Св. Синод: Честит и благословен да бъде празникът на българската свобода
И тази година с подобаваща церемониалност означаваме славната и паметна за всяко българско сърце годишнина от Освобождението на страната ни от иноверното османско робство. Това се показва в Патриаршеското и синодално обръщение по случай 140 години от Освобождението на България.
Ето и цялото синодално обръщение по случай 140-годишнината от Освобождението на България:
Възлюбени в Господа рожби на светата ни Църква,
С дълбока религия в Бога и синовна признателност към Него за Неговата велика благосклонност и неизброимите Негови щедрости към нас – към нашата страна и към Православната ни Църква – и тази година с подобаваща церемониалност означаваме славната и паметна за всяко българско сърце годишнина от Освобождението на страната ни от иноверното османско робство. Прекланяме се пред жертвения всеизвестен героизъм на Русия и православното войнство, отдало живота си за нас в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 година, и въздигаме молебствия и благодарения към небесата поради изгрялата на този ден, преди четиринадесет десетилетия наша независимост. Величаем неизповедимия Божи промисъл и скланяме глави пред подвига и пред паметта на починалите десетки хиляди, знайни и незнайни воини, които оставиха костите си по бойните полета на войната, с цел да бъдем през днешния ден ние свободни, с цел да може православна България да гради сама и самостоятелна своето настояще и своите съдбини.
В този незабравим ден не забравяме и за нашите, български опълченци, които – един до друг с освободителите – отдадоха и своя дял във великото дело на освобождението на Отечеството. С дълбока благодарност си спомняме и за всички наши славни предшественици – апостоли на българската независимост, които не се помиряваха с робското състояние на народа ни, и още с героичното Априлско въстание от пролетта на 1876 година демонстрираха на света, че дългите епохи на иноверното робство не са сломили непреклонния български дух. Пред всички тях и пред героичното наше опълчение и през днешния ден ние свеждаме глави и молим Всемилостивия Бог да ги одобри в Своето Царство, тъй като с жертвата си и с пролятата си кръв те потвърдиха, че българската независимост не е пристигнала за нас безплатно, само че е била извоювана с решимостта и твърдостта на един античен и заслужен, отхвърлящ всяка непозната взаимозависимост и всяка историческа несправедливост народ.
Православна България постоянно ще помни и благоговейно ще уважава стореното от всички свидни жертви на братските православни нации и на нашия народ, и от потомство в потомство ще предава описа за величието на Христовия дух и героизма на православното войнство, проявен в борбите при Свищов и Никопол, Велико Търново и Ловеч, Казанлък и Стара Загора, при Елена и изключително при Шипченската и Плевенската епопеи. Завинаги в родовата ни историческа памет ще пребъдват и светлите облици на съветските и българските духовници – архиереи и други, на Царя-Освободител Александър II, на генералите от непобедимата съветска войска и на дейците на дипломатическия фронт, с чиито обединени старания, на днешния ден, преди 100 и четиридесет години бе подложен краят на петвековното иго и беше положено началото на новия и свободен живот на модерна България.
Днес – десетилетия след събитията от зимата на 1877-1878 година, – паралелно с дължимата признателност и признателността ни към нашите славни освободители, ние не можем да не напомним, че нашето политическо избавление бе резултат и натурален свършек на стореното от генерации родолюбиви наши предшественици, които мечтаеха и които работеха за заслужен, свободен и самостоятелен живот на православния ни народ. Историческата ни памет ни повелява в никакъв случай да не забравяме, че епохи наред за тази възжелана независимост радееха генерации наши прародители: родолюбиво духовенство и просветни дейци, занаятчии и търговци, заможни и малоимотни. Не можем и не би трябвало да забравяме и за изключителната роля, която изиграха за съхраняването на православния български дух и нашите манастири, в които грижливо се пазеше нашата словесност и родната ни памет, и които – в удобното за това време – отгледаха и възпитаха героите на църковно-освободителното ни придвижване. С дълбока признателност и през днешния ден ние свеждаме глави пред родолюбивото българско свещенство, от което православният ни народ получаваше освен избавителните Тайнства на светата ни Православна Църква и директиви за вярата и благочестието, само че и най-важните уроци по родолюбие и родова памет.
Верен асистент на нашето родно православно духовенство в сериозните години, предшествали нашето Освобождение, беше и съветското православно духовенство, което – в ярка изява на братска обич към поробените си български братя – разгласяше истините за робската ни орис из цяла Русия. С надълбоко откровени и вдъхновяващи слова духовните пастири на православния съветски народ акцентираха вековните духовни и културни връзки на братските ни православни нации, наблягайки решаващия български принос за градежа на съветската нематериалност и държавност през Средновековието. Кулминация на тази братска помощ и поддръжка, и решителен миг, определил в миналото хода на събитията и бъдещето на народа ни, бе прочувственото писмо, изпратено след кървавото потушаване на Априлското въстание от Екзарх Антим I към Петербургския митрополит Исидор, в което се описваше бедственото състояние на народа ни и върху което Всеруският цар и самовластник Александър II Николаевич сложи паметната си резолюция: „ България да бъде освободена ”!
Братя и сестри,
В памет на славната годишнина от Освобождението и в символ за продължаващото през годините наше братско в Христа общение, през актуалната година честванията на Трети март бяха почетени от публична делегация на братската Московска Патриаршия – посланичество, управлявано персонално от Светейшия Московски и на цяла Русия патриарх Кирил, и посещаване, което е още една безапелационна изява на нашето църковно и национално единение и което удвоява насладата ни от днешния празник. Да молим Бога и да работим старателно, щото това единение и тази наша братска в Христа обич в никакъв случай да не оскъдяват, а да пребъдват във вековете и още повече да се задълбочават, тъй като животът на светата Православна Христова Църква е живот в единение и в братска обич, в споделена обща религия, вяра и полезности – наш общ живот в Христа Иисуса, в лоното на Неговата света Църква, която Той основа за нас, с цел да живеем в нея дружно – в единение и в единодушие, и дружно да се спасяваме в нея.
Да благоволи Бог над нашите Църкви и нашите приятелски православни нации, и да благославя от небесата всяко наше угодно Нему и доброполезно дело и всяко взаимно наше начинание, с което да оделотворяваме високото звание, към което ни е призвал не различен, а Сам Господ наш Иисус Христос (Еф. 4:1-4), Който пръв ни възлюби и отдаде Себе Си за всички нас и „ за живота на света ” (Иоан 6:51) – с цел да имаме живот и да го имаме „ в обилие ” (Иоан 10:10).
По случай 140 години от Освобождението отечески приветстваме и поздравяваме с тържеството на свободата всички правилни рожби на Православната ни черква – в Родината и надалеч от нейните лимити, и молим Всеподателя за Неговото небесно благословение над скъпата ни майка България!
Честит и блажен да бъде празникът на българската независимост!
Ето и цялото синодално обръщение по случай 140-годишнината от Освобождението на България:
Възлюбени в Господа рожби на светата ни Църква,
С дълбока религия в Бога и синовна признателност към Него за Неговата велика благосклонност и неизброимите Негови щедрости към нас – към нашата страна и към Православната ни Църква – и тази година с подобаваща церемониалност означаваме славната и паметна за всяко българско сърце годишнина от Освобождението на страната ни от иноверното османско робство. Прекланяме се пред жертвения всеизвестен героизъм на Русия и православното войнство, отдало живота си за нас в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 година, и въздигаме молебствия и благодарения към небесата поради изгрялата на този ден, преди четиринадесет десетилетия наша независимост. Величаем неизповедимия Божи промисъл и скланяме глави пред подвига и пред паметта на починалите десетки хиляди, знайни и незнайни воини, които оставиха костите си по бойните полета на войната, с цел да бъдем през днешния ден ние свободни, с цел да може православна България да гради сама и самостоятелна своето настояще и своите съдбини.
В този незабравим ден не забравяме и за нашите, български опълченци, които – един до друг с освободителите – отдадоха и своя дял във великото дело на освобождението на Отечеството. С дълбока благодарност си спомняме и за всички наши славни предшественици – апостоли на българската независимост, които не се помиряваха с робското състояние на народа ни, и още с героичното Априлско въстание от пролетта на 1876 година демонстрираха на света, че дългите епохи на иноверното робство не са сломили непреклонния български дух. Пред всички тях и пред героичното наше опълчение и през днешния ден ние свеждаме глави и молим Всемилостивия Бог да ги одобри в Своето Царство, тъй като с жертвата си и с пролятата си кръв те потвърдиха, че българската независимост не е пристигнала за нас безплатно, само че е била извоювана с решимостта и твърдостта на един античен и заслужен, отхвърлящ всяка непозната взаимозависимост и всяка историческа несправедливост народ.
Православна България постоянно ще помни и благоговейно ще уважава стореното от всички свидни жертви на братските православни нации и на нашия народ, и от потомство в потомство ще предава описа за величието на Христовия дух и героизма на православното войнство, проявен в борбите при Свищов и Никопол, Велико Търново и Ловеч, Казанлък и Стара Загора, при Елена и изключително при Шипченската и Плевенската епопеи. Завинаги в родовата ни историческа памет ще пребъдват и светлите облици на съветските и българските духовници – архиереи и други, на Царя-Освободител Александър II, на генералите от непобедимата съветска войска и на дейците на дипломатическия фронт, с чиито обединени старания, на днешния ден, преди 100 и четиридесет години бе подложен краят на петвековното иго и беше положено началото на новия и свободен живот на модерна България.
Днес – десетилетия след събитията от зимата на 1877-1878 година, – паралелно с дължимата признателност и признателността ни към нашите славни освободители, ние не можем да не напомним, че нашето политическо избавление бе резултат и натурален свършек на стореното от генерации родолюбиви наши предшественици, които мечтаеха и които работеха за заслужен, свободен и самостоятелен живот на православния ни народ. Историческата ни памет ни повелява в никакъв случай да не забравяме, че епохи наред за тази възжелана независимост радееха генерации наши прародители: родолюбиво духовенство и просветни дейци, занаятчии и търговци, заможни и малоимотни. Не можем и не би трябвало да забравяме и за изключителната роля, която изиграха за съхраняването на православния български дух и нашите манастири, в които грижливо се пазеше нашата словесност и родната ни памет, и които – в удобното за това време – отгледаха и възпитаха героите на църковно-освободителното ни придвижване. С дълбока признателност и през днешния ден ние свеждаме глави пред родолюбивото българско свещенство, от което православният ни народ получаваше освен избавителните Тайнства на светата ни Православна Църква и директиви за вярата и благочестието, само че и най-важните уроци по родолюбие и родова памет.
Верен асистент на нашето родно православно духовенство в сериозните години, предшествали нашето Освобождение, беше и съветското православно духовенство, което – в ярка изява на братска обич към поробените си български братя – разгласяше истините за робската ни орис из цяла Русия. С надълбоко откровени и вдъхновяващи слова духовните пастири на православния съветски народ акцентираха вековните духовни и културни връзки на братските ни православни нации, наблягайки решаващия български принос за градежа на съветската нематериалност и държавност през Средновековието. Кулминация на тази братска помощ и поддръжка, и решителен миг, определил в миналото хода на събитията и бъдещето на народа ни, бе прочувственото писмо, изпратено след кървавото потушаване на Априлското въстание от Екзарх Антим I към Петербургския митрополит Исидор, в което се описваше бедственото състояние на народа ни и върху което Всеруският цар и самовластник Александър II Николаевич сложи паметната си резолюция: „ България да бъде освободена ”!
Братя и сестри,
В памет на славната годишнина от Освобождението и в символ за продължаващото през годините наше братско в Христа общение, през актуалната година честванията на Трети март бяха почетени от публична делегация на братската Московска Патриаршия – посланичество, управлявано персонално от Светейшия Московски и на цяла Русия патриарх Кирил, и посещаване, което е още една безапелационна изява на нашето църковно и национално единение и което удвоява насладата ни от днешния празник. Да молим Бога и да работим старателно, щото това единение и тази наша братска в Христа обич в никакъв случай да не оскъдяват, а да пребъдват във вековете и още повече да се задълбочават, тъй като животът на светата Православна Христова Църква е живот в единение и в братска обич, в споделена обща религия, вяра и полезности – наш общ живот в Христа Иисуса, в лоното на Неговата света Църква, която Той основа за нас, с цел да живеем в нея дружно – в единение и в единодушие, и дружно да се спасяваме в нея.
Да благоволи Бог над нашите Църкви и нашите приятелски православни нации, и да благославя от небесата всяко наше угодно Нему и доброполезно дело и всяко взаимно наше начинание, с което да оделотворяваме високото звание, към което ни е призвал не различен, а Сам Господ наш Иисус Христос (Еф. 4:1-4), Който пръв ни възлюби и отдаде Себе Си за всички нас и „ за живота на света ” (Иоан 6:51) – с цел да имаме живот и да го имаме „ в обилие ” (Иоан 10:10).
По случай 140 години от Освобождението отечески приветстваме и поздравяваме с тържеството на свободата всички правилни рожби на Православната ни черква – в Родината и надалеч от нейните лимити, и молим Всеподателя за Неговото небесно благословение над скъпата ни майка България!
Честит и блажен да бъде празникът на българската независимост!
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ