Еврозоната е на последния етаж, на първия е Шенген
Илюстрация
Сегашната Европейска комисия ни дава картбланш с ясната концепция, че различен състав на комисията след евроизборите следващата година ще утвърди или не приемането ни в чакалнята на еврозоната
Увеличаване
Сегашната Европейска комисия ни дава картбланш с ясната концепция, че различен състав на комисията след евроизборите следващата година ще утвърди или не приемането ни в чакалнята на еврозоната
Автор: VINCENT KESSLER [Reuters] Смаляване
Евгений Кънев , лекар по стопанска система и ръководещ съучастник в капиталова консултантска компания " Маконис ", пред debati.bg Все още не сме изпълнили политическите условия и за участието в Европейски Съюз - Копенхагенските критерии за господство на правото. Още по тематиката
Розовият слон на казуса с доверието
България и еврозоната
27 юли 2018
Колко ще е дълъг пътят към еврото
България даде обещание на Брюксел от дълго време отлагани промени. От държавното управление и Българска народна банка зависи какъв брой време ще е нужно, с цел да се създадат
20 юли 2018
Владислав Горанов: Категорично ни беше показано, че това е пътят към еврозоната
Министърът на финансите пред " Капитал "
20 юли 2018 Най-напред, похвално това, че държавното управление изпрати писмо с планове до Европейската комисия и че съумя да получи нещо като пътна карта, която предхожда самото влизане в чакалнята на еврозоната. Процесът изисква доста ограничения и работа на две равнища. Първото е подготовка за банковия съюз, което се оказа изискване за приемането ни в чакалнята за пръв път в историята на еврозоната. Ролята на надзорник е на Европейската централна банка. Другата значима тематика визира по-доброто макроуправление на стопанската система.
Много значимо за отбелязване е, че даже да приключим до юли следващата година и даже да е в идеалния вид, което е пожелателно, тогава към този момент ще са се провели изборите за европарламент и ще тече образуването на новата Европейска комисия. Тоест сегашната Европейска комисия ни е дала картбланш с ясната концепция, че различен състав на комисията ще утвърди или не приемането ни в чакалнята на еврозоната. Не знаем каква ще бъде реакцията на идната Европейска комисия поради вероятността популистите да имат доста по-силно наличие в европейските институции.
Следващото значимо нещо е, че неслучайно се вкарва тематиката за правораздаването. България и Румъния единствени бяха признати под изискване в Европейски Съюз. Имахме интервал от три години, през които да реформираме правосъдната система, с цел да бъде на равнището на Европейски Съюз. Това не се случи и към ден сегашен продължаваме да сме под наблюдаване.
Ако си представим Европейския съюз като постройка, с цел да влезем в еврозоната, би трябвало да изкачим всичките етажи, защото тя се намира на последния. Първият етаж е Шенген. В него действително не можем да влезем без нужната правосъдна промяна, тъй като Европейски Съюз е съюз на сигурността, която има доста измерения. Ако участието в еврозоната визира финансовата сигурност, преди нея е сигурността, обвързвана с прекосяването на хора – освен мигранти и бежанци, само че и нарушители. Ако сътрудниците на България имат подозрения за опазването на споделена сензитивна информация, както и за достоверността на тази, която получават - поради неналичието на правосъдна промяна и обстоятелството, че не се санкционират закононарушенията, няма по какъв начин да бъдем признати в Шенген.
Интеграцията минава през тези етажни кръгове – първо в Европейски Съюз, след това в Шенген, в банковия съюз, в чакалнята и едвам тогава в самата еврозона. В това има една доста ясна логичност. Много постоянно в България се приказва, че преднамерено ни слагат нови условия, макар че сме изпълнили техническите критерии. Проблемът е, че не сме изпълнили политическите критерии. И за участието в Европейски Съюз към момента не сме изпълнили политическите критерии - правосъдната промяна и Копенхагенските критерии за господство на правото. Бяхме признати механически, само че не и политически. В този смисъл нашето участие е под изискване и не можем да вървим напред единствено с ограничения на хартия, без действителни резултати.
И е доста допустимо казусът с правораздаването да ни спъне за следващ път.
Защото нищо не се случва - грам прогрес няма в битката с проведената престъпност, корупцията, прането на пари и така нататък
В България има и опозиция против влизането ни в еврозоната, непрекъснато се нагнетява напрежение какъв брой е неприятно да сме там. Причината е, че това може да докара до разрушение на бизнес модели, които разчитат на " неяснота ", на " нашите хора ", на лостове, които са невидими. Ако контролът е отвън България - в случай че тези лостове спрат да работят, това е сериозен мотив за терзание.
Сегашната Европейска комисия ни дава картбланш с ясната концепция, че различен състав на комисията след евроизборите следващата година ще утвърди или не приемането ни в чакалнята на еврозоната
Увеличаване
Сегашната Европейска комисия ни дава картбланш с ясната концепция, че различен състав на комисията след евроизборите следващата година ще утвърди или не приемането ни в чакалнята на еврозоната
Автор: VINCENT KESSLER [Reuters] Смаляване
Евгений Кънев , лекар по стопанска система и ръководещ съучастник в капиталова консултантска компания " Маконис ", пред debati.bg Все още не сме изпълнили политическите условия и за участието в Европейски Съюз - Копенхагенските критерии за господство на правото. Още по тематиката
Розовият слон на казуса с доверието
България и еврозоната
27 юли 2018
Колко ще е дълъг пътят към еврото
България даде обещание на Брюксел от дълго време отлагани промени. От държавното управление и Българска народна банка зависи какъв брой време ще е нужно, с цел да се създадат
20 юли 2018
Владислав Горанов: Категорично ни беше показано, че това е пътят към еврозоната
Министърът на финансите пред " Капитал "
20 юли 2018 Най-напред, похвално това, че държавното управление изпрати писмо с планове до Европейската комисия и че съумя да получи нещо като пътна карта, която предхожда самото влизане в чакалнята на еврозоната. Процесът изисква доста ограничения и работа на две равнища. Първото е подготовка за банковия съюз, което се оказа изискване за приемането ни в чакалнята за пръв път в историята на еврозоната. Ролята на надзорник е на Европейската централна банка. Другата значима тематика визира по-доброто макроуправление на стопанската система.
Много значимо за отбелязване е, че даже да приключим до юли следващата година и даже да е в идеалния вид, което е пожелателно, тогава към този момент ще са се провели изборите за европарламент и ще тече образуването на новата Европейска комисия. Тоест сегашната Европейска комисия ни е дала картбланш с ясната концепция, че различен състав на комисията ще утвърди или не приемането ни в чакалнята на еврозоната. Не знаем каква ще бъде реакцията на идната Европейска комисия поради вероятността популистите да имат доста по-силно наличие в европейските институции.
Следващото значимо нещо е, че неслучайно се вкарва тематиката за правораздаването. България и Румъния единствени бяха признати под изискване в Европейски Съюз. Имахме интервал от три години, през които да реформираме правосъдната система, с цел да бъде на равнището на Европейски Съюз. Това не се случи и към ден сегашен продължаваме да сме под наблюдаване.
Ако си представим Европейския съюз като постройка, с цел да влезем в еврозоната, би трябвало да изкачим всичките етажи, защото тя се намира на последния. Първият етаж е Шенген. В него действително не можем да влезем без нужната правосъдна промяна, тъй като Европейски Съюз е съюз на сигурността, която има доста измерения. Ако участието в еврозоната визира финансовата сигурност, преди нея е сигурността, обвързвана с прекосяването на хора – освен мигранти и бежанци, само че и нарушители. Ако сътрудниците на България имат подозрения за опазването на споделена сензитивна информация, както и за достоверността на тази, която получават - поради неналичието на правосъдна промяна и обстоятелството, че не се санкционират закононарушенията, няма по какъв начин да бъдем признати в Шенген.
Интеграцията минава през тези етажни кръгове – първо в Европейски Съюз, след това в Шенген, в банковия съюз, в чакалнята и едвам тогава в самата еврозона. В това има една доста ясна логичност. Много постоянно в България се приказва, че преднамерено ни слагат нови условия, макар че сме изпълнили техническите критерии. Проблемът е, че не сме изпълнили политическите критерии. И за участието в Европейски Съюз към момента не сме изпълнили политическите критерии - правосъдната промяна и Копенхагенските критерии за господство на правото. Бяхме признати механически, само че не и политически. В този смисъл нашето участие е под изискване и не можем да вървим напред единствено с ограничения на хартия, без действителни резултати.
И е доста допустимо казусът с правораздаването да ни спъне за следващ път.
Защото нищо не се случва - грам прогрес няма в битката с проведената престъпност, корупцията, прането на пари и така нататък
В България има и опозиция против влизането ни в еврозоната, непрекъснато се нагнетява напрежение какъв брой е неприятно да сме там. Причината е, че това може да докара до разрушение на бизнес модели, които разчитат на " неяснота ", на " нашите хора ", на лостове, които са невидими. Ако контролът е отвън България - в случай че тези лостове спрат да работят, това е сериозен мотив за терзание.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ