Седмицата: Путин Сталинович по нашенски – има човек, няма си пост
Има човек — има проблем, няма (го) човек(а) — няма (го) проблем(а). Тази поговорка - сякаш такава, тъй като „ поговорка “ е къса поучителна, морална фраза, а в тая моралът е закопан в Сибир, е приписвана на Йосиф Висарионович Джугашвили, по-известен със самоизмисления си псевдоним Сталин. Не е поговорка това, а гробовна фактология, която най-много прави работа, страшна работа. В наши дни (и тия дни със напълно не сентенционната, а убийствена гибел на Алексей Навални) прави безусловно същата работа и на различен гробар, дето към този момент е най-известен като Путин Сталинович, може „ с тире “ и Хитлерович, че единият „ Сталин “ взе да не му стига.
Важно ни е обаче в тия „ наши дни “ по какъв начин се вписва у нас тази световна чудовищност. Както нормално – мижаво се вписва, тъй като имаме къде, къде по-важна работа – разглобяваме и сглобяваме Сглобката като Кубчето на Рубик. И тъкмо там – в (не)коалицията на настоящата власт, се пръкна интерпретацията по нашенски на горепосочената (не)морална (не)сентенция. Ама няма ужасно – не е по този начин заплашителен нашият вид, дори никак. Щеше да е дори напълно смешно, в случай че не беше толкоз тъпо.
Човекът в тази ситуация е самият ротационен министър председател Николай Денков. Не, не е под опасност, няма ужасно, не е и смешно, само че е тъпо. В смисъла и на много от синонимите на „ презрян “, когато приказваме за някой си: плачевен, жалък, несретен, трагичен, нищожен, незабележим, беден, незнаен и така нататък
Който министър председател взе че зацикли Сглобката с назидателен, само че също аморален де факто, собствен жалък, беден и така нататък вид на сентенцията. Която при задаващата се врътка на кабинета от теоретически „ Денков-Габриел “ в „ Габриел-Денков “, напълно на практика се заформи във типа: „ Има човек – няма си пост “.
Зациклянето в (не)коалицията ГЕРБ-СДС – ПП-ДБ кой да бъде министър на външните работи – той Николай Денков (дето трябваше да е вицепремиер и министър на образованието след „ джентълменската ротация “) или сегашният вицепремиер и външен министър Мария Габриел – внезапно разбишка съединеното държавно управление тъкмо преди ротацията на 6 март. Денков ужасно смешно се заинати той да е „ посланик номер1 “ на страната – не за друго, а с цел да пътува по света – не у нас.
Зацикляне, дето взе да става доста рисково откъм разглобка още преди първото завъртане, в случай, че към този момент се спрягаше по какъв начин Сглобката ще се ротира пълномандатно цели 4 години, броено от лани, когато се сглоби най-сетне постоянна власт.
И както може да си го кажем и ние - „ българите сме го измислили “, еле пък когато се драпа за пост. Досега, още от нашенския тоталитаризъм и до през днешния ден, когато някой е неуместен, го правеха тъкмо това – посланик. Ама не „ първи посланик “, а някъде си дипломат – най-много надалеч от „ Сибир “, в „ топлите страни “. Сега обаче не става въпрос, че Денков е неуместен, а че той желае на него да му е на макс комфортно. И ще е тъкмо по този начин съгласно експертизата му, в случай че стане външен министър. Ще е като екскурзиант на южен плаж – хем си лежи, хем си министерства, апропо и вицепремиерства.
Пресният образец за „ експертност “ обаче пристигна таман през миналата властова седмица. Напиращият да заеме „ (не)дипломатично “ туристическия съгласно него пост, в наличието на „ бъдещия си сътрудник “ английския външен министър Дейвид Камерън, сгафи таман с наша дпломатска горделивост. Не съумя да отговори министър председателят Николай Денков и самокандидат за външен министър на въпрос за оная ни горделивост - балканската евроинтеграция. Наложи се седящата до него Мария Габриел напълно „ дипломатично “ да го измъкне, като (му) взе думата и даде дълъг и обстоен отговор с цялата си експертиза и на някогашен български еврокомисар.
И по този начин нещата се удариха челно, че в действителност би трябвало да му се откри на „ индивида “ Денков мечтан пост. Ама с цел да не шашваме и други като Камерън и у нас, и по света, постът да е още по-туристически – фиктивен, изцяло ваканционен. Като се заприказва, че не експертно, а политически елегантно при ротацията на към този момент вицепремиера Денков може да му се лепне и „ министър по европейските въпроси “. Да си пътува и в Европа, а и междуконтинентално.
Само туй „ въпроси “ в името на поста му е стряскащо. Че в случай че отново би трябвало да дава отговор по „ интернационалното състояние “, тогава ще си има и индивидът Денков, и човечетата от партията му Политическа партия, стремежи пост. Ама ще има и проблем – общодържавен проблем. Дай боже да не е и международен с някой гаф – издънка като за международно в тия толкоз „ сибирски “ недипломатични времена.
Важно ни е обаче в тия „ наши дни “ по какъв начин се вписва у нас тази световна чудовищност. Както нормално – мижаво се вписва, тъй като имаме къде, къде по-важна работа – разглобяваме и сглобяваме Сглобката като Кубчето на Рубик. И тъкмо там – в (не)коалицията на настоящата власт, се пръкна интерпретацията по нашенски на горепосочената (не)морална (не)сентенция. Ама няма ужасно – не е по този начин заплашителен нашият вид, дори никак. Щеше да е дори напълно смешно, в случай че не беше толкоз тъпо.
Човекът в тази ситуация е самият ротационен министър председател Николай Денков. Не, не е под опасност, няма ужасно, не е и смешно, само че е тъпо. В смисъла и на много от синонимите на „ презрян “, когато приказваме за някой си: плачевен, жалък, несретен, трагичен, нищожен, незабележим, беден, незнаен и така нататък
Който министър председател взе че зацикли Сглобката с назидателен, само че също аморален де факто, собствен жалък, беден и така нататък вид на сентенцията. Която при задаващата се врътка на кабинета от теоретически „ Денков-Габриел “ в „ Габриел-Денков “, напълно на практика се заформи във типа: „ Има човек – няма си пост “.
Зациклянето в (не)коалицията ГЕРБ-СДС – ПП-ДБ кой да бъде министър на външните работи – той Николай Денков (дето трябваше да е вицепремиер и министър на образованието след „ джентълменската ротация “) или сегашният вицепремиер и външен министър Мария Габриел – внезапно разбишка съединеното държавно управление тъкмо преди ротацията на 6 март. Денков ужасно смешно се заинати той да е „ посланик номер1 “ на страната – не за друго, а с цел да пътува по света – не у нас.
Зацикляне, дето взе да става доста рисково откъм разглобка още преди първото завъртане, в случай, че към този момент се спрягаше по какъв начин Сглобката ще се ротира пълномандатно цели 4 години, броено от лани, когато се сглоби най-сетне постоянна власт.
И както може да си го кажем и ние - „ българите сме го измислили “, еле пък когато се драпа за пост. Досега, още от нашенския тоталитаризъм и до през днешния ден, когато някой е неуместен, го правеха тъкмо това – посланик. Ама не „ първи посланик “, а някъде си дипломат – най-много надалеч от „ Сибир “, в „ топлите страни “. Сега обаче не става въпрос, че Денков е неуместен, а че той желае на него да му е на макс комфортно. И ще е тъкмо по този начин съгласно експертизата му, в случай че стане външен министър. Ще е като екскурзиант на южен плаж – хем си лежи, хем си министерства, апропо и вицепремиерства.
Пресният образец за „ експертност “ обаче пристигна таман през миналата властова седмица. Напиращият да заеме „ (не)дипломатично “ туристическия съгласно него пост, в наличието на „ бъдещия си сътрудник “ английския външен министър Дейвид Камерън, сгафи таман с наша дпломатска горделивост. Не съумя да отговори министър председателят Николай Денков и самокандидат за външен министър на въпрос за оная ни горделивост - балканската евроинтеграция. Наложи се седящата до него Мария Габриел напълно „ дипломатично “ да го измъкне, като (му) взе думата и даде дълъг и обстоен отговор с цялата си експертиза и на някогашен български еврокомисар.
И по този начин нещата се удариха челно, че в действителност би трябвало да му се откри на „ индивида “ Денков мечтан пост. Ама с цел да не шашваме и други като Камерън и у нас, и по света, постът да е още по-туристически – фиктивен, изцяло ваканционен. Като се заприказва, че не експертно, а политически елегантно при ротацията на към този момент вицепремиера Денков може да му се лепне и „ министър по европейските въпроси “. Да си пътува и в Европа, а и междуконтинентално.
Само туй „ въпроси “ в името на поста му е стряскащо. Че в случай че отново би трябвало да дава отговор по „ интернационалното състояние “, тогава ще си има и индивидът Денков, и човечетата от партията му Политическа партия, стремежи пост. Ама ще има и проблем – общодържавен проблем. Дай боже да не е и международен с някой гаф – издънка като за международно в тия толкоз „ сибирски “ недипломатични времена.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ