Има ли смисъл в обръщането на левове в евро?
Има ли смисъл в обръщането на левовите влогове в евро? Застрашени ли са спестяванията ни при влизането на България в чакалнята на еврозоната през април, както е планувано?
„ Ние сме в механизъм на валутен ръб към този момент повече от 20 години и в този момент, когато взимаме решение да създадем идната стъпка – да преминем към еврото, имаме твърдото разбиране на ръководещите, на гуверньора на Българска народна банка, че отказването от националната валута и прекосяването към еврото ще стане при този курс, който е признат и работи към този момент повече от 20 години в страната “, сподели в предаването "Преди всички " по БНР кредитният съветник Тихомир Тошев.
Той се базира и на опита на Литва и Естония, които са създали същия преход от закрепен курс към евро, при опазване на курса от валутния ръб.
Не се плашете! Няма нищо ужасно за лв., до момента в който България е в чакалнята на Еврозона
„ Засега вероятността този курс да бъде изменен, е минимална, само че чисто механически я има “, разясни консултантът. „ Технически може това да се случи – някоя от страните да изиска да влезем при различен курс, само че въпреки това имаме поръчка от страна на ръководещите, че по-скоро ще се откажем от влизането и прекосяването към еврото, в сравнение с да трансформират курса. “
Притесненията и страховете на хората поради претърпяното през 1997 година и хиперинфлацията и загубата на спестявания, са обясними, уточни Тошев.
„ Голяма част от спестяванията – от тези към този момент над 55 милиарда, са дребни депозити под 5 хиляди лв.. На всеобщия българин спестяванията му са под 5 хиляди лв.. В дребна част от българите са огромните спестявания – сумите, които са съществени и може да се понесе сериозна загуба, в случай че има бъдеща смяна на този курс “, разяснява Тошев.
С фрапантното рухване на лихвите губим част от спестяванията си от това, че не ги управляваме задоволително вярно, уточни още кредитният съветник. „ Вариантите са доста и разнообразни. Проблемът е, че всеобщият българин остава песимистичен към всевъзможни други разновидности. “
Сигурността от обезпечените 100 000 евро за банковите влогове и даже минималната рента по депозитите успокояват хората и те не поглеждат към принадлежности като взаимните фондове, спомагателното пенсионно обезпечаване и здравните застраховки с капиталов темперамент да вземем за пример, следят специалистите. Тихомир Тошев посочи, че въпреки всичко ползата към тези финансови принадлежности пораства и лека-полека повече хора се престрашават да опитат и тези спомагателни благоприятни условия, които биха могли да носят по-голяма рентабилност, с цел да запазят парите си по отношение на инфлацията.
Повечето от тези капиталови принадлежности не работят в къс период и в случай че в идващите година-две парите ще ви трябват, по-добре не ги правете, поучава Тихомир Тошев. „ Парите, които ще ни трябват скоро, ще ни излезе някакъв належащ разход в фамилния бюджет, по-добре в действителност да си останат в банковия депозит. Там са разполагаем. Да, не носят рентабилност, да, инфлацията яде малко от тях, само че когато ще ги похарчим след 3, 5 до 8 месеца – това е най-хубавият вид, тъй като достъпът до тях е доста бърз. “
Тихомир Тошев означи още, че през последните няколко години недвижимите парцели като капиталов инструмент са шлагер за българите с по-големи спестявания.
„ Ние сме в механизъм на валутен ръб към този момент повече от 20 години и в този момент, когато взимаме решение да създадем идната стъпка – да преминем към еврото, имаме твърдото разбиране на ръководещите, на гуверньора на Българска народна банка, че отказването от националната валута и прекосяването към еврото ще стане при този курс, който е признат и работи към този момент повече от 20 години в страната “, сподели в предаването "Преди всички " по БНР кредитният съветник Тихомир Тошев.
Той се базира и на опита на Литва и Естония, които са създали същия преход от закрепен курс към евро, при опазване на курса от валутния ръб.
„ Засега вероятността този курс да бъде изменен, е минимална, само че чисто механически я има “, разясни консултантът. „ Технически може това да се случи – някоя от страните да изиска да влезем при различен курс, само че въпреки това имаме поръчка от страна на ръководещите, че по-скоро ще се откажем от влизането и прекосяването към еврото, в сравнение с да трансформират курса. “
Притесненията и страховете на хората поради претърпяното през 1997 година и хиперинфлацията и загубата на спестявания, са обясними, уточни Тошев.
„ Голяма част от спестяванията – от тези към този момент над 55 милиарда, са дребни депозити под 5 хиляди лв.. На всеобщия българин спестяванията му са под 5 хиляди лв.. В дребна част от българите са огромните спестявания – сумите, които са съществени и може да се понесе сериозна загуба, в случай че има бъдеща смяна на този курс “, разяснява Тошев.
С фрапантното рухване на лихвите губим част от спестяванията си от това, че не ги управляваме задоволително вярно, уточни още кредитният съветник. „ Вариантите са доста и разнообразни. Проблемът е, че всеобщият българин остава песимистичен към всевъзможни други разновидности. “
Сигурността от обезпечените 100 000 евро за банковите влогове и даже минималната рента по депозитите успокояват хората и те не поглеждат към принадлежности като взаимните фондове, спомагателното пенсионно обезпечаване и здравните застраховки с капиталов темперамент да вземем за пример, следят специалистите. Тихомир Тошев посочи, че въпреки всичко ползата към тези финансови принадлежности пораства и лека-полека повече хора се престрашават да опитат и тези спомагателни благоприятни условия, които биха могли да носят по-голяма рентабилност, с цел да запазят парите си по отношение на инфлацията.
Повечето от тези капиталови принадлежности не работят в къс период и в случай че в идващите година-две парите ще ви трябват, по-добре не ги правете, поучава Тихомир Тошев. „ Парите, които ще ни трябват скоро, ще ни излезе някакъв належащ разход в фамилния бюджет, по-добре в действителност да си останат в банковия депозит. Там са разполагаем. Да, не носят рентабилност, да, инфлацията яде малко от тях, само че когато ще ги похарчим след 3, 5 до 8 месеца – това е най-хубавият вид, тъй като достъпът до тях е доста бърз. “
Тихомир Тошев означи още, че през последните няколко години недвижимите парцели като капиталов инструмент са шлагер за българите с по-големи спестявания.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ