Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване Още по темата С БАН лошо,

Илюстрация
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
Още по тематиката
С Българска академия на науките неприятно, без Българска академия на науките - по-лошо

Какво би станало, в случай че академията спре работа за един ден
21 дек 2017
Политиците просвета не ядат

Парите за научни проучвания
15 дек 2017 Проф. Теньо Попминчев е име, което последните години набира от ден на ден известност. През 2016 година той получи премия " Питагор " от Министерството на образованието и науката за важен принос на български академик работещ в чужбина, а списание Science news го дефинира като един от 10-те най-перспективни млади учени, " които ще създадат идващите огромни открития ".

Той е роден през 1976 година в Казанлък и като възпитаник попада на към този момент именития преподавател по физика Теодосий Теодосиев. Освен негов възпитаник в природо-математическата гимназия в града младият тогава Попминчев посещава и специфичната лятна школа на Теодосий Теодосиев, която възпламенява в него любовта към физиката. " Благодарен съм, че постоянно съм попадал на учители - от учебната пейка, до Софийския университет и Университета в Боулдър, Колорадо. За да научиш един поминък, е належащо да се учиш от най-хубавите експерти в света, а не от институции или книги ", споделя проф. Попминчев пред БНР.

Причината за огромния му триумф е създаденото от него и брат му Димитър устройство, което сп. Science news назова " джобно швейцарско ножче светлина ". Откритието от 2015 година се побира в ръка и съставлява рентгенов лазер със свръхкъси импулси, способни да следят и най-бързите и дребни процеси в природата с доста добра разграничителна дарба.

Неговото устройство е и неповторим прогрес и тъй като досегашните рентгенови лазери до момента са нормално големи съоръжения, които употребяват колосални количества сила.

" Естествено има доста нови приложения ", споделя проф. Попминчев пред БНР. " Ако желаеме да създадем нов, доста по-бърз процесор за мобилен телефон или за преносим компютър, би трябвало да вършим доста повече транзистори за единица повърхност и провокациите са, че първо не можем да печатаме дребни схеми, а подобен лазер има опцията да вижда такива размери, само че това надалеч не е всичко ", приключва той.

Проф. Попминчев не изключва военните приложения за това свое изобретение и интереса от тези среди към него, както и евентуалните му приложения в електрониката, навигацията и медицината. " Това, за което бленувам, преди да се пенсионирам, е да направя рентгенов лазер за медицински цели ", споделя проф. Попминчев. " В момента устройството излъчва мек рентген, като рентгеновите лъчи не проникват дълбоко в материята. А твърдият рентгенов лазер, за който бленувам, би могъл да прониква през доста по-плътни обекти и да има доста повече приложения като да вземем за пример медицински фотоси с доста по-голяма резолюция от сегашните ", изяснява проф. Попминчев.

Причината за тази фантазия се корени в евентуалните революционни благоприятни условия за потребностите на медицината. " С един корав рентгенов лазер бихме могли да стигнем до резолюция до атомно равнище - да диагностицираме ракови болести в доста по-ранен етап, а тогава и облъчването на тялото ще бъде доста по-малко ", изяснява проф. Попминчев.