На България е необходимо адекватно финансиране, за да харчи не 1,а 3% от БВП за иновации
Илиана Иванова встъпи през днешния ден в длъжността еврокомисар по нововъведенията, проучванията, науката, образованието и младежта. Тя пое поста и ресорите на Мария Габриел, която стана външен министър на България. В първия си работен дан в Комисията Илиана Иванова беседва с български публицисти, като даде изявление и за Клуб Z.
- Г-жо Иванова, какво тъкмо от започнатото от вашата предшественичка Мария Габриел смятате да довършите и защо смятате, че няма да ви стигне времето?
- Първо, желая да отдам дължимото на моята предшественичка за всичко, което реализира в този голям сектор. За обстоятелството, че съумя да отбрани този значим стратегически портфейл – от една страна, просвета, проучвания и нововъведения, и от друга – обучение, просвета, юноша и спорт, да остане в едно цяло и по оптимално положителния метод да бъдат употребявани потребните взаимоотношения на всички обособени елементи на този сектор. По време на мандата на Мария Габриел бяха стартирани доста значими начинания. Няма да се спирам на всички, само че може би едно от значителните неща, които ми се желае да продължа в региона на европейското изследователско пространство, да вземем за пример е издигане ролята на кариерите на научните откриватели, изключително пилотния план за младите учени. За това да имаме минимални стандарти, които ще подсигуряват заслужено заплащане, благоприятни условия за израстване в кариерата. Защото младите учени са бъдещето на проучванията и нововъведенията.
Втора доста значима тематика са ограниченията за разширение, по която бе реализиран значителен прогрес. От 13 % успеваемост в стратегия „ Хоризонт Европа “ приказваме към този момент за 20 на 100. Можем да мислим и за нови благоприятни условия в региона на партньорството, като включваме учени и организации от разрастващите се стопански системи в Централна и Източна Европа. Да ги включваме към тези, които са по-напреднали, към по-силните иноватори от по-старите страни членки.
В региона на културата също стартира една прелестна самодейност – „ Културата движи Европа “. Възможностите самостоятелно актьори да употребяват финансиране от Европейски Съюз, да пътуват, да посещават други страни, да демонстрират своето изкуство. Изключително елементарен е методът за кандидатстване, за финансиране и за мониторинг. За мен един прелестен пилотен план, който също можем да разтеглим, и надградим.
И, несъмнено, в региона на образованието имаме доста работа в завършването на европейското просветително пространство във връзка с възстановяване на главните умения на учениците в учебно заведение. Знаете, че по последни данни 20 на 100 от тях към момента изостават в съществени умения като четене, писане, математика, разумно мислене. Също по този начин би трябвало да засилим ролята на учителската специалност. Трябва да издигнем престижа на учителя като главен дирек в подобряването на качеството на образованието.
Всичко това ще се опитам да продължа и надградя. Разбира се, няма да стгигне времето да стартира работа по идната рамкова стратегия. Чисто процедурно този развой ще се случи през 2025 година Сега можем да сложим основите с една добра оценка от средносрочния прегледна осъществяването на „ Хоризонт Европа “, да очертаем слабостите и методите, по които те да бъдат преодолени.
Непосредственото нещо, което ще се случи още тази година, е конструирането на експертната група на високо ниво, която ще сложи началото на разбора в каква посока би трябвало да върви идната рамкова стратегия.
- Доколко е реалистично да убедите страните членки, че би трябвало да отделят 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт за нововъведения, изключително такива като България, чийто бюджет така и така е много стеснен?
- Разбира се, това е предизвикателство, което е мъчно постижимо единствено от един участник в този развой И Европейската комисия като водещ орган с програмата „ Хоризонт Европа “ за съвсем 100 милиарда евро по актуалната Многогодишна финансова рамка (МФР) няма по какъв начин да запълни този продължителен недостиг, за който приказваме всяка година. Активно би трябвало да работим със страните членки. Имаме разнообразни механизми. Лично аз съм последовател на по-доброволните, в случай че мога по този начин да ги нарека, способи и тласъци страните ясно да схванат сами значимостта и стратегическия детайл в това да финансират в този момент просвета и нововъведения поради опцията да засилим икономическия напредък и да влагаме в технологии, които създават и остават в Европа.
Но имаме и други принадлежности като Европейския учебен срок, Механизмът за възобновяване и резистентност (МВУ), посредством които също можем да насърчаваме провеждането на съответните промени и осъществяването на верните вложения в просвета и проучвания на национално ниво.
- Защо съгласно вас България е в дъното на нововъведенията и какви специфични ограничения предвиждате в тази тенденция?
- България в действителност е част от така наречен зараждащи иноватори. Но ние сме дружно в тази група с останалите страни отЦентрална и Източна Европа по справедливи аргументи. Пейзажът е много фрагментиран в развиването на европейските просвета, проучвания и нововъведения. Имаме мощни водачи, умерени и разрастващи се като България. Факторите и аргументите за това са сложни. Но първо бих изтъкнала нуждата от съответно финансиране, а да се усили процентът у нас, който сега е малко под 1, и да станат процентите 3. Има и структурни недостатъци в съответните национални детайли на нововъведения и просвета и връзките „ бизнес-образование-иновации “. Това е така наречен триъгълник на знанието, посредством което образованието е основата, позволяваща измежду това да имаме качествени откриватели и иноватори.
Така имаме, първо, ограниченията по разширение, които са част от „ Хоризонт Европа “. Има много добър прогрес във връзка с усвояемостта по тези ограничения. Но може да дадем още благоприятни условия посредством бърз и равнопоставен достъп до информацията на нашите проучвателен центрове, университети и учени. И те да я получават дружно с всички останали във всички райони на Европейски Съюз. Друга мярка е задържането и привличането на квалифицирани фрагменти.
- Бихте ли пояснили каква е тази взаимна просветителна европейска степен, за която споменахте при чуването ви в отрасловите комисии в Европейския парламент?
- Това е спомагателен документ към квалификациите, които студентите получават при довеждане докрай на взаимни стратегии, в подтекста на транснационалното съдействие сред няколко висши образователни заведения. И те разрешават и на студентите, и на откривателите да се възползват от това съдействие. Но това даване на взаимни дипломи към момента е възпрепятствано от разнообразни национални законодателства. И една такава взаимна европейска тапия би донесла в действителност изгоди на всички равнища. На национално ниво да вземем за пример би съдействала за повишение на репутацията на съответните висши образователни заведения. И не на последно място да улесни подвижността и уменията. Но дано подчертая, че тази взаимна европейска степен е на безусловно непринуден принцип в сходство с институционалната автономност на висшите образователни заведения.
- Споменахте, че ще посетите България в края на месеца. Готова ли е програмата ви и в случай че да – какви срещи предвиждате?
- Все отново през днешния ден е първият ми формален работен ден. Все още приготвяме програмата. Предвиждаме срещи с всички публични институции, със заинтригувани участници от големия сектор. Ще се опитаме да създадем срещи и с учебни заведения.
- Ще се борите ли за сектор, който е по-близък до вашите пълномощия, в идната Европейска комисия, като да вземем за пример бюджет и финанси?
- В момента желая да се концентрирам в оставащата една година върху това, което би трябвало да бъде свършено. Времето е и малко, само че е и задоволително за взимане на значими решения, изключително във връзка с средносрочния обзор на „ Хоризонт Европа “, „ Еразъм “, „ Творческа Европа “.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
- Г-жо Иванова, какво тъкмо от започнатото от вашата предшественичка Мария Габриел смятате да довършите и защо смятате, че няма да ви стигне времето?
- Първо, желая да отдам дължимото на моята предшественичка за всичко, което реализира в този голям сектор. За обстоятелството, че съумя да отбрани този значим стратегически портфейл – от една страна, просвета, проучвания и нововъведения, и от друга – обучение, просвета, юноша и спорт, да остане в едно цяло и по оптимално положителния метод да бъдат употребявани потребните взаимоотношения на всички обособени елементи на този сектор. По време на мандата на Мария Габриел бяха стартирани доста значими начинания. Няма да се спирам на всички, само че може би едно от значителните неща, които ми се желае да продължа в региона на европейското изследователско пространство, да вземем за пример е издигане ролята на кариерите на научните откриватели, изключително пилотния план за младите учени. За това да имаме минимални стандарти, които ще подсигуряват заслужено заплащане, благоприятни условия за израстване в кариерата. Защото младите учени са бъдещето на проучванията и нововъведенията.
Втора доста значима тематика са ограниченията за разширение, по която бе реализиран значителен прогрес. От 13 % успеваемост в стратегия „ Хоризонт Европа “ приказваме към този момент за 20 на 100. Можем да мислим и за нови благоприятни условия в региона на партньорството, като включваме учени и организации от разрастващите се стопански системи в Централна и Източна Европа. Да ги включваме към тези, които са по-напреднали, към по-силните иноватори от по-старите страни членки.
В региона на културата също стартира една прелестна самодейност – „ Културата движи Европа “. Възможностите самостоятелно актьори да употребяват финансиране от Европейски Съюз, да пътуват, да посещават други страни, да демонстрират своето изкуство. Изключително елементарен е методът за кандидатстване, за финансиране и за мониторинг. За мен един прелестен пилотен план, който също можем да разтеглим, и надградим.
И, несъмнено, в региона на образованието имаме доста работа в завършването на европейското просветително пространство във връзка с възстановяване на главните умения на учениците в учебно заведение. Знаете, че по последни данни 20 на 100 от тях към момента изостават в съществени умения като четене, писане, математика, разумно мислене. Също по този начин би трябвало да засилим ролята на учителската специалност. Трябва да издигнем престижа на учителя като главен дирек в подобряването на качеството на образованието.
Всичко това ще се опитам да продължа и надградя. Разбира се, няма да стгигне времето да стартира работа по идната рамкова стратегия. Чисто процедурно този развой ще се случи през 2025 година Сега можем да сложим основите с една добра оценка от средносрочния прегледна осъществяването на „ Хоризонт Европа “, да очертаем слабостите и методите, по които те да бъдат преодолени.
Непосредственото нещо, което ще се случи още тази година, е конструирането на експертната група на високо ниво, която ще сложи началото на разбора в каква посока би трябвало да върви идната рамкова стратегия.
- Доколко е реалистично да убедите страните членки, че би трябвало да отделят 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт за нововъведения, изключително такива като България, чийто бюджет така и така е много стеснен?
- Разбира се, това е предизвикателство, което е мъчно постижимо единствено от един участник в този развой И Европейската комисия като водещ орган с програмата „ Хоризонт Европа “ за съвсем 100 милиарда евро по актуалната Многогодишна финансова рамка (МФР) няма по какъв начин да запълни този продължителен недостиг, за който приказваме всяка година. Активно би трябвало да работим със страните членки. Имаме разнообразни механизми. Лично аз съм последовател на по-доброволните, в случай че мога по този начин да ги нарека, способи и тласъци страните ясно да схванат сами значимостта и стратегическия детайл в това да финансират в този момент просвета и нововъведения поради опцията да засилим икономическия напредък и да влагаме в технологии, които създават и остават в Европа.
Но имаме и други принадлежности като Европейския учебен срок, Механизмът за възобновяване и резистентност (МВУ), посредством които също можем да насърчаваме провеждането на съответните промени и осъществяването на верните вложения в просвета и проучвания на национално ниво.
- Защо съгласно вас България е в дъното на нововъведенията и какви специфични ограничения предвиждате в тази тенденция?
- България в действителност е част от така наречен зараждащи иноватори. Но ние сме дружно в тази група с останалите страни отЦентрална и Източна Европа по справедливи аргументи. Пейзажът е много фрагментиран в развиването на европейските просвета, проучвания и нововъведения. Имаме мощни водачи, умерени и разрастващи се като България. Факторите и аргументите за това са сложни. Но първо бих изтъкнала нуждата от съответно финансиране, а да се усили процентът у нас, който сега е малко под 1, и да станат процентите 3. Има и структурни недостатъци в съответните национални детайли на нововъведения и просвета и връзките „ бизнес-образование-иновации “. Това е така наречен триъгълник на знанието, посредством което образованието е основата, позволяваща измежду това да имаме качествени откриватели и иноватори.
Така имаме, първо, ограниченията по разширение, които са част от „ Хоризонт Европа “. Има много добър прогрес във връзка с усвояемостта по тези ограничения. Но може да дадем още благоприятни условия посредством бърз и равнопоставен достъп до информацията на нашите проучвателен центрове, университети и учени. И те да я получават дружно с всички останали във всички райони на Европейски Съюз. Друга мярка е задържането и привличането на квалифицирани фрагменти.
- Бихте ли пояснили каква е тази взаимна просветителна европейска степен, за която споменахте при чуването ви в отрасловите комисии в Европейския парламент?
- Това е спомагателен документ към квалификациите, които студентите получават при довеждане докрай на взаимни стратегии, в подтекста на транснационалното съдействие сред няколко висши образователни заведения. И те разрешават и на студентите, и на откривателите да се възползват от това съдействие. Но това даване на взаимни дипломи към момента е възпрепятствано от разнообразни национални законодателства. И една такава взаимна европейска тапия би донесла в действителност изгоди на всички равнища. На национално ниво да вземем за пример би съдействала за повишение на репутацията на съответните висши образователни заведения. И не на последно място да улесни подвижността и уменията. Но дано подчертая, че тази взаимна европейска степен е на безусловно непринуден принцип в сходство с институционалната автономност на висшите образователни заведения.
- Споменахте, че ще посетите България в края на месеца. Готова ли е програмата ви и в случай че да – какви срещи предвиждате?
- Все отново през днешния ден е първият ми формален работен ден. Все още приготвяме програмата. Предвиждаме срещи с всички публични институции, със заинтригувани участници от големия сектор. Ще се опитаме да създадем срещи и с учебни заведения.
- Ще се борите ли за сектор, който е по-близък до вашите пълномощия, в идната Европейска комисия, като да вземем за пример бюджет и финанси?
- В момента желая да се концентрирам в оставащата една година върху това, което би трябвало да бъде свършено. Времето е и малко, само че е и задоволително за взимане на значими решения, изключително във връзка с средносрочния обзор на „ Хоризонт Европа “, „ Еразъм “, „ Творческа Европа “.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ