Огнян Гърков: За контактите с Беларус в „епохата на Лукашенко” и конституциите
Идеализирането на упованията от внедряването на демокрацията и пазарната стопанска система в духа на „ планчета ” от сорта на Ран-Ът докара до всеобщи разочарования в България, в някогашния източен блок, в това число измежду новите самостоятелни страни, зародили или възобновили съществуването си на територията на екс-СССР.
И в Беларус имаше хора с нереални упования за смяна след оповестяването на независимостта от Съюз на съветските социалистически републики на 25 декември 1991 година, отпред с ръководителя на Върховния съвет Станислав Шушкевич, и министър председател В.Кебич.
На почтени избори през юли 1994 година съкрушително болшинство от гласоподаватели „ отвя” двамата от властта, разочаровано от управническия и стопански безпорядък вследствие на началото на шоковата приватизационна терапия, прилагана по рецепта в Централна и Източна Европа. За първи и неизменим до момента президент бе определен изрично Александър Лукашенко. Той даде обещание опазване на общественото статукво на ветераните от войната, в която Беларус бе най-пострадалата руска република + опазване на удачните достижения на социализма в опазването на здравето, образованието, обществената политика, както спорт и бъдеще на младите генерации.
Междудържавният рамков Договор за другарски връзки с Република Беларус бе подписан от президента Желю Желев и Станислав Шушкевич на 19 октомври 1993 година - по време на единствения до момента двустранен формален контакт на най-високо държавно ниво, визитата на беларуския държавен глава у нас. По мои усещания беларусите, в това число познатите ми дипломати, са едни от най-благосклонно разположените хора към България. Свързва ни етнокултурната и езикова непосредственост и вековните връзки в разнообразни сфери, потокът на проведени почиващи и туристи у нас от Беларус. „ Възпитани люде, групите им под надзор, без проблеми с нарушавания на реда и алкохолен туризъм, харчат обилно като за отпуск за разлика от западноевропейците и даже съседите”, още мечтаят за тях българските туроператори.
Но с встъпването си в служба президентът Лукашенко откри властническа политическа система, запазила доста от атрибутите на руската ера. В настоящата Конституция Беларус стана унитарна президентска република, в чието ръководство на изборите се употребява административният запас, ограничение на свободата на Средства за масова информация, репресии по отношение на съперници на режима, изгубване на другомислещи.
През пролетта на 1995 година индиректно изпитах последици като шеф ръководство на Министерство на външните работи „ Източна Европа и страни от Общността на самостоятелните страни /ОНД/”, т.е. 15-те републики от екс-СССР + Вишеградската четворка. Беларуският народен отбор бе спечелил интернационален квалификационен шампионат по хокей в София и се класира. в по-висша лига. След успеха хокеистите „ се почерпили” в “Парк хотел Москва”. В пияно положения запалили кола пред хотела. И след 01,00 ч. в среднощ стартират да търсят дами, с блъскане със стиковете по вратите на хотелските стаи. По писмена информация от Служба за контрол и информационно-аналитична дейно на Министерство на вътрешните работи се наложила интервенция на полицията като извънредно средство за въдворяване на публичния ред. Минск желаеше публично опрощение, тъй като по време на намесата на български полицейски барети против вандалстващите беларуски хокеисти в 2 ч. през нощта на беларуска хокейна звезда №1 била счупена челюстта. А в Беларус предстояха общински избори. А.Лукашенко, самият спортуващ хокей, имаше потребност от поддръжка измежду младежта. С предстоящо опрощение от София евентуално се търсеше вътрешно-политически резултат. Изказах страдание за случилото се на краткотрайно ръководещия беларуското посолство Игор Тернов. Двамата „ изразявахме надежда”, че виновниците за случая ще бъдат разкрити от следствените органи. Всеки от нас естествено влагаше друг смисъл в изказването си. Но господин Тернов продължаваше да демаршира съвсем всекидневно за опрощение. Писателят Марко Ганчев, като наш дипломат в Минск, също бе пресиран по тематиката. На двамата бях разяснил събитията към случилото се. Министърът ми разпореди само да го държа в течение. М.Ганчев и И.Тернов ми упражняваха напън. В беларуския щемпел се появиха десетки отрицателни реакции за България. Всички бяха наясно, че страни се извиняват едвам след десетки години даже за породени войни. Този случай бе напълно несъотносим. Първият зам.-министър на външните работи Валерий Цепкало не желаел да схване българската версия. Че е имало възприятие на виновност потвърждаваше фактът, че запаленият автомобил е бил обезщетен незабавно на притежателя от беларуска страна. Разменихме си по-остри факсове с М. Ганчев, без да експонираме случая в българския щемпел. Не мисля, че и беларуските дипломати бяха уверени в етичната си законосъобразност.
Отстоях/ме на натиска. След месец организирахме среща на външните министри на интернационален конгрес. Мандатът на Игор Тернов в България бил изминал. Дори от Минск бе упълномощен дипломат Александър Герасименко, някогашен кмет на столицата. На процедура, вторият по пълномощия след президента човек. Той водеше със себе си екип със икономически опит на ниво зам.-министри и дипломати. От тогава беларуското посолство стана районно и за Гърция и Кипър. В двустранните връзки Минск постоянно беше по-активен и находчив. През февруари 1996 година на публична аудиенция у нас бе беларуският министър председател Михаил Чигир. Проблем за задълбочаване на политическия разговор бе спазването в Беларус на човешките права и свободи, и на демократичните правила и правила, залегнали в нашата Конституция, в ценностните системи на Съвета на Европа, ОССЕ, ЦЕИ ненапълно, а по-късно: Общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз и тези на Европейския парламент, НАТО.
Междувременно Минск стана столица на администрацията на Оперативно-наблюдателно дело, Беларус встъпи в районните организации с управително съветско присъединяване като Евроазиатската икономическа общественост, Организацията на Договора за групова сигурност, Единното икономическо пространство. Беларус и Русия имат обща отбранителна и митническа система, макар че концепцията на радетелите за основаване на Съюз(ната държава) Русия-Беларус Елцин и Лукашенко не бе финализирана. Независимо от признатите куп документи за двустранна интеграция, като договорите за основаване на Общност на суверенните републики (от 2 април 1996 г.), за Съюз, Меморандум за взаимно съгласие (от 2 април 1997 г.) и Устав на Съюза Русия–Беларус.
Лукашенко и доближените му са привикнали ОССЕ и Европейски Съюз след всички следващи избори след тези от 1994 година да установяват, че те не дават отговор на интернационалните стандарти. Както и на следизборни митинги (2001 година, 2006 година, 2011 година, 2015 година, 2020 г.) и по други мотиви като политически и физически репресии против опозицията, на изготвяния на забранителни описи от Европейски Съюз, Съединени американски щати на високопоставени беларуски служители за недопускане на техни територии, приемане на Акта за народна власт в Беларус (от Съединени американски щати, 2004 г.). От 2006 година Европейски Съюз и Съединени американски щати неведнъж въвеждаха и отменяха наказания против Беларус, визови ограничавания против Лукашенко и до 170 сподвижници и юридически лица, замразявания на банкови активи и прочие ПАСЕ бойкотираше Минск с години. Държавите от и с ЕС-ориентация, и Съединени американски щати бяха снижили равнището на посолствата си, в това число България, при демонстративно решение на управляващите за пренасяне на дипломатическия корпус в жилищен комплекс отвън града. На първата спешна среща на външните министри на Европейски Съюз за Беларус на 14 август т.г. наподобява, че Атина не е подкрепила глобите против Беларус и не е реализирано взаимно документално изказване.
След изборите през 2001 година Минск доверително “сондира опцията за реализация на частно посещение” (като турист-съзерцател, на ски, на гъби и пр.) на лица от нежелателния в демократичния свят визов лист за Беларус, отпред с А. Лукашенко. В България не съумяха да пробият, само че беларуската дипломация продължи да работи интензивно и доброжелателно с хора, непредубедени към отрудения й народ. Тя успяваше да откри сподвижници основно измежду директно избираеми персони в Народното събрание и в общините в България, по линия на партньорското съдействие.
От десетина години, придружаван на всички места от в този момент 15-годишния извънбрачен наследник Николай, президентът Лукашенко с известното название Батька (бате, тато) е мощен оратор и ловък популист. Още от средата на 90-те години на м.в. интернационалната демократична общественост (=МДО, т.е. основно държави-членки на НАТО и ЕС) поддържат беларуските дисиденти и съперници на властта. Сред тях откриха място даже първия му от общо 9 до момента министър председатели Михаил Чигир и упоменатия нагоре службогонец Валерий Цепкало, включително някогашен дипломат в Съединени американски щати, който на 14 юли т.г. не получи регистрация като кандидат-президент и откри кей в Русия. А госпожа Цепкало се причисли към екипа на Светлана Тихановская, заместила на изборите арестувания си под стража брачен партньор Сергей. Г-жа Тихановская оповестила от Литва искания за народен водач на Беларус. Нищо чудно този път да бъде създавано държавно управление в емиграция. Спонсори?
Aлександр Григорьевич оценяваше като съдбовна неточност разпада на Съюз на съветските социалистически републики и провежда/ше твърдо проруска политика. Като още при Елцин надигаше глас срещу стремежите на съветски олигарси и корпорации да овладеят посредством безконтролна приватизация беларуската индустрия, отстоявайки ниските цени за импорт на въглеводороди от Русия и пласмента на подготвена продукция на съветския пазар. Обикновено неконкурентоспособна на пазари на трети страни. Изглежда, че през цялото време В. Путин не бе последовател на Съюза Русия-Беларус, по-късно към 2010 година Лукашенко още веднъж съумя да си навлече гнева на „ Баба Меца” (т.е., на Москва). Особено, когато през последните години Батька стартира по едно и също време да флиртува с МДО, в това число по мъчителната за Кремъл тематика Украйна. Демократичните съседи са в авангарда на искащите той да бъде свален, а Беларус да се подреди с държавно управление, което да я трансформира в част от " Междуморието ". Те акцентират нуждата от демократични промени. И в Минск, и в Москва са пределно наясно, че демокрацията е рекламното лице на смяната, до момента в който задачата е обособяване на Беларус от геополитическото въздействие на Русия и превръщането й във втора Украйна. А посредством Украйна и Беларус се основава плацдарм за налагане на „ демократичен режим” в самата Русия. Беларус е дърпана в две противоположни направления – директно от Полша и Литва, само че и Русия не желае да загуби Беларус като собствен витално значим съдружник. Москва е в цугцванг (=шахм. липса на потребен ход), Путин е пред комплицирани решения. Докато доктрината Монро може да изчака с облекчаване на расовите спорове в Съединени американски щати. Белким! Тема, която за изписваните или звучащи на български език мейнстриймови и казионни средства за всеобща реклама, пропаганда и агитация (= СМРАД), е табу.
Иначе империите не престават с политиката на интервенция във вътрешните работи на по-малките страни посредством експорт и натрапване на своя метод на живот и идеология. Беларус е част от европейското семейство, само че тя има и общо културно-историческо пространство с Русия. След поемането на властта от Лукашенко израстна най-малко едно ново потомство. Още през 2002-04 година групи млади беларуски предприемачи роптаеха в мое наличие, че страната им задушавала частния бизнес. В Беларус имаше и другомислещи. Един от тях се появи по българските медии, различен бе поканен. Но Беларус би трябвало сама да узрее за промени, а не да бъде насилвана да влезе в една или друга геополитическа " кошара ", където за нея е отредена ролята на " буфер ". Неморално е да се желае да избира дали да бъде с Вашингтон/ите/, Брюксел или Москва.
В връзките с Беларус акцентът бе върху активизиране на съдействието в търговско-икономическата и в областта на културата, науката и образованието. Имаше какво да се поучим от беларусите. Ръководени централизирано, беларуските дипломати действаха, употребявайки локалната децентрализация на властта в България. Опираха се на обичаи, езикова и културна непосредственост, и добър народен имидж. Посолството им работеше плътно. Ако в София се появеше неработещ беларуски посланик, той биваше скоростно отзоваван. Работата в България служеше като добра школа за беларуски дипломати с упоритости. Мнозина се издигнаха в държавната подчиненост.
Един горчив образец за евроатлантическа България. През 2020 година Министерство на външните работи регистрира като триумф участието в ИКОСОС. След като преди 14 година съперничехме с Беларус за участие, в предпоследния тур от гласуването Минск на Батька притегли гласовете на 114 делегации против 76 за нас, на 8 ноември 2006 година България отдръпна кандидатурата си. И Беларус бе определена за член на Икономическия и обществен съвет на Организация на обединените нации.
**
Сегашните политически митинги в Минск ми припомнят за софийските-2020. Дали сходният метод на измама, отсрочване, размазване на спор за митингите посредством лансиране на концепцията за промени в конституциите е случайност, не знам. Или почерпан опит на някогашния шеф на колхоз и „ полит-граничар”от генерала-екс/толумбаджия (бивш пожарникар)? И двамата са самородни народопсихолози, и Борисов, и Батька. И двамата разполагащи безкрайно от първо лице, само число – кой с България, кой с Беларус – бягат като демон от тамян при мисълта, че нявга някой-си Трети може да дръзне да провежда гласуването, опазил Господ – машинно – или да брои бюлетините!?! Все отново Aлександр Григорьевич до момента е провел 3 референдума и 2-3 пъти трансформира Конституцията в своя изгода. Без още да е присъединил сина си, само че си обезпечи пожизнени избиране. При Лукашенко по-скоро обстановката припомня до болежка на двустранно подготвян еднообразен майдан (или цветна революция), от съпротива с външна помощ. А при ББ и „ Шайката” (по неактуалната книта на Антон Тодоров)?
Между другото, постоянно ми е било забавно по какъв начин Обединеното Кралство, Китай, Канада, Швеция, Израел, Нова Зеландия битуват без писмени Конституции? А у нас да внасят изменеиия и допълнения юрист-корифеи като ДанКириловци, ЦецкиЦачевки, Г.Марковци под бурните овации на...Караянчевки, Даритки, Харизано-Биковци, а от чужбина на Габриело-Майдълки и Сталинки?
***
Доколко дава отговор на истината изказванието на беларуския президент, че от СЗО са му предложили 92 по-късно 900 млн. Щатски долар за включване на Беларус в световната корона-вирусната управленческа спекулация, ми е мъчно да отгадая. Но Лукашенко не е случайник
в политиката от дълго време и не би имал потребност от сходен финансов транш, тъй като няма потребност от безпорядък в ръководството на страната. И тъй като не му е нужно надълбоко просветление, с цел да схване, че пандемо-операцията с ограниченията за възпиране по трите „ Д” би могла да се окаже съдбовна за близкото бъдеще на белокожото природонаселение в Европа. Особено с условието за съблюдаване на отдалеченост сред фертилните европей/к/ци с натурален детероден капацитет. При това на фона на непрестанния напън на световното Задкулисие Европа да приема нежелани мигранти от Африка и Азия + лансирането на ЛГБТИ, на манипулиращата развлекателна електроника. И първолак би могъл да планува възникването на смесена раса, с по-нисък от европейския междинен разсъдък, израстването на по-лесно управляема и по-слабо претенциозна работна мощ.
За Китай и Индия Aлександр Григорьевич надали би се позаинтересувал. Те са отвън дискрецията му на самобитно контроверзен беларуски общественик, а и нищо чудно за тях да е основан, съгласно конспиролози, обособен характерен вирус.
доктор Огнян Гърков,
с л.д.р. дипломат, член на Съюз на българските журналисти, БДД
И в Беларус имаше хора с нереални упования за смяна след оповестяването на независимостта от Съюз на съветските социалистически републики на 25 декември 1991 година, отпред с ръководителя на Върховния съвет Станислав Шушкевич, и министър председател В.Кебич.
На почтени избори през юли 1994 година съкрушително болшинство от гласоподаватели „ отвя” двамата от властта, разочаровано от управническия и стопански безпорядък вследствие на началото на шоковата приватизационна терапия, прилагана по рецепта в Централна и Източна Европа. За първи и неизменим до момента президент бе определен изрично Александър Лукашенко. Той даде обещание опазване на общественото статукво на ветераните от войната, в която Беларус бе най-пострадалата руска република + опазване на удачните достижения на социализма в опазването на здравето, образованието, обществената политика, както спорт и бъдеще на младите генерации.
Междудържавният рамков Договор за другарски връзки с Република Беларус бе подписан от президента Желю Желев и Станислав Шушкевич на 19 октомври 1993 година - по време на единствения до момента двустранен формален контакт на най-високо държавно ниво, визитата на беларуския държавен глава у нас. По мои усещания беларусите, в това число познатите ми дипломати, са едни от най-благосклонно разположените хора към България. Свързва ни етнокултурната и езикова непосредственост и вековните връзки в разнообразни сфери, потокът на проведени почиващи и туристи у нас от Беларус. „ Възпитани люде, групите им под надзор, без проблеми с нарушавания на реда и алкохолен туризъм, харчат обилно като за отпуск за разлика от западноевропейците и даже съседите”, още мечтаят за тях българските туроператори.
Но с встъпването си в служба президентът Лукашенко откри властническа политическа система, запазила доста от атрибутите на руската ера. В настоящата Конституция Беларус стана унитарна президентска република, в чието ръководство на изборите се употребява административният запас, ограничение на свободата на Средства за масова информация, репресии по отношение на съперници на режима, изгубване на другомислещи.
През пролетта на 1995 година индиректно изпитах последици като шеф ръководство на Министерство на външните работи „ Източна Европа и страни от Общността на самостоятелните страни /ОНД/”, т.е. 15-те републики от екс-СССР + Вишеградската четворка. Беларуският народен отбор бе спечелил интернационален квалификационен шампионат по хокей в София и се класира. в по-висша лига. След успеха хокеистите „ се почерпили” в “Парк хотел Москва”. В пияно положения запалили кола пред хотела. И след 01,00 ч. в среднощ стартират да търсят дами, с блъскане със стиковете по вратите на хотелските стаи. По писмена информация от Служба за контрол и информационно-аналитична дейно на Министерство на вътрешните работи се наложила интервенция на полицията като извънредно средство за въдворяване на публичния ред. Минск желаеше публично опрощение, тъй като по време на намесата на български полицейски барети против вандалстващите беларуски хокеисти в 2 ч. през нощта на беларуска хокейна звезда №1 била счупена челюстта. А в Беларус предстояха общински избори. А.Лукашенко, самият спортуващ хокей, имаше потребност от поддръжка измежду младежта. С предстоящо опрощение от София евентуално се търсеше вътрешно-политически резултат. Изказах страдание за случилото се на краткотрайно ръководещия беларуското посолство Игор Тернов. Двамата „ изразявахме надежда”, че виновниците за случая ще бъдат разкрити от следствените органи. Всеки от нас естествено влагаше друг смисъл в изказването си. Но господин Тернов продължаваше да демаршира съвсем всекидневно за опрощение. Писателят Марко Ганчев, като наш дипломат в Минск, също бе пресиран по тематиката. На двамата бях разяснил събитията към случилото се. Министърът ми разпореди само да го държа в течение. М.Ганчев и И.Тернов ми упражняваха напън. В беларуския щемпел се появиха десетки отрицателни реакции за България. Всички бяха наясно, че страни се извиняват едвам след десетки години даже за породени войни. Този случай бе напълно несъотносим. Първият зам.-министър на външните работи Валерий Цепкало не желаел да схване българската версия. Че е имало възприятие на виновност потвърждаваше фактът, че запаленият автомобил е бил обезщетен незабавно на притежателя от беларуска страна. Разменихме си по-остри факсове с М. Ганчев, без да експонираме случая в българския щемпел. Не мисля, че и беларуските дипломати бяха уверени в етичната си законосъобразност.
Отстоях/ме на натиска. След месец организирахме среща на външните министри на интернационален конгрес. Мандатът на Игор Тернов в България бил изминал. Дори от Минск бе упълномощен дипломат Александър Герасименко, някогашен кмет на столицата. На процедура, вторият по пълномощия след президента човек. Той водеше със себе си екип със икономически опит на ниво зам.-министри и дипломати. От тогава беларуското посолство стана районно и за Гърция и Кипър. В двустранните връзки Минск постоянно беше по-активен и находчив. През февруари 1996 година на публична аудиенция у нас бе беларуският министър председател Михаил Чигир. Проблем за задълбочаване на политическия разговор бе спазването в Беларус на човешките права и свободи, и на демократичните правила и правила, залегнали в нашата Конституция, в ценностните системи на Съвета на Европа, ОССЕ, ЦЕИ ненапълно, а по-късно: Общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз и тези на Европейския парламент, НАТО.
Междувременно Минск стана столица на администрацията на Оперативно-наблюдателно дело, Беларус встъпи в районните организации с управително съветско присъединяване като Евроазиатската икономическа общественост, Организацията на Договора за групова сигурност, Единното икономическо пространство. Беларус и Русия имат обща отбранителна и митническа система, макар че концепцията на радетелите за основаване на Съюз(ната държава) Русия-Беларус Елцин и Лукашенко не бе финализирана. Независимо от признатите куп документи за двустранна интеграция, като договорите за основаване на Общност на суверенните републики (от 2 април 1996 г.), за Съюз, Меморандум за взаимно съгласие (от 2 април 1997 г.) и Устав на Съюза Русия–Беларус.
Лукашенко и доближените му са привикнали ОССЕ и Европейски Съюз след всички следващи избори след тези от 1994 година да установяват, че те не дават отговор на интернационалните стандарти. Както и на следизборни митинги (2001 година, 2006 година, 2011 година, 2015 година, 2020 г.) и по други мотиви като политически и физически репресии против опозицията, на изготвяния на забранителни описи от Европейски Съюз, Съединени американски щати на високопоставени беларуски служители за недопускане на техни територии, приемане на Акта за народна власт в Беларус (от Съединени американски щати, 2004 г.). От 2006 година Европейски Съюз и Съединени американски щати неведнъж въвеждаха и отменяха наказания против Беларус, визови ограничавания против Лукашенко и до 170 сподвижници и юридически лица, замразявания на банкови активи и прочие ПАСЕ бойкотираше Минск с години. Държавите от и с ЕС-ориентация, и Съединени американски щати бяха снижили равнището на посолствата си, в това число България, при демонстративно решение на управляващите за пренасяне на дипломатическия корпус в жилищен комплекс отвън града. На първата спешна среща на външните министри на Европейски Съюз за Беларус на 14 август т.г. наподобява, че Атина не е подкрепила глобите против Беларус и не е реализирано взаимно документално изказване.
След изборите през 2001 година Минск доверително “сондира опцията за реализация на частно посещение” (като турист-съзерцател, на ски, на гъби и пр.) на лица от нежелателния в демократичния свят визов лист за Беларус, отпред с А. Лукашенко. В България не съумяха да пробият, само че беларуската дипломация продължи да работи интензивно и доброжелателно с хора, непредубедени към отрудения й народ. Тя успяваше да откри сподвижници основно измежду директно избираеми персони в Народното събрание и в общините в България, по линия на партньорското съдействие.
От десетина години, придружаван на всички места от в този момент 15-годишния извънбрачен наследник Николай, президентът Лукашенко с известното название Батька (бате, тато) е мощен оратор и ловък популист. Още от средата на 90-те години на м.в. интернационалната демократична общественост (=МДО, т.е. основно държави-членки на НАТО и ЕС) поддържат беларуските дисиденти и съперници на властта. Сред тях откриха място даже първия му от общо 9 до момента министър председатели Михаил Чигир и упоменатия нагоре службогонец Валерий Цепкало, включително някогашен дипломат в Съединени американски щати, който на 14 юли т.г. не получи регистрация като кандидат-президент и откри кей в Русия. А госпожа Цепкало се причисли към екипа на Светлана Тихановская, заместила на изборите арестувания си под стража брачен партньор Сергей. Г-жа Тихановская оповестила от Литва искания за народен водач на Беларус. Нищо чудно този път да бъде създавано държавно управление в емиграция. Спонсори?
Aлександр Григорьевич оценяваше като съдбовна неточност разпада на Съюз на съветските социалистически републики и провежда/ше твърдо проруска политика. Като още при Елцин надигаше глас срещу стремежите на съветски олигарси и корпорации да овладеят посредством безконтролна приватизация беларуската индустрия, отстоявайки ниските цени за импорт на въглеводороди от Русия и пласмента на подготвена продукция на съветския пазар. Обикновено неконкурентоспособна на пазари на трети страни. Изглежда, че през цялото време В. Путин не бе последовател на Съюза Русия-Беларус, по-късно към 2010 година Лукашенко още веднъж съумя да си навлече гнева на „ Баба Меца” (т.е., на Москва). Особено, когато през последните години Батька стартира по едно и също време да флиртува с МДО, в това число по мъчителната за Кремъл тематика Украйна. Демократичните съседи са в авангарда на искащите той да бъде свален, а Беларус да се подреди с държавно управление, което да я трансформира в част от " Междуморието ". Те акцентират нуждата от демократични промени. И в Минск, и в Москва са пределно наясно, че демокрацията е рекламното лице на смяната, до момента в който задачата е обособяване на Беларус от геополитическото въздействие на Русия и превръщането й във втора Украйна. А посредством Украйна и Беларус се основава плацдарм за налагане на „ демократичен режим” в самата Русия. Беларус е дърпана в две противоположни направления – директно от Полша и Литва, само че и Русия не желае да загуби Беларус като собствен витално значим съдружник. Москва е в цугцванг (=шахм. липса на потребен ход), Путин е пред комплицирани решения. Докато доктрината Монро може да изчака с облекчаване на расовите спорове в Съединени американски щати. Белким! Тема, която за изписваните или звучащи на български език мейнстриймови и казионни средства за всеобща реклама, пропаганда и агитация (= СМРАД), е табу.
Иначе империите не престават с политиката на интервенция във вътрешните работи на по-малките страни посредством експорт и натрапване на своя метод на живот и идеология. Беларус е част от европейското семейство, само че тя има и общо културно-историческо пространство с Русия. След поемането на властта от Лукашенко израстна най-малко едно ново потомство. Още през 2002-04 година групи млади беларуски предприемачи роптаеха в мое наличие, че страната им задушавала частния бизнес. В Беларус имаше и другомислещи. Един от тях се появи по българските медии, различен бе поканен. Но Беларус би трябвало сама да узрее за промени, а не да бъде насилвана да влезе в една или друга геополитическа " кошара ", където за нея е отредена ролята на " буфер ". Неморално е да се желае да избира дали да бъде с Вашингтон/ите/, Брюксел или Москва.
В връзките с Беларус акцентът бе върху активизиране на съдействието в търговско-икономическата и в областта на културата, науката и образованието. Имаше какво да се поучим от беларусите. Ръководени централизирано, беларуските дипломати действаха, употребявайки локалната децентрализация на властта в България. Опираха се на обичаи, езикова и културна непосредственост, и добър народен имидж. Посолството им работеше плътно. Ако в София се появеше неработещ беларуски посланик, той биваше скоростно отзоваван. Работата в България служеше като добра школа за беларуски дипломати с упоритости. Мнозина се издигнаха в държавната подчиненост.
Един горчив образец за евроатлантическа България. През 2020 година Министерство на външните работи регистрира като триумф участието в ИКОСОС. След като преди 14 година съперничехме с Беларус за участие, в предпоследния тур от гласуването Минск на Батька притегли гласовете на 114 делегации против 76 за нас, на 8 ноември 2006 година България отдръпна кандидатурата си. И Беларус бе определена за член на Икономическия и обществен съвет на Организация на обединените нации.
**
Сегашните политически митинги в Минск ми припомнят за софийските-2020. Дали сходният метод на измама, отсрочване, размазване на спор за митингите посредством лансиране на концепцията за промени в конституциите е случайност, не знам. Или почерпан опит на някогашния шеф на колхоз и „ полит-граничар”от генерала-екс/толумбаджия (бивш пожарникар)? И двамата са самородни народопсихолози, и Борисов, и Батька. И двамата разполагащи безкрайно от първо лице, само число – кой с България, кой с Беларус – бягат като демон от тамян при мисълта, че нявга някой-си Трети може да дръзне да провежда гласуването, опазил Господ – машинно – или да брои бюлетините!?! Все отново Aлександр Григорьевич до момента е провел 3 референдума и 2-3 пъти трансформира Конституцията в своя изгода. Без още да е присъединил сина си, само че си обезпечи пожизнени избиране. При Лукашенко по-скоро обстановката припомня до болежка на двустранно подготвян еднообразен майдан (или цветна революция), от съпротива с външна помощ. А при ББ и „ Шайката” (по неактуалната книта на Антон Тодоров)?
Между другото, постоянно ми е било забавно по какъв начин Обединеното Кралство, Китай, Канада, Швеция, Израел, Нова Зеландия битуват без писмени Конституции? А у нас да внасят изменеиия и допълнения юрист-корифеи като ДанКириловци, ЦецкиЦачевки, Г.Марковци под бурните овации на...Караянчевки, Даритки, Харизано-Биковци, а от чужбина на Габриело-Майдълки и Сталинки?
***
Доколко дава отговор на истината изказванието на беларуския президент, че от СЗО са му предложили 92 по-късно 900 млн. Щатски долар за включване на Беларус в световната корона-вирусната управленческа спекулация, ми е мъчно да отгадая. Но Лукашенко не е случайник
в политиката от дълго време и не би имал потребност от сходен финансов транш, тъй като няма потребност от безпорядък в ръководството на страната. И тъй като не му е нужно надълбоко просветление, с цел да схване, че пандемо-операцията с ограниченията за възпиране по трите „ Д” би могла да се окаже съдбовна за близкото бъдеще на белокожото природонаселение в Европа. Особено с условието за съблюдаване на отдалеченост сред фертилните европей/к/ци с натурален детероден капацитет. При това на фона на непрестанния напън на световното Задкулисие Европа да приема нежелани мигранти от Африка и Азия + лансирането на ЛГБТИ, на манипулиращата развлекателна електроника. И първолак би могъл да планува възникването на смесена раса, с по-нисък от европейския междинен разсъдък, израстването на по-лесно управляема и по-слабо претенциозна работна мощ.
За Китай и Индия Aлександр Григорьевич надали би се позаинтересувал. Те са отвън дискрецията му на самобитно контроверзен беларуски общественик, а и нищо чудно за тях да е основан, съгласно конспиролози, обособен характерен вирус.
доктор Огнян Гърков,
с л.д.р. дипломат, член на Съюз на българските журналисти, БДД
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ