Дисидентът: Вацлав Хавел
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Откъс от книгата Дисидентът: Вацлав Хавел 1936 – 1989 (Прага: Пасека, 2009)
Превод Йорданка Трифонова
За създателя
Даниел Кайзер е приключил Факултета по обществени науки на Карловия университет, работил е за чешката секция на BBС и вестник " Лидове вести ". През 2013 година напуща медийната група MAFRA, към която принадлежи и " Лидове вести ", диря като тя става благосъстоятелност на Андрей Бабиш. В момента е коментатор на седмичното списание Týdeník Echo. Автор е на политическа биография на Вацлав Хавел в две елементи (Disident: Václav Havel 1936 – 1989, изд. Paseka, 2009, Prezident: Václav Havel 1990 – 2003, изд. Paseka, 2014).
Граждански конгрес
На 17 ноември 1989 година Вацлав Хавел е в Храдечек. (Храдечек у Трутнова – малко селце в Северна Чехия, където Хавел купува къща през 1967 година, откъдето развива литературна и политическа активност по време на нормализацията и където умира през 2011 г.) През това време в Прага позволената студентска манифестация в Албертов прераства в всеобща проява и приключва с брутална интервенция на полицията. Прославеният отстъпник е трябвало да отиде в столицата, само че защото се притеснява, че в деня на манифестацията Държавна сигурност може да го арестува, отсрочва отпътуването си за идващия ден, събота. Прекарва цялата вечер до радиото и отпътува на другия ден, както е по проект. Вече е научил от съветника си Владимир Ханзел, който взе участие в петъчната манифестация и неотложно го осведоми по телефона, че по брой участници и въодушевление студентската проява се е трансформирала в нещо напълно ново.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък В Прага, която в това време е разтърсена от измислено известие за мъртъв студент, Хавел бързо изследва обстановката и дружно с другари отива в Реалистицке дивадло (Реалистичния театър), където същата вечер артистите и студентите се уговарят за стачка. Директорът на театъра Иржи Фрехар обаче го моли да не се появява на сцената, по тази причина Хавел изслушва цялата бурна полемика от директорския кабинет, само че и без картина му е ясно, че е достигната повратната точка.
В неделя предобед Хавел се впуска трескаво в образуване на необятен опозиционен фронт, който да придаде политически темперамент на стачката на артистите и студентите. Полуспонтанно, полупоканени, в дома му се събират група хартисти и други деятели – Ян Урбан идва от името на клуб " Оброда " (Клуб за преустрояване на социализма), въпреки и непоканен, към срещата се присламчва и Карел Щиндъл от конкурентната " Демократицка самодейност " ( " Демократична самодейност ", след това Либерално-демократична партия).
Тук, в дома на Хавел, се реализира единодушие, че е належащо да се откликне на всеобщото неодобрение и да се провежда необятно антитоталитарно придвижване като политически еквивалент на стачките на театралните и студентските комитети, тук се измисля името Граждански конгрес, отсам се уговаря залата за учредителното му заседание. Отначало Хавел предлага за задачата своя спектакъл – Дивадло на забрадли, само че не съумява да се свърже по телефона с никого от театъра; по-късно Владимир Кратина от спектакъл Чинохерни клуб инцидентно дава отговор на телефонното позвъняване на Иржи Кршижан и спомага събранието да се организира в театъра, в който играе. Революционерите звънят на всеки от определените другари и ги канят в Чинохерни клуб в осем вечерта.
Заедно с някои съзаклятници Хавел отива в театъра едвам час преди началото на събранието. Дотогава се е укривал вън дома си, с цел да не го арестува Държавна сигурност. През този ден тя изолира или се пробва да изолира няколко души, с цел да повлияе най-малко до известна степен върху персоналния състав на създаващото се съпротивително придвижване. Балансът й е непретенциозен: задържала е управлението на " Демократицка самодейност " и няколко души от Независимото съдружие за мир, пробвала се е да арестува в един спектакъл дейния Ян Урбан (който обаче е избягал) и е обкръжила жилището на кардиналния антикомунист Вацлав Бенда, чиито синове обезпечават връзката сред дисидентите и студентското придвижване. Към множеството хартисти обаче, и на първо място към Хавел и групата му към петицията " Нйеколик вет " ( " Няколко фрази ", от юни 1989 г.), тъкмо противоположното, Държавна сигурност демонстрира демонстративна индиферентност. Полицейската защита пред жилището на тогавашната говорителка на " Харта 77 " Дана Немцова да вземем за пример изчезва директно преди тя да тръгне към театъра.
Запазен е филм от учредителното заседание на Граждански конгрес, сниман от щаба на дисидентския " Оригинален видеожурнал " (периодичен " видеопреглед ", сниман и популяризиран от дисидентите след 1987 г.). Първите фрагменти демонстрират гримьорната на театъра, в която Хавел с още няколко другари довършват последните мерки, преди " това " да избухне. След телефонните диалози и изпратените известия те допускат, че ще дойдат няколкостотин души. В този миг би трябвало да се сформира лист с двайсетина имена, някакъв организационен комитет, който да бъде поканен на сцената от уредниците. Александър (Саша) Вондра се стреми да наложи студенти ( " Студентите го започнаха, тъй че те би трябвало да са най-вече " ). Като основен диригент Хавел мисли за всички: " От Клуба на самостоятелната интелигенция би трябвало да са научили за събранието в два часа, въпросът е дали ще успят да стигнат дотук до осем А кой от името на артистите? Владимир Кратина? Или Милан Княжко? Той ми позволи от негово име да подписвам всичко Също и някой някогашен болшевик. "
От кино лентата ясно личи, че сюжетът на този исторически миг е писан извънредно от дисидентите и основно от Хавел – в задимената гардеробна измежду шкафчета, облепени с изрязани от списания фотоси на девойки, седят единствено хора от най-близкото му обграждане и шепа заслужили хартисти (освен Хавел още Иван Лампер, Яна Петрова, Радим Палоуш, Вацлав Мали и други). Студентите, артистите и така наречен сива зона (сива зона – разбиране от чешката социология, с коeто след 1989 година се отбелязват политически дейните квалифицирани експерти, които не са нито партийци, нито дисиденти) в тази подготвителна фаза не участват на сцената даже като статисти.
Втората поредност фрагменти е снимана директно преди двайсет часа: залата на театъра се пръска по шевовете, на празния подиум има маса с няколко стола. На сцената излиза юноша със зимно яке и се показва със заекващ глас: Александър (Саша) Вондра, представител на " Харта 77 ". В началото оповестява името на текстописеца Иржи Дйедечек, него обаче го няма и по тази причина в ролята на водещ небрежно влиза Владимир Мерта. Под негово управление залата стартира да пее известната ария: " Кой нещо ще ни забрани/ за нашите пари/, ни свещеникът, ни кралят/, нито дори генералът ", и революцията може да стартира.
Саша Вондра чете от хартийката имената на представителите на една или друга опозиционна група или професионално съсловие и ги кани на дългата маса на подиума: актьора Петър Чепек, след него Яна Петрова от Независимото съдружие за мир, а в този момент, споделя той: " Бих желал да поканя приятеля си Вацлав Хавел като приятеля си Вацлав Хавел ", и след това другите представители на другите групи, общо деветнайсет души.
Следва двучасова безразборна полемика, която обаче е доминирана от Хавел. Най-напред той прочита на тристата души, събрани в залата, учредителната декларация на Граждански форум; главната й част е написал още у дома и в този момент на място я поправя и добавя в течение на дебатите. В полемиката бързо се обрисуват две полюсни отзиви: от една страна, мнението на радикалите, които въобще не желаят да договарят със сегашната власт (освен студентите такова мнение по избрани въпроси поддържа и Иржи Кршижан, непосредствен помощник на Хавел), и, въпреки това, мнението на умерените – на първо място на първия представител на " Харта 77 " Иржи Хайек, които желаят да договарят с властта без каквито и да било условия.
Дискусията се точи съвсем до двайсет и два часа, когато Петър Чепек ненадейно предава известие от шефа на театъра: до петнайсет минути всичко би трябвало да завърши. Набързо и посредством очевидно гласоподаване Хавел получава благословия за пълномощията на изпълнителния комитет (както видяхме, формиран от хора, които авансово е показал той самият) и предлага да завършат събранието с националния химн. От публиката обаче не престават да се чуват възбудени претенции за смяна на това или това в манифеста на Граждански конгрес, заради което Хавел се оглежда малко комплицирано, само че в този момент от стола си на сцената пламенно се изправя модераторът на вечерта Радим Палоуш и със гласовит глас запява химна ( " Къде е моят дом " ). Към Палоуш мигновено се причислява цялата зала, разискванията са завършили и Граждански конгрес се е родил.
Начинът, по който поражда Граждански конгрес, има за историята на идващите няколко седмици своята информативна стойност. В целия сюжет на вечерта се разпознава почеркът на Хавел, като се почне от редуването на политическите речи с културни препратки и се свърши с представителния асортимент на членовете учредители ( " объркваща комбинация " ). Всъщност нищо не е оставено на случайността ‒ посредством началния сервис, обичай от представителя на " Харта77 ", е показано, че Граждански конгрес е получил благословията на " Харта77 ", а изборът на Саша Вондра сред тримата вероятни представители разрешава да се направи изводът, че по-нататъшното развиване ще се дефинира от крилото на Хавел измежду дисидентите. Заключителното певческо осъществяване на Радим Палоуш към този момент алармира, че Вацлав Хавел ще може да разчита в Граждански конгрес на помощници, които безусловно четат по устните му.
На подиума има и двама представители на Чехословашката комунистическа партия; единият от тях, филмовият режисьор Иржи Свобода, в близко време ще стане неин ръководител, само че в оня момент е към момента единствено редови член. Очевидно Хавел не би имал нищо срещу на сцената да седи и някоя " по-важна съчка " ; както самичък споделя в упоменатия кино запис, поканил е в театъра и Евжен Ербан (социалдемократ и след това болшевик, министър по обществените въпроси, участник в държавни управления на комунистите). И Ербан в действителност идва, само че защитата го стопира на вратата. Тогава изпраща известие на Хавел, който обаче не реагира.
В поканата към няколкото комунисти някой може да съзре зародиша на историческия компромис сред Комунистическата партия и дисидентите, само че в реалност това е нормална тактичност. Хавел доста се е страхувал от полицейска хайка. В гримьорната и на сцената той на няколко пъти развива тезата, че е допустимо да бъде оповестено изключително състояние и да стартират всеобщи арести. В подобен миг всеки болшевик на сцената е добре пристигнал. Държавна сигурност обаче не се появява.
Увеличаване
Смаляване
Откъс от книгата Дисидентът: Вацлав Хавел 1936 – 1989 (Прага: Пасека, 2009)
Превод Йорданка Трифонова
За създателя
Даниел Кайзер е приключил Факултета по обществени науки на Карловия университет, работил е за чешката секция на BBС и вестник " Лидове вести ". През 2013 година напуща медийната група MAFRA, към която принадлежи и " Лидове вести ", диря като тя става благосъстоятелност на Андрей Бабиш. В момента е коментатор на седмичното списание Týdeník Echo. Автор е на политическа биография на Вацлав Хавел в две елементи (Disident: Václav Havel 1936 – 1989, изд. Paseka, 2009, Prezident: Václav Havel 1990 – 2003, изд. Paseka, 2014).
Граждански конгрес
На 17 ноември 1989 година Вацлав Хавел е в Храдечек. (Храдечек у Трутнова – малко селце в Северна Чехия, където Хавел купува къща през 1967 година, откъдето развива литературна и политическа активност по време на нормализацията и където умира през 2011 г.) През това време в Прага позволената студентска манифестация в Албертов прераства в всеобща проява и приключва с брутална интервенция на полицията. Прославеният отстъпник е трябвало да отиде в столицата, само че защото се притеснява, че в деня на манифестацията Държавна сигурност може да го арестува, отсрочва отпътуването си за идващия ден, събота. Прекарва цялата вечер до радиото и отпътува на другия ден, както е по проект. Вече е научил от съветника си Владимир Ханзел, който взе участие в петъчната манифестация и неотложно го осведоми по телефона, че по брой участници и въодушевление студентската проява се е трансформирала в нещо напълно ново.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък В Прага, която в това време е разтърсена от измислено известие за мъртъв студент, Хавел бързо изследва обстановката и дружно с другари отива в Реалистицке дивадло (Реалистичния театър), където същата вечер артистите и студентите се уговарят за стачка. Директорът на театъра Иржи Фрехар обаче го моли да не се появява на сцената, по тази причина Хавел изслушва цялата бурна полемика от директорския кабинет, само че и без картина му е ясно, че е достигната повратната точка.
В неделя предобед Хавел се впуска трескаво в образуване на необятен опозиционен фронт, който да придаде политически темперамент на стачката на артистите и студентите. Полуспонтанно, полупоканени, в дома му се събират група хартисти и други деятели – Ян Урбан идва от името на клуб " Оброда " (Клуб за преустрояване на социализма), въпреки и непоканен, към срещата се присламчва и Карел Щиндъл от конкурентната " Демократицка самодейност " ( " Демократична самодейност ", след това Либерално-демократична партия).
Тук, в дома на Хавел, се реализира единодушие, че е належащо да се откликне на всеобщото неодобрение и да се провежда необятно антитоталитарно придвижване като политически еквивалент на стачките на театралните и студентските комитети, тук се измисля името Граждански конгрес, отсам се уговаря залата за учредителното му заседание. Отначало Хавел предлага за задачата своя спектакъл – Дивадло на забрадли, само че не съумява да се свърже по телефона с никого от театъра; по-късно Владимир Кратина от спектакъл Чинохерни клуб инцидентно дава отговор на телефонното позвъняване на Иржи Кршижан и спомага събранието да се организира в театъра, в който играе. Революционерите звънят на всеки от определените другари и ги канят в Чинохерни клуб в осем вечерта.
Заедно с някои съзаклятници Хавел отива в театъра едвам час преди началото на събранието. Дотогава се е укривал вън дома си, с цел да не го арестува Държавна сигурност. През този ден тя изолира или се пробва да изолира няколко души, с цел да повлияе най-малко до известна степен върху персоналния състав на създаващото се съпротивително придвижване. Балансът й е непретенциозен: задържала е управлението на " Демократицка самодейност " и няколко души от Независимото съдружие за мир, пробвала се е да арестува в един спектакъл дейния Ян Урбан (който обаче е избягал) и е обкръжила жилището на кардиналния антикомунист Вацлав Бенда, чиито синове обезпечават връзката сред дисидентите и студентското придвижване. Към множеството хартисти обаче, и на първо място към Хавел и групата му към петицията " Нйеколик вет " ( " Няколко фрази ", от юни 1989 г.), тъкмо противоположното, Държавна сигурност демонстрира демонстративна индиферентност. Полицейската защита пред жилището на тогавашната говорителка на " Харта 77 " Дана Немцова да вземем за пример изчезва директно преди тя да тръгне към театъра.
Запазен е филм от учредителното заседание на Граждански конгрес, сниман от щаба на дисидентския " Оригинален видеожурнал " (периодичен " видеопреглед ", сниман и популяризиран от дисидентите след 1987 г.). Първите фрагменти демонстрират гримьорната на театъра, в която Хавел с още няколко другари довършват последните мерки, преди " това " да избухне. След телефонните диалози и изпратените известия те допускат, че ще дойдат няколкостотин души. В този миг би трябвало да се сформира лист с двайсетина имена, някакъв организационен комитет, който да бъде поканен на сцената от уредниците. Александър (Саша) Вондра се стреми да наложи студенти ( " Студентите го започнаха, тъй че те би трябвало да са най-вече " ). Като основен диригент Хавел мисли за всички: " От Клуба на самостоятелната интелигенция би трябвало да са научили за събранието в два часа, въпросът е дали ще успят да стигнат дотук до осем А кой от името на артистите? Владимир Кратина? Или Милан Княжко? Той ми позволи от негово име да подписвам всичко Също и някой някогашен болшевик. "
От кино лентата ясно личи, че сюжетът на този исторически миг е писан извънредно от дисидентите и основно от Хавел – в задимената гардеробна измежду шкафчета, облепени с изрязани от списания фотоси на девойки, седят единствено хора от най-близкото му обграждане и шепа заслужили хартисти (освен Хавел още Иван Лампер, Яна Петрова, Радим Палоуш, Вацлав Мали и други). Студентите, артистите и така наречен сива зона (сива зона – разбиране от чешката социология, с коeто след 1989 година се отбелязват политически дейните квалифицирани експерти, които не са нито партийци, нито дисиденти) в тази подготвителна фаза не участват на сцената даже като статисти.
Втората поредност фрагменти е снимана директно преди двайсет часа: залата на театъра се пръска по шевовете, на празния подиум има маса с няколко стола. На сцената излиза юноша със зимно яке и се показва със заекващ глас: Александър (Саша) Вондра, представител на " Харта 77 ". В началото оповестява името на текстописеца Иржи Дйедечек, него обаче го няма и по тази причина в ролята на водещ небрежно влиза Владимир Мерта. Под негово управление залата стартира да пее известната ария: " Кой нещо ще ни забрани/ за нашите пари/, ни свещеникът, ни кралят/, нито дори генералът ", и революцията може да стартира.
Саша Вондра чете от хартийката имената на представителите на една или друга опозиционна група или професионално съсловие и ги кани на дългата маса на подиума: актьора Петър Чепек, след него Яна Петрова от Независимото съдружие за мир, а в този момент, споделя той: " Бих желал да поканя приятеля си Вацлав Хавел като приятеля си Вацлав Хавел ", и след това другите представители на другите групи, общо деветнайсет души.
Следва двучасова безразборна полемика, която обаче е доминирана от Хавел. Най-напред той прочита на тристата души, събрани в залата, учредителната декларация на Граждански форум; главната й част е написал още у дома и в този момент на място я поправя и добавя в течение на дебатите. В полемиката бързо се обрисуват две полюсни отзиви: от една страна, мнението на радикалите, които въобще не желаят да договарят със сегашната власт (освен студентите такова мнение по избрани въпроси поддържа и Иржи Кршижан, непосредствен помощник на Хавел), и, въпреки това, мнението на умерените – на първо място на първия представител на " Харта 77 " Иржи Хайек, които желаят да договарят с властта без каквито и да било условия.
Дискусията се точи съвсем до двайсет и два часа, когато Петър Чепек ненадейно предава известие от шефа на театъра: до петнайсет минути всичко би трябвало да завърши. Набързо и посредством очевидно гласоподаване Хавел получава благословия за пълномощията на изпълнителния комитет (както видяхме, формиран от хора, които авансово е показал той самият) и предлага да завършат събранието с националния химн. От публиката обаче не престават да се чуват възбудени претенции за смяна на това или това в манифеста на Граждански конгрес, заради което Хавел се оглежда малко комплицирано, само че в този момент от стола си на сцената пламенно се изправя модераторът на вечерта Радим Палоуш и със гласовит глас запява химна ( " Къде е моят дом " ). Към Палоуш мигновено се причислява цялата зала, разискванията са завършили и Граждански конгрес се е родил.
Начинът, по който поражда Граждански конгрес, има за историята на идващите няколко седмици своята информативна стойност. В целия сюжет на вечерта се разпознава почеркът на Хавел, като се почне от редуването на политическите речи с културни препратки и се свърши с представителния асортимент на членовете учредители ( " объркваща комбинация " ). Всъщност нищо не е оставено на случайността ‒ посредством началния сервис, обичай от представителя на " Харта77 ", е показано, че Граждански конгрес е получил благословията на " Харта77 ", а изборът на Саша Вондра сред тримата вероятни представители разрешава да се направи изводът, че по-нататъшното развиване ще се дефинира от крилото на Хавел измежду дисидентите. Заключителното певческо осъществяване на Радим Палоуш към този момент алармира, че Вацлав Хавел ще може да разчита в Граждански конгрес на помощници, които безусловно четат по устните му.
На подиума има и двама представители на Чехословашката комунистическа партия; единият от тях, филмовият режисьор Иржи Свобода, в близко време ще стане неин ръководител, само че в оня момент е към момента единствено редови член. Очевидно Хавел не би имал нищо срещу на сцената да седи и някоя " по-важна съчка " ; както самичък споделя в упоменатия кино запис, поканил е в театъра и Евжен Ербан (социалдемократ и след това болшевик, министър по обществените въпроси, участник в държавни управления на комунистите). И Ербан в действителност идва, само че защитата го стопира на вратата. Тогава изпраща известие на Хавел, който обаче не реагира.
В поканата към няколкото комунисти някой може да съзре зародиша на историческия компромис сред Комунистическата партия и дисидентите, само че в реалност това е нормална тактичност. Хавел доста се е страхувал от полицейска хайка. В гримьорната и на сцената той на няколко пъти развива тезата, че е допустимо да бъде оповестено изключително състояние и да стартират всеобщи арести. В подобен миг всеки болшевик на сцената е добре пристигнал. Държавна сигурност обаче не се появява.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ