, че " Доган държи етническата карта ".
Според тази визия този човек стои на някаква хипотетична модерна Шипка. Зад него са подредени гневни на българите турци. Доган стои с вдигната ръка пред тях подготвен да каже една от двете команди - " Сакън " или " Юруш ". Ако му се дадат злато, благосъстояния, покои и летящи чинии, ще каже " Сакън ". Ако не му се дадат - ще стане ужасно, кат едно време.
Към него по билото се катери българската власт. Зад нея - какво друго мислите - милиони гневни на турците българи. Всички колкото да се удържат, желаят да възпроизведат историята, не се устоя повече на сходно спокойно битие. Тогава Доган размахва етническата карта - заплашителен, отблъскващ документ. Българската власт под паника стартира да хвърля към него като звероукротител обръчи от компании, които той изкусно нанизва на кръста си. С триста зора потушават напрежението. Българите въздъхват. Турците въздъхват. Ашколсун, че отново не се сбиха, тъй като в случай че не беше Доган, щяха. Той пъхва в джоба етническата карта и изтощен, само че с избистрен соколски взор, се връща в Сарая.
До идващия път.
Гаранцията на етническия мир беше гаранция на 90`те и най-вече до първите няколко години след 2000-та. Оттам насетне този залог се трансформира в простичко плячкосване на целия генерации. Разделението в никакъв случай не е било етническо, а на корупционни капитали, които се трупаха и застиваха в сараи и обръчи. Това време обаче изтече по доста аргументи и промени, които се виждат с просто око. Целият политически " бизнес " продължава да се гради с анахронизъм, който следва да бъде нападнат все по-настъпателно и с все по-голямо възприятие за независимост, вместо за боязън. Никой, вижда се, не може да остане безконечен, стига да бъде подложен под напън и наблюдаване. Това, което и става сега.
Автор: Райко Байчев
Според тази визия този човек стои на някаква хипотетична модерна Шипка. Зад него са подредени гневни на българите турци. Доган стои с вдигната ръка пред тях подготвен да каже една от двете команди - " Сакън " или " Юруш ". Ако му се дадат злато, благосъстояния, покои и летящи чинии, ще каже " Сакън ". Ако не му се дадат - ще стане ужасно, кат едно време.
Към него по билото се катери българската власт. Зад нея - какво друго мислите - милиони гневни на турците българи. Всички колкото да се удържат, желаят да възпроизведат историята, не се устоя повече на сходно спокойно битие. Тогава Доган размахва етническата карта - заплашителен, отблъскващ документ. Българската власт под паника стартира да хвърля към него като звероукротител обръчи от компании, които той изкусно нанизва на кръста си. С триста зора потушават напрежението. Българите въздъхват. Турците въздъхват. Ашколсун, че отново не се сбиха, тъй като в случай че не беше Доган, щяха. Той пъхва в джоба етническата карта и изтощен, само че с избистрен соколски взор, се връща в Сарая.
До идващия път.
Гаранцията на етническия мир беше гаранция на 90`те и най-вече до първите няколко години след 2000-та. Оттам насетне този залог се трансформира в простичко плячкосване на целия генерации. Разделението в никакъв случай не е било етническо, а на корупционни капитали, които се трупаха и застиваха в сараи и обръчи. Това време обаче изтече по доста аргументи и промени, които се виждат с просто око. Целият политически " бизнес " продължава да се гради с анахронизъм, който следва да бъде нападнат все по-настъпателно и с все по-голямо възприятие за независимост, вместо за боязън. Никой, вижда се, не може да остане безконечен, стига да бъде подложен под напън и наблюдаване. Това, което и става сега.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ