Има една стара мъдрост, че най-големите тайни е добре да

...
Има една стара мъдрост, че най-големите тайни е добре да
Коментари Харесай

България е платена за отстраняване от ски-бизнеса

Има една остаряла мъдрост, че най-големите секрети е добре да се крият пред очите на всички. Тя е безусловно годна и за швейцарската интервенция в ръководството на българския планински туризъм, която се оказва следена от формален съветник на швейцарската страна по туризъм.

Програмата


Швейцарската организация за развиване и съдействие (SDC) и Националното координационно звено са структурите, виновни за осъществяването на Тематични фондове „ Фонд за промени, свързани с присъединяване на гражданското общество “ и „ Партньорство “, според наредбите на Рамковото съглашение за Българо-швейцарската стратегия за съдействие. Те, от своя страна, делегират ръководството на двата Тематични фонда на Швейцарско междинно звено, което е консорциум от три организации: фондация Innovabridge (Каслано, Швейцария) – водещ сътрудник в консорциума, Neosys AG (Герлафинген, Швейцария) и Балкански институт по труда и обществената политика (София, България).

Консултантите


През 2011 година швейцарската консултантска корпорация Tulum се преобразува в неправителствената организация Innovabridge, като НПО-то наследява всички планове, екип и целия потенциал на компанията.

Innovabridge съветва швейцарското федерално държавно управление по какъв начин да приспособява туристическата си промишленост в южните елементи (планинските) на страната към климатичните промени. Консултациите включват и разбори на туристическите промишлености на конкурентни дестинации. Бордът на фондацията се ръководи от професионалния лобист Дитер декор Блерер.

Вторият съветник Neosys AG е швейцарска консултантска компания, учредена през 1986 година Специализирана е в планове в областта на възобновимите енергийни източници.

Финансирани планове


Българо-швейцарската стратегия за съдействие се състои от два фонда – Фонд за промени, свързани с присъединяване на гражданското общество и Фонд „ Партньорство “.

По формалното си изложение, първият фонд е типичен инструмент за финансиране на лобизъм в непозната страна. Специфичните му цели са:

• Подобряване потенциала на организациите на гражданското общество за реализиране на техните цели и осъществяване на техните действия, посредством даване на качествени услуги, с приоритет към необлагодетелстваните региони;
• Укрепване опциите на организациите на гражданското общество и на техните мрежи да взаимодействат с жителите и да активизират гражданска подкрепа;
• Подобряване на законовата и финансовата рамка, в това число общественото финансиране, за проведени действия на гражданското общество;
• Активизиране на присъединяване на жителите във вземането на публични решения и в процесите на създаване на политики на централно и общинско ниво (процеси на покровителство, интензивно присъединяване и т. н.);
• Повишаване потенциала на организациите на гражданското общество да следят спазването на политическия подтекст от обществените институции.

Или преведено на елементарен български език, швейцарците финансират български неправителствени организации, които да оказват напън върху българското държавно управление да трансформира закони и нормативни актове в полза на проведени от тях действия, като това става и чрез финансирани от швейцарската стратегия митинги.

Също по публична информация, към този момент по този фонд българо-швейцарската стратегия е финансирала обществени услуги на стойност 3 470 718 лева и екологични планове на стойност 9 474 682 лева

Интересно е, че вторият фонд – „ Партньорство “ – който е ориентиран към надалеч по-важни публични сфери като просвета, обучение и възстановяване на администрацията, е финансирал планове на стойност едвам 6 127 824 лева Тоест, швейцарските пари за екологичен лобизъм в България са равни на заделените средства за взаимопомощ в областта на културата и държавните институции.

Случайно (или по-скоро не)


Гигантските средства, платени от Швейцария за еко-лобизъм в България са с дълга история и с повече от сполучливи за алпийската страна резултати.

Още през 2004 година Българо-швейцарската стратегия за съдействие финансира изработването на проекта за ръководство на народен парк „ Пирин “. Случайно (или по-скоро не), за реализатор на поръчката се избира Българска фондация „ Биоразнообразие ” – бенефициент по програмата за еко-лобизъм. Също инцидентно (или по-скоро не), най-важната част от проекта за ръководство – Режими и правила – се разпорежда на Тома Белев, който живее на фамилни начала с Веселина Кавръкова – шеф за България на мощното швейцарско Неправителствени организации WWF.

И още веднъж инцидентно (или по-скоро не) още първата точка в режими и правила изрично не разрешава строителството на нови и разширението на съществуващи ски писти и уреди в Пирин. Планът е признат от българския Министерски съвет и изцяло блокира опцията в Пирин да се развива конкурентен в вероятност на швейцарските курорти ски туризъм.

Абсолютно подобен развой тече за проекта за ръководство на народен парк „ Централен Балкан “, където още веднъж инцидентно (или по-скоро не) поръчката се печели от същите реализатори.

Няколко години по-късно, същият Тома Белев е определен за шеф на естествен парк „ Витоша “. Под негово управление, проектите за развиване на ски туризма в парка се замразяват и инфраструктурата там стартира да се разпада, заради неспособност да се размени с по-нова.

След като Белев несполучливо кандидатства за нов мандат отпред на парка, стартират процеси по смяната на нормативната уредба, които да разрешат основаването на съвременна ски зона на Витоша. Промяната се блокира през 2012-2013 от тъй наречените „ зелени “ митинги, предвождани от всички бенефициенти по получените от швейцарската стратегия пари за еко-лобизъм. Протестите приключват със законови промени, написани от протестиращите, които задължават ски операторите да сменят предназначението на земята под трасетата на лифтовете и пистите – неповторима норма за цяла Европа. Тази норма, обаче, оскъпява дотолкоз инвестицията, че я прави на процедура невъзвращаема и слага България в цялостна неспособност да построява нова планинска спортна инфраструктура.

В последващите години бенефициентите по парите за еко-лобизъм съумяват да слагат под цялостна взаимозависимост българското държавно управление, което абдикира от развиването на планинския туризъм.

Случайно (или по-скоро не) всичко това се вписва идеално в ползите на швейцарската ски промишленост – от потентен съперник в планинския туризъм, България е скопена до тотална неспособност да построи и един метър нов въжен превоз или ски писта.

Разликата сред България и Швейцария


Повечето хора си мислят, че разликата сред България и Швейцария в областта на планинския туризъм е височината на Алпите. Опитните скиори, обаче, знаят, че този спорт не може да се практикува на рискови височини. Това се потвърждава и от статистиката – междинната височина на връхната точка на швейцарските курорти е тъкмо 2681 м. Това е с тъкмо 100 м. по-високо от най-високата станция на ски зона Банско – Тодорка. Средната най-ниска точка на швейцарските курорти пък е 1220 м. – тъкмо, колкото е височината на Чалин валог и доста по-ниско от Бъндеришка поляна, която е ситуирана на 1600 м.

Истинската разлика сред България и Швейцария


е, че тяхната страна може да се разпознава най-добре с три думи – самостоятелност, национализъм и капитализъм. Швейцарската самостоятелност е на повече от 800 години. Без значение коя „ велика мощ “ е била формалния държател, локалният национализъм е именит, а капитализмът им е с история от над 200 години. Швейцарците гледат личния си интерес и възнамеряват в вероятност от над половин век. Българите, за жал, сме по-скоро безспорната диаметралност.

Е, толкоз ли е изненадващо, че Швейцария е заделила няколко милиона евро (дребни за тях пари) още в зората на българската народна власт, с цел да пресече българския капацитет за конкурентен на техния ски-бизнес? Напротив, изненадващото е, че ние го осъзнаваме 20 години по-късно и пост-фактум.

Жалко за нас.

Директна връзка и в лобизма за тунел под Кресна?


Интересен е фактът, че Innovabridge също по този начин съветва и създава оценката по влияние на околната среда за 9-ия най-дълъг тунел в света – Готард. В България швейцарският съветник е насочил средства към няколко неправителствени организации, които лобират в поддръжка създаване на свръхскъп тунел в региона на Кресна и към този момент десета година блокират различния план за автомагистрала.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР