Икономическият растеж, отчетен през последните 3 години, може и да

Икономическият напредък, регистриран през последните 3 години, може и да наподобява висок на фона на междинния за страните от Европейски Съюз, само че към момента е надалеч от мечтаните равнища, нужни за обезпечаване на догонващо развиване. За да реализираме по-добър резултат, българската стопанска система следва да генерира най-малко 5% растеж годишно – единствено това би осигурило по-осезаем напредък на приходите и благосъстоянието, което да докара до понижаване на общественото напрежение, натрупало се с години.

Това е един от главните заключения в Годишния отчет на Института за стопански проучвания (ИИИ) при Българска академия на науките за икономическото развиване и политики в България за 2019 година, с фокус върху структурните несъответствия и произлизащите от тях опасности за стопанската система. Представянето му през днешния ден е включено в календара от събития, отдадени на 150-годишнината от основаването на Българска академия на науките и 70-годишнината на ИИИ.

Ръстът на Брутния вътрешен артикул (БВП) за 2018 година е 3,1%. Въпреки че растежът остава над междинния за страните от Европейски Съюз, той е измежду най-ниските всред новите страни членки, заяви доцент доктор Виктор Йоцов – началник на екипа, писал отчета. Независимо от общо взето позитивните стопански вероятности, запазването на актуалните темпове на стопански напредък значи, че доближаването със междинния приход на глава от популацията на Европейски Съюз остава надалеч в бъдещето, добави той.

Ако се запазят сегашните темпове на напредък, достигането на 75% от Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от междинното за Европа ще отнеме повече от 30 години, а за цялостно равнене – 44 години, излиза наяве от разбора на икономистите в отчета. Прогнозата им е, че през 2019 година икономическият напредък леко ще се забави, и вероятно може да се възвърне следващата година.

Най-много за растежа през миналата година способства секторът за недвижими парцели. Инфлация от порядъка на към 3% не е плашеща, даже е здравословна, считат икономистите на Българска академия на науките, тъй като трите следващи години на дефлация съществено са повлияли на производителите в страната.

Що се отнася до износа през 2018 година, той остава покрай равнищата си през 2017 година Продължава откритата наклонност за централизация на износа към страни от Европейски Съюз. През 2018 година вносът нараства с 3,7% по отношение на 2017 година, уточни гл. ас. доктор Недялко Несторов. По думите му основата нужда на българина е от потребителски артикули, и защото българското произвеждане не съумява да задоволи тези потребности, се постанова импорт.

България купува артикули главно от Германия, Русия, Китай, Италия и Турция. Тези пет страни образуват 42 на 100 от вноса в България. Най-много артикули изнасяме към Германия и Италия, а тази взаимозависимост от стопанските системи на непознатите страни, съгласно специалистите, крие опасности. През последните години се обрисуваме като вносител на артикули с най-вече ниска добавена стойност – главно първични материали. Очаква се американската и някои от европейските стопански системи да навлязат в криза, което ще окаже въздействие върху интернационалната търговия. Засега България обаче не е застрашена от сходни процеси.

Доц. доктор Виктор Йоцов разяснява и фискалния бранш. Забелязва се наклонност на редовно подценяване на приходната част на бюджета, само че положителната вест е, че се постави завършек на наклонността на спад на приходите като дял от Брутният вътрешен продукт. През 2018 година е записано нарастване при всички приходни индикатори, изключително при данъчните приходие, разследване на увеличеното вътрешно ползване, увеличената интензивност на икономическите сътрудници и ограниченията на приходните администрации за възстановяване на събираемостта и битката с контрабандата. В същото време се вижда, че структурата на данъчните доходи остава относително непроменена, като косвените налози имат сериозен превес. Разликата ни с европейските страни е, че там директните и косвени налози са съвсем изравнени, съобщи икономистът.

Анализът на банковия бранш демонстрира, че той продължава да се развива във към този момент откритата от последните години посока – облагата в системата се усилва, концентрацията нараства, а кредитната интензивност остава надалеч от предкризисните равнища, макар продължаващото намаляване на лихвите и усилването на икономическата интензивност в страната. На фона на сдържаните настройки на бизнеса, главен принос за повишаване на кредитната интензивност в корпоративния сегмент има запазването на кредитната политика на комерсиалните банки, акцентира доцент доктор Григор Сарийски. По думите му акцентът на 2019 година и идващите няколко години ще бъде присъединението на България към банковия съюз и подготовката за включване в еврозоната.

По отношение пазара на труда излиза наяве, че вътрешните запаси за увеличение броя на заетите са съвсем изчерпани, изключително по линия на активиране на обезкуражените и общо на неактивните, които биха желали да работят. Наблюдава се физически дефицит на работна мощ в някои региони при засилената сегментация на заетостта. Работодателското търсене също понижава интензивността си, съобщи проф. доктор Победа Луканова, създател на тази глава от отчета. Освобождават се наети, които в минали интервали са привличани и арестувани посредством по-високи заплати, добави тя. По думите й предстоящата позитивна инфлация и през идващите 3 години още веднъж слага условието от актуализирани обществени политики за отбрана на трудовите хонорари и приходите на популацията.

Втората част на отчета е отдадена на специфичния фокус на тематика: структурни несъответствия и опасности за стопанската система. В нея се проучват положението и вероятностите пред българската стопанска система по отношение на към този момент следеното закъснение на световната и европейската стопанска система и районните турбуленции.

Анализът сочи, че са налице избрани структурни недостатъци на българската стопанска система, които значително са присъщи за всички страни с догонващо развиване от Централна и Източна Европа и оказват въздействие върху нейното положение, без значение от въздействието на външните фактори, акцентира доцент доктор Даниела Бобева от ИИИ при Българска академия на науките. Според нея лимитираните вложения – локални и/или частни, директни задгранични вложения и капиталов заем, не могат да бъдат изцяло обезщетени от нискоефективните обществени вложения, които в огромната си част зависят от притока на европейски средства, тъй че да обезпечат задоволително устойчива на циклични съмнения вътрешна икономическа среда. И защото българската стопанска система доближава евентуален напредък на доста по-ниски нива от предкризисния интервал, опциите за превъзмогване на забавянето в процеса на догонване на европейската стопанска система при настоящата конструкция на стопанската система са към този момент изчерпани, излиза наяве от отчета.