И „Времеубежище“ стана „дъвка“ за червения ъгъл на България и пишман патриотите
Има неща, които просто не ги разбирам. Ако питаш българите, всеки е родолюбец, а всеки втори – родолюбец и половина. Ако си позволиш да кажеш нещо неприятно за презастроеното море или мутренските хотели, жив ще те изядат, ще ти изясняват по какъв начин си изменник и не знам какво още. Но, ето – случи се да имаме някакъв мотив за национална горделивост (при това се случи точно на националния ни празник), който не е изфабрикуван, не е плод на локални връзкарски игри – премията „ интернационален Букър “ за Георги Господинов; и се оказа, че това е просто мотив за насмешки и оплюване. Как? Защо? А патриотизмът…?
Не мога да схвана за какво слушащите съветска агитация по 24/7 считат, че всичко, което не е съветска агитация, е американска? Не може ли нещо на тоя свят да съществува, без да е ничия агитация? Например: картина или разказ? Ей по този начин – да съществува поради самата хубост на изкуството?
Няма да приказвам за това, че в Румъния затвориха съветския си „ културен център “, поради пропагандата и лъжите, които ръси, а тук го охраняват с полиция все едно е парламент (а може и да е…). Няма да приказвам в този момент за това, има време. Няма да приказвам и за Газпром, за който се насаждаше слух, че ще ни съди по същото време, когато цяла Европа се готвеше да съди него.
Сега ще приказвам съответно и единствено за романа на Господинов – „ Времеубежище “, който беше всеобщо налазен
от съветската хибридна машина – „ американизиран “ бил, „ агитация “ бил и така нататък Първо, ще си призная, че към момента не съм го чел; както не съм чел и доста класики, апропо, само че това си е мой проблем, а не на създателя или книгата.
Както всяка една книга, и тази може да ми хареса или да не ми хареса, само че това е въпрос на усет, тъй като литературата е изкуство – мога да приказвам САМО за това дали ми харесва на мен или не.
Например, не одобрявам Джим Морисън, мога ли да кажа, че Doors е неприятна, слаба, скапана група? Ще ми се смеят. Също по този начин, не одобрявам „ Порше “. Що за хахав еретик ще да съм, в случай че стартира да приказвам, че „ Порше “ е неприятна кола? Всичко е въпрос на усет – казваш: „ не е за мен “, махваш с ръка и продължаваш нататък. Нали?
Дори в спорта – където има явен метод да прецениш кой е по-добър, се водят спорове; камо ли в изкуството, в което няма метър, хронометър или рефер.
Що за самочувствие би трябвало да имаш, че да решиш, че ТВОЕТО мнение е решаващото и определящото за всичко? Да махнеш с ръка и да кажеш: „ това е жалко, не става “. Можеш да кажеш: „ ЗА МЕН това е жалко, на мен не ми харесва “, само че генерализирането е страшна комплексарщина. А по какъв начин и за какво се случва в страната на най-големите патриоти – е цялостна мистерия. Хем не дават неприятна дума да се каже (дори когато е заслужено) за България, хем сами плюят в този момент българското.
Хубаво споделиха хората: „ Макрон приказва за „ Европа на две скорости “, българите откриха и задната “. Не единствено, че не напредваме дружно с другите, ами тръгнахме и обратно. Не може да са ни отговорни единствено политиците, нали разбирате? Математически не е допустимо за всичко протичащо се да са отговорни единствено политиците, че да си мием ръцете всякога с тях. А и те са едни от нас, не са извънземни, не са вносни, не… едни от нас са, те са като нас, по тази причина са такива. Или – ние сме като тях, по тази причина сме такива.
Отне ми малко време да схвана за какво е тази ненавист и най-сетне разбрах – Господинов се снимал на митинг с украинското знаме и обществено е заявявал поддръжката си за Украйна. Затова го оповестиха за „ американски “. И това са същите хора които плачат, че щели да им забранят съветската литература поради войната (никой не им я не разрешава, схваща се) и се вайкат, че любимците им щели да страдат от cancel culture. И са българи, и са (уж) бранители на свободата на словото, а когато българска книга печели една от най-престижните награди В СВЕТА, я оплюват. Ходи ги разбери. Не може да се приказва за национализъм, когато отбраната на ползите на една непозната страна и нейните позиции е над отбраната на твоята. Но очевидно не може да се приказва за национализъм, в чистия му естествен тип, в страна, пред чийто парламент има скулптура на непознат цар, а най-големите и най-високите монументи са на непозната войска.
Не мога да схвана за какво слушащите съветска агитация по 24/7 считат, че всичко, което не е съветска агитация, е американска? Не може ли нещо на тоя свят да съществува, без да е ничия агитация? Например: картина или разказ? Ей по този начин – да съществува поради самата хубост на изкуството?
Няма да приказвам за това, че в Румъния затвориха съветския си „ културен център “, поради пропагандата и лъжите, които ръси, а тук го охраняват с полиция все едно е парламент (а може и да е…). Няма да приказвам в този момент за това, има време. Няма да приказвам и за Газпром, за който се насаждаше слух, че ще ни съди по същото време, когато цяла Европа се готвеше да съди него.
Сега ще приказвам съответно и единствено за романа на Господинов – „ Времеубежище “, който беше всеобщо налазен
от съветската хибридна машина – „ американизиран “ бил, „ агитация “ бил и така нататък Първо, ще си призная, че към момента не съм го чел; както не съм чел и доста класики, апропо, само че това си е мой проблем, а не на създателя или книгата.
Както всяка една книга, и тази може да ми хареса или да не ми хареса, само че това е въпрос на усет, тъй като литературата е изкуство – мога да приказвам САМО за това дали ми харесва на мен или не.
Например, не одобрявам Джим Морисън, мога ли да кажа, че Doors е неприятна, слаба, скапана група? Ще ми се смеят. Също по този начин, не одобрявам „ Порше “. Що за хахав еретик ще да съм, в случай че стартира да приказвам, че „ Порше “ е неприятна кола? Всичко е въпрос на усет – казваш: „ не е за мен “, махваш с ръка и продължаваш нататък. Нали?
Дори в спорта – където има явен метод да прецениш кой е по-добър, се водят спорове; камо ли в изкуството, в което няма метър, хронометър или рефер.
Що за самочувствие би трябвало да имаш, че да решиш, че ТВОЕТО мнение е решаващото и определящото за всичко? Да махнеш с ръка и да кажеш: „ това е жалко, не става “. Можеш да кажеш: „ ЗА МЕН това е жалко, на мен не ми харесва “, само че генерализирането е страшна комплексарщина. А по какъв начин и за какво се случва в страната на най-големите патриоти – е цялостна мистерия. Хем не дават неприятна дума да се каже (дори когато е заслужено) за България, хем сами плюят в този момент българското.
Хубаво споделиха хората: „ Макрон приказва за „ Европа на две скорости “, българите откриха и задната “. Не единствено, че не напредваме дружно с другите, ами тръгнахме и обратно. Не може да са ни отговорни единствено политиците, нали разбирате? Математически не е допустимо за всичко протичащо се да са отговорни единствено политиците, че да си мием ръцете всякога с тях. А и те са едни от нас, не са извънземни, не са вносни, не… едни от нас са, те са като нас, по тази причина са такива. Или – ние сме като тях, по тази причина сме такива.
Отне ми малко време да схвана за какво е тази ненавист и най-сетне разбрах – Господинов се снимал на митинг с украинското знаме и обществено е заявявал поддръжката си за Украйна. Затова го оповестиха за „ американски “. И това са същите хора които плачат, че щели да им забранят съветската литература поради войната (никой не им я не разрешава, схваща се) и се вайкат, че любимците им щели да страдат от cancel culture. И са българи, и са (уж) бранители на свободата на словото, а когато българска книга печели една от най-престижните награди В СВЕТА, я оплюват. Ходи ги разбери. Не може да се приказва за национализъм, когато отбраната на ползите на една непозната страна и нейните позиции е над отбраната на твоята. Но очевидно не може да се приказва за национализъм, в чистия му естествен тип, в страна, пред чийто парламент има скулптура на непознат цар, а най-големите и най-високите монументи са на непозната войска.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ