Има една такава възраст, в която родителите са ни особено

Има една такава възраст, в която родителите са ни изключително скъпи. Тогава, когато оценяваме тяхната мъдрост, тяхната любов и поддръжка, която никой в никакъв случай няма да ни даде със същата мощ и неизменност. За жал, към този миг родителите може и да ги няма, с цел да го споделим с тях, тъй като приказвам за така наречен междинна възраст, в която самите ние от дълго време имаме деца.

Хайме (Георги Къркеланов) от пиесата на Жорди Галсеран " Разговори с мама " има шанса майка му да е жива и в отлична форма. Меглена Караламбова е просто в стихията си като витална и очарователна 80-годишна бабичка, която с лекост манипулира възрастния си наследник. Разбира се, с цялостното единодушие от негова страна и безспорно с най-хубави планове. Историята стартира с ненадейно посещаване на Хайме, който е останал незает и е заставен да търси нов източник на приходи. Жена му незабавно има концепция – за какво да не продадат жилището на остарялата му майка? Майката обаче напълно не е съгласна, още повече тя не е някоя грохнала бабичка, а дейна жена със сериозен другар, много по-млад от нея. Изобщо майката на Хайме е доста по-щастлива и жизнерадостна в своя дребен остарял апартамент, в сравнение с е синът й в огромната си фамилна къща.

Пиесата е написана по текст на аржентинеца Сантяго Карлос Овес, който Жорди Галсеран е приспособил за сцена, а Нева Мичева е превела отлично. Това обаче не анулира обстоятелството, че като цяло действието е предсказуемо, а репликите – банални. Пиесата не изненадва и не ни споделя нищо ново, само че това не пречи да е доста приятна за гледане. Актьорите са чудесни, а простите истини имат своето обаяние. И да, мама постоянно е права.