Един белгиец от гръцки произход в Девня
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Надежда Чипева Смаляване
Профил
Спирос Номикос приключва Висшето учебно заведение на Solvay в Брюксел през 1984 година с магистърска тапия с първа компетентност " Финанси ". Номикос стартира кариерата си в Solvay през 1989 година, като за това време заема разнообразни позиции в компанията. През 2000 година става шеф " Финанси " в " Солвей Соди ", изпълнителен шеф на " Солвей България " и " Девня варовик ". След известно спиране – време, в което е работил в Пекин, през юли 2012 година е назначен като общоприет управител на група Solvay за България и изпълнителен шеф на " Солвей Соди ". Номикос е белгиец, роден в Конго, и приказва шест езика, в това число български. " Капитал " се срещна с него на събитието " Среща на бизнеса на Черноморието ", което се организира на 13 юни в Златни пясъци и на което Номикос беше поканен като преподавател. Компанията
Производителят на калцинирана сода " Солвей Соди " е част от белгийската група Solvay, която през 1997 година приватизира завода в Девня в партньорство с турската " Шишеджам ". Днес " Солвей Соди " е най-големият производител в Европа на синтетична калцинирана сода с потенциал 1.5 млн. тона годишно. Самият артикул е съществена суровина за стъкларската индустрия, само че се употребява и за детергенти, в химическата промишленост и металургията. Компанията създава също сода бикарбонат за пазарите на животинско хранене, филтриране на димни газове и така нататък За 20 години от приватизацията в предприятието са вложени над 1.5 милиарда лв..
Кога дойдохте в България и изпитахте ли някакъв културен потрес?
- За пръв път пристигнах в България през септември 1999 година и останах тук до 2005 година, след което в продължение на седем години живях в Китай. След това още веднъж се върнах тук през юни 2012 година За това време в никакъв случай не изпитах културен потрес в цялостния смисъл на думата. Както можете да разберете от името ми, кръвта ми е гръцка, родителите ми са гърци. Въпреки че имам белгийско поданство, не съм същински жител на Белгия от културна позиция. Между страните на Балканите има доста общо. Фактът е, че когато пристигнах тук, да вземем за пример намирането на жилище беше доста мъчно, само че работодателят ми Solvay, несъмнено, оказа помощ с това. Тогава - 10 години след промяната на режима, тези неща бяха сложни, само че и разбираеми. Освен това срещнах жена си, която е българка от Варна, година след идването ми тук. Тя също ми оказа помощ, с цел да не изпитам културен потрес.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Тоест нямаше нещо, което ви се стори мъчно за схващане?
- Не, имаше едно – българският. В началото посещавах езиков курс и думи като " скърбя " ми лишиха две години, с цел да се науча да ги произнасям вярно.
Били сте в България преди 20 години, живеете и работите тук в този момент. Как оценявате смяната на бизнес средата?
- Предизвикателствата на това време са разнообразни от провокациите на днешния ден. На международно равнище Solvay по никакъв метод не съжалява за инвестицията си в България. Много сме щастливи от завода в Девня. Малко по малко с всичкия ноу-хау и всички вложения - близо 1.5 милиарда лв. от 1997 година до в този момент, направихме този цех най-конкурентния за синтетична калцинирана сода на континента. Това не е достижение единствено на Solvay, а на всички хора, които работеха или наехме на работа в Девня. Също по този начин този цех е построен наоколо до пристанище Варна, наоколо до суровините. Всичко е на наше разположение, а това ни прави доста ефикасни. На международно равнище на всички места, където работим, имаме и доста положителни връзки с институциите – от локално до национално равнище. Така че, до момента в който първоначално провокациите пред нас бяха да подобрим активността на завода, през днешния ден провокациите за нас са свързани с енергийния преход, с опазването на околната среда.
В този смисъл какви са съгласно вас преимуществата и минусите за вложителите в България?
- От една страна, България е по-модерна, в сравнение с беше преди 20 години. От друга страна обаче, най-големият актив на една компания са хората. Ако искаш да инвестираш тук, ще са ти нужни, да кажем, 500 - 1000 души. Откъде ще се намерят толкоз хора тук? Единият вид е да се привлекат хора от други компании, което е неприятно за фирмите, само че по този начин работи свободният пазар. Това ще докара до растеж в заплатите и ще подтиква хората да останат да работят в България или да се върнат от чужбина. Смятам, че сме във фаза, в която заплатите ще се повишат поради нарасналото търсене. Този проблем за бизнеса може да се реши и с възстановяване на опазването на здравето, образованието, фамилните политики.
По самодейност на " Девня цимент " " Солвей Соди " дружно с " Агрополихим " и в партньорство с община Девня поддържа две професионални паралелки в локалното СУ " Васил Левски " със специалности " Електрообзавеждане на производството " и " Автоматизация на непрекъснати производства ". В тях има записани 90 възпитаници, а с новата образователна година броят ще се усили до 120. Не мога да съм уверен, че когато завършат, тези фрагменти ще дойдат на работа при нас, само че това също е едно решение на този проблем.
Въпреки компликациите " Солвей Соди " е огромен шеф в страната. Какъв е ключът към сполучливата работа с толкоз доста хора?
- Ако една компания има единствено петима души и даже един от тях не работи добре - това съставлява 20% от чиновниците. Ние имаме близо 600 души личен състав и към 800 души подизпълнители, на международно равнище Solvay има 24 500 чиновници. Всичко е въпрос на организация. Не един човек да провежда всичко, а всеки да има и да извършва своите отговорности. Важно е да овластяваш хората, да им се доверяваш и да имаш ценностна система.
Какъв управител сте вие – делегирате ли задания или предпочитате да имате повече надзор над нещата?
- Аз съм мениджърът, който съм, не наложително тъй като съм избрал да бъда подобен. Преди години работих в по-малка компания, в която шефът ми четеше всеки входящ и произлязъл факс и поправяше даже граматическите неточности. Това има положителни и неприятни страни, само че е невероятно в една огромна компания. Има два типа мениджъри - така наречен content управител, който познава доста добре интервенциите на компанията и е минал всички равнища в нея. В този случай е доста мъчно за него да делегира задания, тъй като той знае по какъв начин би трябвало да се случи всичко. Има го и другия тип – context мениджърът, какъвто съм аз. Той оказва помощ на своите чиновници да работят по-добре. Защо попадам в тази категория? Защото не съм инженер, не съм сигурен, че познавам безусловно всички процеси в нашия цех. Задължен съм да овластявам своите чиновници, длъжен съм да им се поверявам. Аз съм отсреща да им оказа помощ, само че също по този начин да ги предизвикам, да им показва ясно целите на компанията.
Кое е най-трудното мениджърско решение, което сте вземали досега?
- Вече 30 години работя за Solvay – за това време съм живял в Белгия, Испания, Гърция, България и така нататък и всякога би трябвало да взема решението да преместя фамилията си. Това не е обвързвано съответно с работата ми, само че фамилията е доста значима част от това да бъдеш сполучлив на работа.
Друг доста сложен миг е, когато би трябвало да уволня някого. В подобен случай постоянно се пробвам да схвана за какво един чиновник е постъпил по даден метод и от време на време да намеря някакво опрощение на постъпката, само че като управител не можеш да приемеш каквото и да било нарушаване.
Специално в моята работа е изключително мъчително, когато имаме някакъв случай. Винаги го има чувството, че е можело да създадем освен това, нещо, което не е правено преди този момент, с цел да го предотвратим.
Преди няколко години " Солвей Соди " завърши инвестиция в ново оборудване на стойност 90 млн. лева под вашето ръководство. Планирате ли нови вложения?
- Дори без специфични вложения годишно влагаме сред 30 и 40 млн. лева в завода. Ние сме в мултинационална група и вземането на решения по отношение на вложения е доста дълъг и доста добре премислен развой, за който изпълнителният комитет на " Солвей " би трябвало да даде зелена светлина. Надявам се до няколко дни да имам опция да потвърдя за нова, по-голяма инвестиция.
Как наподобява един ваш работен ден?
- Нормално закусвам със фамилията си, след което адресирам децата до спирката на рейса и те отиват на учебно заведение. След това на работа всеки ден имам няколко срещи. Вратата на моя кабинет стои постоянно отворена, и то освен за мениджъри, а за всеки – от служащи до подизпълнители. Ако те имат въпроси, аз съм постоянно отсреща. Прибирам се към 18-19 ч., само че от време на време и по-късно. Разбира се, в случай че щерка ми да вземем за пример има концерт в петък следобяд, аз ще отида на него. На мен не ми се заплаща да работя от 9 до 17 ч. На мен ми заплащат да ръководя бизнес.
Интервюто взе Йоанна ИвановаQ&A
Какво вършиме в свободното си време?
Може да не звучи толкоз секси, само че фамилните отговорности лишават огромна част от свободното ми време. Също по този начин обичам да разпущам, като просто виждам телевизия, макар че на жена ми може да не ѝ харесва.
Освен това натрупвам остарели движимости - всичко, което можете да си визиите. Например табели с указания за сигурност от времето на социализма в България. Някои съм поставил и тук-там в завода, тъй като посланието е безусловно същото.
В завода пък развиваме обществени действия - по-големите планове са състезанието " Иновации в деяние " и акцията " С защитен колан на задната седалка ". Участието в тях е извънредно зареждащо, извънредно положително. Това не е занимание, само че е нещо, което ме кара да се усещам добре.
Как постигате баланс сред работата и персоналния живот?
Никога не си споделям " 18:00 часът е, би трябвало да съм си у дома със фамилията ". Семейството ми схваща, че на работа от време на време има по-натоварени дни или пък че от време на време нуждая се да прекарам време със самия себе си.
Освен това съм и новаторски. В Девня има доста хубава самодейност на изпълнителния шеф на " Агрополихим " и неговата брачна половинка, които имат подслон за кучетата от района. Дъщерите ми обичат да вървят там и да оказват помощ – всеки уикенд ги повеждам за няколко часа, а в това време аз съм в офиса. Така всеки е благополучен.
Какво бихте работили, в случай че не бяхте управител?
Какво бих работил или какво бих желал да работя? Като дребен желаех да съм футболист, само че не знам дали щях да бъда добър футболист. Може би нещо, обвързвано с изкуство.
Имате ли мото или обичан откъс?
Има доста изречения, които са хубави и занимателни. Това, което съзнавам от ден на ден и повече, е, че няма хора, които са по-умни от други, има по-информирани хора.
Увеличаване
Автор: Надежда Чипева Смаляване
Профил
Спирос Номикос приключва Висшето учебно заведение на Solvay в Брюксел през 1984 година с магистърска тапия с първа компетентност " Финанси ". Номикос стартира кариерата си в Solvay през 1989 година, като за това време заема разнообразни позиции в компанията. През 2000 година става шеф " Финанси " в " Солвей Соди ", изпълнителен шеф на " Солвей България " и " Девня варовик ". След известно спиране – време, в което е работил в Пекин, през юли 2012 година е назначен като общоприет управител на група Solvay за България и изпълнителен шеф на " Солвей Соди ". Номикос е белгиец, роден в Конго, и приказва шест езика, в това число български. " Капитал " се срещна с него на събитието " Среща на бизнеса на Черноморието ", което се организира на 13 юни в Златни пясъци и на което Номикос беше поканен като преподавател. Компанията
Производителят на калцинирана сода " Солвей Соди " е част от белгийската група Solvay, която през 1997 година приватизира завода в Девня в партньорство с турската " Шишеджам ". Днес " Солвей Соди " е най-големият производител в Европа на синтетична калцинирана сода с потенциал 1.5 млн. тона годишно. Самият артикул е съществена суровина за стъкларската индустрия, само че се употребява и за детергенти, в химическата промишленост и металургията. Компанията създава също сода бикарбонат за пазарите на животинско хранене, филтриране на димни газове и така нататък За 20 години от приватизацията в предприятието са вложени над 1.5 милиарда лв..
Кога дойдохте в България и изпитахте ли някакъв културен потрес?
- За пръв път пристигнах в България през септември 1999 година и останах тук до 2005 година, след което в продължение на седем години живях в Китай. След това още веднъж се върнах тук през юни 2012 година За това време в никакъв случай не изпитах културен потрес в цялостния смисъл на думата. Както можете да разберете от името ми, кръвта ми е гръцка, родителите ми са гърци. Въпреки че имам белгийско поданство, не съм същински жител на Белгия от културна позиция. Между страните на Балканите има доста общо. Фактът е, че когато пристигнах тук, да вземем за пример намирането на жилище беше доста мъчно, само че работодателят ми Solvay, несъмнено, оказа помощ с това. Тогава - 10 години след промяната на режима, тези неща бяха сложни, само че и разбираеми. Освен това срещнах жена си, която е българка от Варна, година след идването ми тук. Тя също ми оказа помощ, с цел да не изпитам културен потрес.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Тоест нямаше нещо, което ви се стори мъчно за схващане?
- Не, имаше едно – българският. В началото посещавах езиков курс и думи като " скърбя " ми лишиха две години, с цел да се науча да ги произнасям вярно.
Били сте в България преди 20 години, живеете и работите тук в този момент. Как оценявате смяната на бизнес средата?
- Предизвикателствата на това време са разнообразни от провокациите на днешния ден. На международно равнище Solvay по никакъв метод не съжалява за инвестицията си в България. Много сме щастливи от завода в Девня. Малко по малко с всичкия ноу-хау и всички вложения - близо 1.5 милиарда лв. от 1997 година до в този момент, направихме този цех най-конкурентния за синтетична калцинирана сода на континента. Това не е достижение единствено на Solvay, а на всички хора, които работеха или наехме на работа в Девня. Също по този начин този цех е построен наоколо до пристанище Варна, наоколо до суровините. Всичко е на наше разположение, а това ни прави доста ефикасни. На международно равнище на всички места, където работим, имаме и доста положителни връзки с институциите – от локално до национално равнище. Така че, до момента в който първоначално провокациите пред нас бяха да подобрим активността на завода, през днешния ден провокациите за нас са свързани с енергийния преход, с опазването на околната среда.
В този смисъл какви са съгласно вас преимуществата и минусите за вложителите в България?
- От една страна, България е по-модерна, в сравнение с беше преди 20 години. От друга страна обаче, най-големият актив на една компания са хората. Ако искаш да инвестираш тук, ще са ти нужни, да кажем, 500 - 1000 души. Откъде ще се намерят толкоз хора тук? Единият вид е да се привлекат хора от други компании, което е неприятно за фирмите, само че по този начин работи свободният пазар. Това ще докара до растеж в заплатите и ще подтиква хората да останат да работят в България или да се върнат от чужбина. Смятам, че сме във фаза, в която заплатите ще се повишат поради нарасналото търсене. Този проблем за бизнеса може да се реши и с възстановяване на опазването на здравето, образованието, фамилните политики.
По самодейност на " Девня цимент " " Солвей Соди " дружно с " Агрополихим " и в партньорство с община Девня поддържа две професионални паралелки в локалното СУ " Васил Левски " със специалности " Електрообзавеждане на производството " и " Автоматизация на непрекъснати производства ". В тях има записани 90 възпитаници, а с новата образователна година броят ще се усили до 120. Не мога да съм уверен, че когато завършат, тези фрагменти ще дойдат на работа при нас, само че това също е едно решение на този проблем.
Въпреки компликациите " Солвей Соди " е огромен шеф в страната. Какъв е ключът към сполучливата работа с толкоз доста хора?
- Ако една компания има единствено петима души и даже един от тях не работи добре - това съставлява 20% от чиновниците. Ние имаме близо 600 души личен състав и към 800 души подизпълнители, на международно равнище Solvay има 24 500 чиновници. Всичко е въпрос на организация. Не един човек да провежда всичко, а всеки да има и да извършва своите отговорности. Важно е да овластяваш хората, да им се доверяваш и да имаш ценностна система.
Какъв управител сте вие – делегирате ли задания или предпочитате да имате повече надзор над нещата?
- Аз съм мениджърът, който съм, не наложително тъй като съм избрал да бъда подобен. Преди години работих в по-малка компания, в която шефът ми четеше всеки входящ и произлязъл факс и поправяше даже граматическите неточности. Това има положителни и неприятни страни, само че е невероятно в една огромна компания. Има два типа мениджъри - така наречен content управител, който познава доста добре интервенциите на компанията и е минал всички равнища в нея. В този случай е доста мъчно за него да делегира задания, тъй като той знае по какъв начин би трябвало да се случи всичко. Има го и другия тип – context мениджърът, какъвто съм аз. Той оказва помощ на своите чиновници да работят по-добре. Защо попадам в тази категория? Защото не съм инженер, не съм сигурен, че познавам безусловно всички процеси в нашия цех. Задължен съм да овластявам своите чиновници, длъжен съм да им се поверявам. Аз съм отсреща да им оказа помощ, само че също по този начин да ги предизвикам, да им показва ясно целите на компанията.
Кое е най-трудното мениджърско решение, което сте вземали досега?
- Вече 30 години работя за Solvay – за това време съм живял в Белгия, Испания, Гърция, България и така нататък и всякога би трябвало да взема решението да преместя фамилията си. Това не е обвързвано съответно с работата ми, само че фамилията е доста значима част от това да бъдеш сполучлив на работа.
Друг доста сложен миг е, когато би трябвало да уволня някого. В подобен случай постоянно се пробвам да схвана за какво един чиновник е постъпил по даден метод и от време на време да намеря някакво опрощение на постъпката, само че като управител не можеш да приемеш каквото и да било нарушаване.
Специално в моята работа е изключително мъчително, когато имаме някакъв случай. Винаги го има чувството, че е можело да създадем освен това, нещо, което не е правено преди този момент, с цел да го предотвратим.
Преди няколко години " Солвей Соди " завърши инвестиция в ново оборудване на стойност 90 млн. лева под вашето ръководство. Планирате ли нови вложения?
- Дори без специфични вложения годишно влагаме сред 30 и 40 млн. лева в завода. Ние сме в мултинационална група и вземането на решения по отношение на вложения е доста дълъг и доста добре премислен развой, за който изпълнителният комитет на " Солвей " би трябвало да даде зелена светлина. Надявам се до няколко дни да имам опция да потвърдя за нова, по-голяма инвестиция.
Как наподобява един ваш работен ден?
- Нормално закусвам със фамилията си, след което адресирам децата до спирката на рейса и те отиват на учебно заведение. След това на работа всеки ден имам няколко срещи. Вратата на моя кабинет стои постоянно отворена, и то освен за мениджъри, а за всеки – от служащи до подизпълнители. Ако те имат въпроси, аз съм постоянно отсреща. Прибирам се към 18-19 ч., само че от време на време и по-късно. Разбира се, в случай че щерка ми да вземем за пример има концерт в петък следобяд, аз ще отида на него. На мен не ми се заплаща да работя от 9 до 17 ч. На мен ми заплащат да ръководя бизнес.
Интервюто взе Йоанна ИвановаQ&A
Какво вършиме в свободното си време?
Може да не звучи толкоз секси, само че фамилните отговорности лишават огромна част от свободното ми време. Също по този начин обичам да разпущам, като просто виждам телевизия, макар че на жена ми може да не ѝ харесва.
Освен това натрупвам остарели движимости - всичко, което можете да си визиите. Например табели с указания за сигурност от времето на социализма в България. Някои съм поставил и тук-там в завода, тъй като посланието е безусловно същото.
В завода пък развиваме обществени действия - по-големите планове са състезанието " Иновации в деяние " и акцията " С защитен колан на задната седалка ". Участието в тях е извънредно зареждащо, извънредно положително. Това не е занимание, само че е нещо, което ме кара да се усещам добре.
Как постигате баланс сред работата и персоналния живот?
Никога не си споделям " 18:00 часът е, би трябвало да съм си у дома със фамилията ". Семейството ми схваща, че на работа от време на време има по-натоварени дни или пък че от време на време нуждая се да прекарам време със самия себе си.
Освен това съм и новаторски. В Девня има доста хубава самодейност на изпълнителния шеф на " Агрополихим " и неговата брачна половинка, които имат подслон за кучетата от района. Дъщерите ми обичат да вървят там и да оказват помощ – всеки уикенд ги повеждам за няколко часа, а в това време аз съм в офиса. Така всеки е благополучен.
Какво бихте работили, в случай че не бяхте управител?
Какво бих работил или какво бих желал да работя? Като дребен желаех да съм футболист, само че не знам дали щях да бъда добър футболист. Може би нещо, обвързвано с изкуство.
Имате ли мото или обичан откъс?
Има доста изречения, които са хубави и занимателни. Това, което съзнавам от ден на ден и повече, е, че няма хора, които са по-умни от други, има по-информирани хора.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ