Илко Ганев завършва Театрознание и театрален мениджмънт в НАТФИЗ през

...
Илко Ганев завършва Театрознание и театрален мениджмънт в НАТФИЗ през
Коментари Харесай

Илко Ганев и стоте лица на театъра

Илко Ганев приключва Театрознание и сценичен мениджмънт в НАТФИЗ през 2013 г.  През 2015 година специализира магистратура по Режисура в класа на проф. Красимир Спасов още веднъж в НАТФИЗ, от 2017 година е докторант към Сектор Театър в Института за проучване на изкуствата при Българска академия на науките. Работи като специалист в Съюза на артистите в България, а също и в маркетинговия и PR екип на най-големия Международен сценичен фестивал в България „ Варненско лято “. Поканихме го за диалог за един от забавните планове, на които се посвещава - " 100 лица на театъра ". Ето какво описа той пред Actualno.com.
 
Г-н Ганев, малко на брой знаят, че още като възпитаник в Шумен се откроявахте внезапно със театралните си хрумвания, с писането на художествени текстове и любознание към театъра и сценарната работа. Беше ясно, че пространството е тясно за Вас и ще потърсите подобаваща реализация. След години се видяхме на един креативен празник и към този момент бяхте специалист " Театър " и PR на САБ. Какво не се знае за времето от фантазията до реализацията й?  
Хубаво е човек да се връща понякога към фантазиите си, аз не си припомням дали и до каква степен мечтаех да изучавам в НАТФИЗ, да вземем за пример. Спомням си единствено, че ми се струваше някак недостижимо, далечно, неразбираемо и така нататък Иначе прекосих оттова през три специалности, започнах да изучавам актьорско майсторство за куклен спектакъл, не го довърших. Продължих с театрознание, след това постановка. Занимавах се малко с телевизия, бях в екипите на няколко излъчвания по няколко разнообразни малките екрани и коства ми се, че там се оказа огромната школа. Опитвах се от самото начало да схвана логиката на рейтингите. Все още имам неприятния табиет да проследявам сходни данни, да върша разбори и да се въздействам от тях.
Макар и не с доста звук, поради пандемията, само че за гилдията стана действителност респектиращото издание на колектив, от който сте част - " 100 лица на театъра ". Увековечихте огромните имена на българския спектакъл посредством 500 фотографии и къси представяния. Това е колосален труд, в резултат на поклонението и отношението към огромните от родната сцена. Останах с усещане, че приемате съхраняването на паметта за българския спектакъл като задача?
Малко след представянето на фотоалбума, с сътрудниците създадохме и със същото име, в който се опитваме да цифровизираме и споделяме част от големия снимков материал, насъбран по време на работата ни по плана. Да бъдат открити, събрани и сортирани толкоз доста фотографии, биографии за един дребен екип не е по никакъв начин лека задача. И да, може би това е задача. Архивната работа е доста забавна, предизвикването сега е да я създадем малко по-достъпна, да я облечем в модерна форма, с цел да може да доближат всички забавни артефакти до повече хора, да се запазят и да останат във времето лицата и събитията от фотографиите. Иначе Съюзът на артистите е главният източник на информация, притежаващ най-богатия сценичен списък, в който откривахме непубликувани, непопулярни фотографии и документи. В началото беше формиран лист от над 150 артисти, които имаха страхотни биографии, бяха изиграли водещи функции в театъра, само че трябваше да понижим броя, с цел да влезем в концепцията „ 100 лица на театъра “. И тук забавното е, че лицата в албума в действителност са 106, тъй като малко преди да излезе от щемпел изданието, трябваше да го върнем за допълнение, защото си бяха отишли значими имена от българския спектакъл, а ние взехме решение да ги прибавим. Благодарни сме за търпението, което демонстрираха в тази ситуация финансиращите органи – Национален дарителски фонд „ 13 века България “ и Министерството на културата.

Чест Ви прави концепцията и реализацията на плана, който е съгласно мен жест на Вашето потомство към предходните. Това е част от програмата на САБ за отбелязване на 100-годишнината от основаването му. Предстоят още събития, какво следва?  
Вече започнахме основаването на нова онлайн платформа ikar.uba.bg, в която ще бъдат интегрирани в таймлайн дизайн всички награди на САБ от първата им поява през 1974 година насам. Новият поддомейн, ще бъде обвързван с формалния уебсайт на организацията, само че ще работи като изцяло самостоятелен раздел. В него екип от театроведи и дизайнери ще поместят интерактивна информация за над 800 награди в разнообразни категории, които са се присъждали в продължение на 47 години. В края на годината в партньорство с Българската национална телевизия ще осъществяваме премиерата на документален филм, в който ще проследим историята на САБ от 1921 година до момента. И двата плана ще се случат с финансовата поддръжка на Национален фонд „ Култура “. Предстоят и обичайният Софийски сценичен салон и Наградите ИКАР, които тази година ще се случат напролет в интервала 11 април – 11 май. В програмата ще има доста събития, ателиета, креативен работилници със свободен достъп, изложения, показване на книги и всички спектакли, номинирани за ИКАР. Ще представим и нова българска драмтургия във формат – художествени четения с артисти и режисьори. Идеята пък в това събитие е да осигурим опция млади, дебютиращи артисти да работят също със свои млади, само че одобрени режисьори и то обръщайки внимание на някои от достиженията в актуалното писане за сцена. В края на годината, през месец ноември ще отпразнуваме с концерт рождения ден на САБ. Надявам се и с още едно неповторимо събитие – изненада, което би трябвало да има голямо измерение и отзив, само че към този момент толкоз.
Вие осъществихте, към този момент като режисьор, един театър, който е продължение на линията " Памет ", в случай че вярно я назовавам. " Апарт " е обвързван с групата " Актьори със сребро в косите ". Как се одобри премиерата и какъв живот чака представлението?
Това е дебютният ми режисьорски театър. Не беше по никакъв начин елементарно да се стигне до премиера. Дори се пробвах на няколко пъти да го предложа на други сътрудници режисьори, като изцяло подготвена концепция и извоювано финансиране от Столична община и Министерството на културата. Зад един подобен доста дребен съгласно мащабите си план стои един голям екип съидейници, другари, неприятели. Неприятелите също помогнаха доста. Ние сме финансово неблагоприятен театър за театъра, тъй като не генерираме огромни доходи, само че въпреки това носим някаква своя си добавена стойност, която актуалният бизнес модел обаче мъчно припознава, а системата е по този начин устроена, че оцеляването на сходни планове допуска наложително обвързване с маркетингова тактика или бизнес проект. За самостоятелен план се оказа, че сме натрупали много дълъг живот. Представлението се играе към този момент трети сезон в Театър „ Азарян “. Успяхме да обиколим театралните фестивали в България. Сега работим по снимане на представлението и адаптирането му към екранизация. Това е един от методите да удължим живота на спектакъла.

С режисьора Никола Петков, който е един от доайените у нас, преди 2-3 години осъществихме една поредност за огромните режисьори на българския спектакъл. Разказите бяха от първо лице и с изненада научих, че за някои от тези имена няма съвсем нищо или доста нищожно, даже в платформи като Уикипедия. Това също е една дребна диря, дребна концепция, която може да се доразвие.Любопитно би било, в случай че се направи анкета измежду младите в НАТФИЗ, какво биха дали отговор за Хрисан Цанков, Боян Дановски, Любен Гройс, Гриша Островски, Асен Шопов, Моис Бениеш, Станчо Станчев и други...
Познавам доста умни, будни, съществени студенти от НАТФИЗ, които се интересуват от история на българския спектакъл. Самите преподаватели от Катедра „ Театрознание “ приготвят добре своите студенти, а и множеството от тези режисьорски имена са включени в образователния материал. В този смисъл, те са останали в историята, само че какъв брой от тях ще бъдат запомнени отвън това, не съм сигурен. Едва ли ще бъдат доста. По начало в театъра актьорите са тези, които остават в съзнанието на хората. Режисьорската работа се разяснява най-вече от експертите, само че не и от множеството от феновете. Режисьорите в киното са по-привилигировани в това отношение, тяхната работа е по-видима и остава във времето.
Дочух за идна работа по Ваш документален филм. Там каква ще е линията? Впрочем измежду артистите със сребро в косите са Емилия Радева, Гинка Станчев, Емилия Цанкова, Любомир Бъчваров и още десетина светила. Те излъчват такова достойнство, акуратност, отговорност, любознание към света и неотменна обич към сцената и публиката. Веднъж пътувах в рейс от НДК до стадион " В.Левски ". На междинната спирка се качи Гинка Станчева. Мъжете наскачаха да правят отстъпка място/!/, рейсът блестна, всички станаха една усмивка. Последваха умерени похвали и думите: " Всички Ви помним! За нас е чест! "...Беше покъртителен момент светлина. Тези хора заслужават да им се демонстрира, че не са забравени и че имат още място в живота ни. Вие ще продължите ли да отстоявате правото наизуст за огромното изкуство?
Този филм се забави във времето. Кандидатствах в НФЦ няколко пъти с разнообразни сюжети по концепцията. След два-три несполучливи опита, най-после комисията ни гласоподава доверие. Извънредното състояние и Ковид обстановката обаче забавиха фотосите. Сега ще се наложи да създадем дребна акомодация на процеса и да го реорганизираме, тъй че да не отстъпваме от художествената стойност на плана. Що се отнася до паметта, до момента в който имам тази опция, постоянно ще се пробвам да описвам за хора, които преди нас са оставили трайни следи в изкуството.
Сега не пътуваме, само че къде успяхте да покажете родно изкуство пред непозната аудитория? Виждала съм Ваши фотоси от участия на Бойка Велкова и Теодосий Спасов да вземем за пример?
С Бойка ме свърза нейният моноспектакъл „ Пътят към Афродита “, в който тя ме предложения да ѝ асистирам. Аз доста я харесвах, още преди да я познавам, а в този момент я одобрявам още повече. За мен е доста скъп преподавател. Обиколихме целия свят с този театър, бяхме в Америка, Канада, Лондон, Прага, Варшава, Виена, Брюксел, Кипър и други, попаднахме в толкоз доста истории, че няма да ми стигне цялостен един живот, с цел да ги опиша в книга. Понякога сме пътували дружно с Теодосий, той се включва с музика онлайн в някои по-специални представления на този моноспектакъл. В колата си имам няколко негови диска с джаз, импровизации, разнообразни негови авторски неща, кино и театрална музика, обичам да ги чувам, когато пътувам. Обичам и неговото възприятие за комизъм. И двамата са чудесни. Надявам се да продължим да пътуваме, когато пандемията премине.

Ще го бъде ли този спектакъл 30/70, или ще си пускаме спектакли онлайн?
По време на първите ограничения театрите установяваха голям отлив и боязън у публиката. От началото на годината обаче публиката се завърна в залите и в забележителна степен изпълва тези 30 % допустимост. Онлайн излъчването на спектакли ни даде преимуществото да забележим някои международни образци, които доста мъчно биха пристигнали онлайн тук. Изключително сполучливи се оказаха цифровите издания на Световен спектакъл в София и Международния сценичен фестивал „ Варненско лято “. Програмите на двата форума получиха сериозен отзив, както от рецензията и експертите, по този начин и от феновете на театъра. И въпреки всичко, аз се надявам да забравим за рестриктивните мерки и ограниченията, някак незабелязано да възстановим общуването онлайн. Театърът е един подобен тип другарство, в който живото наличие е голямо изискване, с цел да се извърши задачата му и с цел да се саморазвива.
 
Интервю на Божидара Димова
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР