Правосъдните офшори на Европа
Илюстрация
Лобистки закони и няколко прецедента бележат първата сесия на 44-ото Народно заседание
Въпреки това Горната камара Народното събрание въ Варшава утвърди измененията
Бойко Борисов се възмути от решение на брачната половинка на евродепутата Емил Радев
Вицепрезидентът на Канадско-българската бизнес мрежа пред " Капитал "
Реформата на правосъдната система е в основата на всички останали промени се споделя в апела
Младите в България порастват на 25 години. Това явно е възрастта, когато хора се сблъскват с метода, по който работи (или по-скоро не работи) системата. Поне съдейки по отговорите, които са дали в общоевропейско допитване на въпроса " по какъв начин оценявате независимостта на правосъдната система ". Цели 38% от българите до 24 години я правят оценка като " добра ". В идната група 25-39 години порастването е донесло горест - едвам 21% дават същия отговор.
Смаляване
Другото явно е по какъв начин правораздаването се възприема друго от другите по величина компании. Например в България 70% от фирмите с над 250 чиновници споделят, че положението на правосъдната система е " положително ", до момента в който същото считат едвам 27% от тези с до 9 души личен състав и 20% от тези с до 49 души. В Хърватия разликата е още по-драстична - 75% от огромните са удовлетворени, до момента в който едвам 11% от дребните са на същото мнение.
" Личното ми пояснение е, че дребните търговски сдружения по-непосредствено усещат несъвършенствата на правната среда, не разполагат с запаси за пълноценна правна отбрана и въздействие върху решенията на властта ", счита ръководителят на Съюза на съдиите в България Атанас Атанасов. Според юриста от ИПИ Иван Брегов " У нас има доминация на мощния стопански и политически над по-слабия. Така първият е кадърен да си напазарува комфортни закони в Народното събрание, по-късно комфортни регулаторни институции, които да нападат съперниците му. Слабият няма достъп до пазара на търгуващите с националната власт и по тази причина е трагичен. Интересно е, че бизнесът се стреми да сертифицира работата си, с цел да дава отговор тя на избран стандарт за качество, само че не желае от страната да приведе институциите си в сходство със стандарт господство на правото и тъждество пред закона " (виж мненията).
И на трето място, промените имат значение. Румъния, с която България е в една група поради мониторинга над правосъдната система, няма към този момент съвсем нищо общо с нас. Докато едвам 26% от българите споделят, че системата е самостоятелна, 50% от румънците мислят същото. При фирмите 61% от българските мислят, че системата не е самостоятелна, против едвам 32% от румънските.
по тематиката работиха
Мирела Веселинова
Кристиян Стефанов Атанас Атанасов
арбитър в Софийския градски съд, ръководител на Съюза на съдиите в България
Точно от вида на одобряваните в този момент в Полша законодателни решения, в България до момента не са въвеждани. Намесата от страна на останалите две управляващи в ръководството на правосъдната в нашата страна се прави посредством различен тип механизми, учредени най-много на политическото въздействие върху Висшия правосъден съвет и някои от ръководителите на значими органи в системата - съдилища и прокуратури. В Полша наклонността е посредством постъпателни законодателни промени да се обезпечи опция за директна и реализирана под формата на предписани пълномощия интервенция на изпълнителната и законодателната власт в администрирането на правосъдната - посредством назначение на съдии във Върховния съд, на ръководители на съдилища, посредством елиминиране на съдийското присъединяване във Висшия правосъден съвет, даже посредством преназначаване на " редови " съдии.
От директното си другарство с полски сътрудници знам, че в началото обществото по-скоро е поддържало по този начин подхванатите законодателни дейности и може би драстичността им, обединяването на полските магистрати, юристи, правни научни служащи и поддръжката извън е направило допустимо в последна сметка болшинството елементарни хора да схванат, че са застрашени и техните права и свободи. Разбира се, налице е и манталитетната разлика, видна от историята на двата народа по време на тоталитаризма.
Самото дефиниране от страна на българските респонденти на незадоволителната самостоятелност, като проблем, влошаващ качеството на правораздаването, опровергава главните опорни точки на представителите на статуквото, съгласно които, няма никакъв организационен проблем с независимостта на българските съдилища и съдии
Считам, че за разлика от множеството други страни, предмет на проучването, в България няма ясна граница сред двете посочени групи външни за системата ползи. В нашата страна вмешателството на стопански и други частни ползи не е доста мощно различимо от вмешателството от представители на изпълнителната и законодателната власт. Напротив, последното се употребява точно за обслужване на съответни стопански или други нелегитимни ползи.Иван Брегов
правист в правната стратегия на ИПИ, докторант по философия на правото в СУ
В края на 18 век полският крал е заставен тържествено да се закълне пред конституцията на Полша, с цел да резервира трона си. В 21 век в България министър-председател, облечен в спортен екип, отиде да играе мач, когато се трансформира висшият закон на страната, която ръководи. Клетвата и ритането на топка демонстрират другия ценностен порядък и отношението към правото.
Струва ми се, че в Полша хората имат осъзната нужда от правораздаване, защото ценят персоналната си независимост и пазят правата си надалеч повече и по-убедително от нас.
Време е да осъзнаем, че съществени ползватели на положителното правораздаване са българските жители, а не Европейски Съюз. Но защото ние нямаме национално правосъзнание се получава комфортна среща на брюкселската администрация с българското равнодушие, от което комфортно се употребява българското политическо безхаберие. Именно то усвоява средствата от фондовете на Европейски Съюз без да има потенциала да припознава и възпитава полезности.
Има една единствена линия – на страни, които желаят да се развиват и на страни, които нямат предпочитание и капацитет. А положителното правораздаване е средство за по-добро развиване. Един тип стандарт за обезпечено качеството на живот и отбрана на правата на жителите.Така едни общества съществуват, проведени от правото, а други от хаоса и произвола. А хаосът и произвола непрекъснато получават разнообразни съответни имена – през днешния ден можем да назовем безпорядък невъзможността прокуратурата и полицията да те защитят. Утре произвол ще се споделя олигархът, който строи некачествено пътища и ремонтира детската градина на твоето дете.Калин Калпакчиев
член на Висш съдебен съвет
Промените в Закон за съдебната власт и Наказателно-процесуален кодекс, направени на практика в пакет и свързани между тях – с даването на съвсем безконтролна опция на основния прокурор да желае краткотрайно премахване на магистрати на съображение повдигнато обвиняване, концентрирането на огромна част от делата за закононарушения против магистрати в профилирания съд - това всъщност е един доста значителен удар против правосъдната самостоятелност у нас.
През последните години внезапно набъбнаха дисциплинарните производства против съдии, в това число и по отношение на дейности при реализиране на правораздаването. Това има за цел да сътвори боязън, да сплаши съдиите, само че освен – това има и различен резултат, то основава в обществото демонизирания облик на съдията.
Това е единствено един образец, безусловно от последните седмици, който илюстрира по какъв начин дейностите на изпълнителната и законодателната власт обрисуват реализираната властническа " правосъдна промяна ", осъществявана у нас. С това България се причислява към вълната от страните от Централна и Източна Европа за компрометиране на правосъдната самостоятелност и покоряване на съда. Словакия, Унгария, Полша са ярки образци в тази тенденция.
Като контрапункт може да се спомене Чехия; чешките висши съдии излязоха с доста остра реакция в поддръжка на сътрудниците си в Полша – полския Върховен съд. И в този подтекст може би е подходящо да се каже, че правосъдната промяна в Чехия стартира и протече по напълно друг метод от тази в множеството страни от района – не посредством смяна на институционалната рамка, основаването на нови институции, закриване на остарели, преструктуриране и така нататък, а посредством съсредоточаване на финансови и интелектуални старания за образование на съдиите, смяна на критериите и процедурата за кадровия асортимент, тъй че лицето на правораздаването да се промени посредством смяна на качеството на съдийския състав. Личността на съдията е най-важната, той да е консенсусен, честен, способен, да вдъхва доверие, да развива правото.
Лобистки закони и няколко прецедента бележат първата сесия на 44-ото Народно заседание
Въпреки това Горната камара Народното събрание въ Варшава утвърди измененията
Бойко Борисов се възмути от решение на брачната половинка на евродепутата Емил Радев
Вицепрезидентът на Канадско-българската бизнес мрежа пред " Капитал "
Реформата на правосъдната система е в основата на всички останали промени се споделя в апела
Младите в България порастват на 25 години. Това явно е възрастта, когато хора се сблъскват с метода, по който работи (или по-скоро не работи) системата. Поне съдейки по отговорите, които са дали в общоевропейско допитване на въпроса " по какъв начин оценявате независимостта на правосъдната система ". Цели 38% от българите до 24 години я правят оценка като " добра ". В идната група 25-39 години порастването е донесло горест - едвам 21% дават същия отговор.
Смаляване
Другото явно е по какъв начин правораздаването се възприема друго от другите по величина компании. Например в България 70% от фирмите с над 250 чиновници споделят, че положението на правосъдната система е " положително ", до момента в който същото считат едвам 27% от тези с до 9 души личен състав и 20% от тези с до 49 души. В Хърватия разликата е още по-драстична - 75% от огромните са удовлетворени, до момента в който едвам 11% от дребните са на същото мнение.
" Личното ми пояснение е, че дребните търговски сдружения по-непосредствено усещат несъвършенствата на правната среда, не разполагат с запаси за пълноценна правна отбрана и въздействие върху решенията на властта ", счита ръководителят на Съюза на съдиите в България Атанас Атанасов. Според юриста от ИПИ Иван Брегов " У нас има доминация на мощния стопански и политически над по-слабия. Така първият е кадърен да си напазарува комфортни закони в Народното събрание, по-късно комфортни регулаторни институции, които да нападат съперниците му. Слабият няма достъп до пазара на търгуващите с националната власт и по тази причина е трагичен. Интересно е, че бизнесът се стреми да сертифицира работата си, с цел да дава отговор тя на избран стандарт за качество, само че не желае от страната да приведе институциите си в сходство със стандарт господство на правото и тъждество пред закона " (виж мненията).
И на трето място, промените имат значение. Румъния, с която България е в една група поради мониторинга над правосъдната система, няма към този момент съвсем нищо общо с нас. Докато едвам 26% от българите споделят, че системата е самостоятелна, 50% от румънците мислят същото. При фирмите 61% от българските мислят, че системата не е самостоятелна, против едвам 32% от румънските.
по тематиката работиха
Мирела Веселинова
Кристиян Стефанов Атанас Атанасов
арбитър в Софийския градски съд, ръководител на Съюза на съдиите в България
Точно от вида на одобряваните в този момент в Полша законодателни решения, в България до момента не са въвеждани. Намесата от страна на останалите две управляващи в ръководството на правосъдната в нашата страна се прави посредством различен тип механизми, учредени най-много на политическото въздействие върху Висшия правосъден съвет и някои от ръководителите на значими органи в системата - съдилища и прокуратури. В Полша наклонността е посредством постъпателни законодателни промени да се обезпечи опция за директна и реализирана под формата на предписани пълномощия интервенция на изпълнителната и законодателната власт в администрирането на правосъдната - посредством назначение на съдии във Върховния съд, на ръководители на съдилища, посредством елиминиране на съдийското присъединяване във Висшия правосъден съвет, даже посредством преназначаване на " редови " съдии.
От директното си другарство с полски сътрудници знам, че в началото обществото по-скоро е поддържало по този начин подхванатите законодателни дейности и може би драстичността им, обединяването на полските магистрати, юристи, правни научни служащи и поддръжката извън е направило допустимо в последна сметка болшинството елементарни хора да схванат, че са застрашени и техните права и свободи. Разбира се, налице е и манталитетната разлика, видна от историята на двата народа по време на тоталитаризма.
Самото дефиниране от страна на българските респонденти на незадоволителната самостоятелност, като проблем, влошаващ качеството на правораздаването, опровергава главните опорни точки на представителите на статуквото, съгласно които, няма никакъв организационен проблем с независимостта на българските съдилища и съдии
Считам, че за разлика от множеството други страни, предмет на проучването, в България няма ясна граница сред двете посочени групи външни за системата ползи. В нашата страна вмешателството на стопански и други частни ползи не е доста мощно различимо от вмешателството от представители на изпълнителната и законодателната власт. Напротив, последното се употребява точно за обслужване на съответни стопански или други нелегитимни ползи.Иван Брегов
правист в правната стратегия на ИПИ, докторант по философия на правото в СУ
В края на 18 век полският крал е заставен тържествено да се закълне пред конституцията на Полша, с цел да резервира трона си. В 21 век в България министър-председател, облечен в спортен екип, отиде да играе мач, когато се трансформира висшият закон на страната, която ръководи. Клетвата и ритането на топка демонстрират другия ценностен порядък и отношението към правото.
Струва ми се, че в Полша хората имат осъзната нужда от правораздаване, защото ценят персоналната си независимост и пазят правата си надалеч повече и по-убедително от нас.
Време е да осъзнаем, че съществени ползватели на положителното правораздаване са българските жители, а не Европейски Съюз. Но защото ние нямаме национално правосъзнание се получава комфортна среща на брюкселската администрация с българското равнодушие, от което комфортно се употребява българското политическо безхаберие. Именно то усвоява средствата от фондовете на Европейски Съюз без да има потенциала да припознава и възпитава полезности.
Има една единствена линия – на страни, които желаят да се развиват и на страни, които нямат предпочитание и капацитет. А положителното правораздаване е средство за по-добро развиване. Един тип стандарт за обезпечено качеството на живот и отбрана на правата на жителите.Така едни общества съществуват, проведени от правото, а други от хаоса и произвола. А хаосът и произвола непрекъснато получават разнообразни съответни имена – през днешния ден можем да назовем безпорядък невъзможността прокуратурата и полицията да те защитят. Утре произвол ще се споделя олигархът, който строи некачествено пътища и ремонтира детската градина на твоето дете.Калин Калпакчиев
член на Висш съдебен съвет
Промените в Закон за съдебната власт и Наказателно-процесуален кодекс, направени на практика в пакет и свързани между тях – с даването на съвсем безконтролна опция на основния прокурор да желае краткотрайно премахване на магистрати на съображение повдигнато обвиняване, концентрирането на огромна част от делата за закононарушения против магистрати в профилирания съд - това всъщност е един доста значителен удар против правосъдната самостоятелност у нас.
През последните години внезапно набъбнаха дисциплинарните производства против съдии, в това число и по отношение на дейности при реализиране на правораздаването. Това има за цел да сътвори боязън, да сплаши съдиите, само че освен – това има и различен резултат, то основава в обществото демонизирания облик на съдията.
Това е единствено един образец, безусловно от последните седмици, който илюстрира по какъв начин дейностите на изпълнителната и законодателната власт обрисуват реализираната властническа " правосъдна промяна ", осъществявана у нас. С това България се причислява към вълната от страните от Централна и Източна Европа за компрометиране на правосъдната самостоятелност и покоряване на съда. Словакия, Унгария, Полша са ярки образци в тази тенденция.
Като контрапункт може да се спомене Чехия; чешките висши съдии излязоха с доста остра реакция в поддръжка на сътрудниците си в Полша – полския Върховен съд. И в този подтекст може би е подходящо да се каже, че правосъдната промяна в Чехия стартира и протече по напълно друг метод от тази в множеството страни от района – не посредством смяна на институционалната рамка, основаването на нови институции, закриване на остарели, преструктуриране и така нататък, а посредством съсредоточаване на финансови и интелектуални старания за образование на съдиите, смяна на критериите и процедурата за кадровия асортимент, тъй че лицето на правораздаването да се промени посредством смяна на качеството на съдийския състав. Личността на съдията е най-важната, той да е консенсусен, честен, способен, да вдъхва доверие, да развива правото.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ