Икономист с тежка прогноза за бюджета
Има въпреки и хипотетична опция 2023 година да приключи без приемане на бюджет за нея. Това може и да не е толкоз неприятна вероятност, поради бюджетното разпределяне, което обединенията в Народното събрание евентуално готвят, изключително в случай че няма късмет да се сформира новоправителство. Предупреждението насочи пред БНР специалистът от Института за пазарна стопанска система Петър Ганев.
" За повторно виждаме бюджетът да е залог на политическия безпорядък. На процедура това е историята на последните 2 години ", сподели Ганев. Същото видяхме в края на предходната година, напомни той и акцентира, че втора година сме с удължителен закон. Според него има заплаха този път удължителният закон да продължи по-дълго.
-->
" По-добре бюджет да има - това дава успокоение за всички. По-добре е и държавно управление да има. Когато имаме следващи служебни държавни управления и то за дълъг интервал, това носи проблеми и те са забележими. За да имаме финансова непоклатимост, ни би трябвало първо бюджет и второ - постоянен кабинет ", изрече мнението си Петър Ганев.
По думите му на доктрина е допустимо да приключим календарната година без бюджет за нея. Хубаво е обаче за финансовите стратегии някаква нова бюджетна рамка да бъде призната, счита той и изясни, че доста от разплащанията и договорите се подписват в края на годината. При липса на рамка - това не е отигравано, не знаем по какъв начин би повлияло на разнообразни финансови разноски.
" Сигналът е подобен, че в случай че до края на април няма държавно управление, служебният кабинет ще внесе бюджет. Ще има 1 бюджет. Базовият сюжет ще е с 3% недостиг. Затова виждаме пакет от данъчни закони, който свива недостига, т.е. отстранява някои неща във връзка с Данък добавена стойност, подвига някои акцизи, налог свръхпечалба, който може би е най-спорният и аз не виждам по какъв начин той би минал. Ако желаеме да имаме в границите на този удължителен закон признат бюджет, до края на април би трябвало да се внесе самият бюджет и средносрочната рамка и май месец да се гласоподава ", разяснява икономистът.
Според него бюджетът е допустимо да се одобри и половинчато. Не мисля, че целият пакет от данъчни закони може да мине, изрече мнението си Петър Ганев.
Той означи, че сега в случай че обложим всички, ще понесат удари и дребни компании, които нямат нищо общо с енергийните обезщетения. Според него фокусът би трябвало да е върху тези, които са спечелили доста, непосредствено обвързано с тези обезщетения.
Този бюджет ще е друг и откъм доходи, акцентира икономистът и изясни: " Икономиката не е към този момент на тези обороти, инфлацията е доста по-ниска. Свръх облагите в енергетиката също поизчезнаха. Няма да имаме този растеж на приходите, който видяхме предходната година. Вече вършим бюджет в една рамка, която не е на изненадващи нови доходи ".
Петър Ганев разяснява и тематиката за влизането на България в еврозоната. Това, което ще гледат европейските сътрудници, е средносрочната рамка, акцентира той и добави, че в случай че тя не мине през гласоподаване в Народното събрание, остава единствено един ориентир - какво си е мислила една власт, която може да бъде заменена във всеки един миг, в случай че се образува постоянно държавно управление.
Ние нямаме средносрочна рамка, за която да знаем, че е политически подкрепена и ще бъде следвана, с изключение единствено на минималната работна заплата, акцентира Ганев.
Според него в случай че има даже държавно управление с доста кратковременен небосвод, то ще одобри бюджет и средносрочна рамка. Но в случай че още веднъж висим на доста скоро приближаващи избори, отново ще имаме същата обстановка, добави той.
Според него тази година може би няма да забележим проверка на бюджета - " то няма да остане и време, в случай че влезе в действие в средата на годината ".
" За повторно виждаме бюджетът да е залог на политическия безпорядък. На процедура това е историята на последните 2 години ", сподели Ганев. Същото видяхме в края на предходната година, напомни той и акцентира, че втора година сме с удължителен закон. Според него има заплаха този път удължителният закон да продължи по-дълго.
-->
" По-добре бюджет да има - това дава успокоение за всички. По-добре е и държавно управление да има. Когато имаме следващи служебни държавни управления и то за дълъг интервал, това носи проблеми и те са забележими. За да имаме финансова непоклатимост, ни би трябвало първо бюджет и второ - постоянен кабинет ", изрече мнението си Петър Ганев.
По думите му на доктрина е допустимо да приключим календарната година без бюджет за нея. Хубаво е обаче за финансовите стратегии някаква нова бюджетна рамка да бъде призната, счита той и изясни, че доста от разплащанията и договорите се подписват в края на годината. При липса на рамка - това не е отигравано, не знаем по какъв начин би повлияло на разнообразни финансови разноски.
" Сигналът е подобен, че в случай че до края на април няма държавно управление, служебният кабинет ще внесе бюджет. Ще има 1 бюджет. Базовият сюжет ще е с 3% недостиг. Затова виждаме пакет от данъчни закони, който свива недостига, т.е. отстранява някои неща във връзка с Данък добавена стойност, подвига някои акцизи, налог свръхпечалба, който може би е най-спорният и аз не виждам по какъв начин той би минал. Ако желаеме да имаме в границите на този удължителен закон признат бюджет, до края на април би трябвало да се внесе самият бюджет и средносрочната рамка и май месец да се гласоподава ", разяснява икономистът.
Според него бюджетът е допустимо да се одобри и половинчато. Не мисля, че целият пакет от данъчни закони може да мине, изрече мнението си Петър Ганев.
Той означи, че сега в случай че обложим всички, ще понесат удари и дребни компании, които нямат нищо общо с енергийните обезщетения. Според него фокусът би трябвало да е върху тези, които са спечелили доста, непосредствено обвързано с тези обезщетения.
Този бюджет ще е друг и откъм доходи, акцентира икономистът и изясни: " Икономиката не е към този момент на тези обороти, инфлацията е доста по-ниска. Свръх облагите в енергетиката също поизчезнаха. Няма да имаме този растеж на приходите, който видяхме предходната година. Вече вършим бюджет в една рамка, която не е на изненадващи нови доходи ".
Петър Ганев разяснява и тематиката за влизането на България в еврозоната. Това, което ще гледат европейските сътрудници, е средносрочната рамка, акцентира той и добави, че в случай че тя не мине през гласоподаване в Народното събрание, остава единствено един ориентир - какво си е мислила една власт, която може да бъде заменена във всеки един миг, в случай че се образува постоянно държавно управление.
Ние нямаме средносрочна рамка, за която да знаем, че е политически подкрепена и ще бъде следвана, с изключение единствено на минималната работна заплата, акцентира Ганев.
Според него в случай че има даже държавно управление с доста кратковременен небосвод, то ще одобри бюджет и средносрочна рамка. Но в случай че още веднъж висим на доста скоро приближаващи избори, отново ще имаме същата обстановка, добави той.
Според него тази година може би няма да забележим проверка на бюджета - " то няма да остане и време, в случай че влезе в действие в средата на годината ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ