Музикални хроники: Изнасилвания, вандализъм и пожар: Потресаващият „Уудсток“ 1999, който сложи край на цяла музикална ера
И даже такова резюме да звучи пресилено, не може да се отхвърли, че музикалният свят се промени след гръмкия неуспех на едно толкоз огромно фестивално събитие.
“Уудсток ” 1999 беше проведен за 30-годишнината от именитото дебютно издание на фестивала, извършен за пръв път през август 1969 година под слогана „ 3 дни на мир и музика “. Този именит миг в историята на хипи придвижването, контракултурата и известната музика няма по какъв начин да бъде пресъздаден още веднъж, само че духът му се усещаше в някои от идващите издания – случили се 10, 20 и 25 години след първото.
Проведеният през 1994 година рок фест беше изненадващо сполучлив, макар (или може би посредством на) почитателите, съборили ограничаващите огради и влезнали незаконно, с цел да се насладят на концертите гратис. Но „ Уудсток “ 1994 се случи в пика на различната музикална епоха, до момента в който пет години по-късно у носителите на тази просвета към този момент бяха зародили непреодолими разделения.
Фестивалът от 1999 се организира на към 100 благи от местоположението на истинското събитие и се запомня с деянията на вандализъм и принуждение, със половите набези и ядосаните тълпи, запалили фестивални уреди. Посетителите (около 400 000 през четирите дни) са изнервени от високите цени на билетите ($150), от запушените тоалетни, нечистата и незадоволителна вода и дори от появила се информация, че местоположението е радиоактивно.
Цялата фестивална зона е заградена с внушителна дървена ограда, с цел да препречи нови опити за навлизане извън, направило предходните две издания финансово неизгодни.
Организаторите освен слагат неуместни цени на всичко, които човек може да си купи (4$ за вода и 7$ за пица), само че пестят разноски и слагат прекомерно малко преносими тоалетни и душове, наемат и прекомерно малко защита и чиновници – тъй че предпоставките за злополука са налице през цялото време.
Посетителите са принудени да се оправят с убийствени температури от над 37 градуса с прекомерно малко сенчести места, а използването на опиати и алкохол е повсеместна.
Не след дълго тоалетните преливат, боклукът престава да бъде събиран и претрупаната и нископлатена защита стартира да напуща. Посетителите са изморени, гладни, обезводнени и все по-гневни, че заплащат големи пари за толкоз зле проведено събитие.
Постепенно нещата излизат отвън надзор.
В началото част от хората вървят голи до кръста поради жегата и като безопасен жест към ексхибиционизма във времената на хипи културата. Но последователно това прераства в грозни прояви на цели групи мъже, които обкръжават девойки и скандират „ Покажи си гърдите! “., като най-ужасното от тях е дело на цяла тайфа мъже и се случва някъде из тълпата, която прави пого по време на концерта на Limp Bizkit.
Всъщност точно сетът на емблематичната рап рок тайфа се оказва моментът, в който насилието напълно избуява. Хитовата ария Break Stuff е призната прекомерно безусловно и част от тълпата стартира да троши в близост, а групи почитатели сърфират из публиката върху отчупени части шперплат.
Фронтменът Фред Дърст не се старае изключително да обуздае разгневилите се и подмята: „ Някои хора биват наранени, не го позволявайте. Но и не мисля, че би трябвало да се успокоявате. Аланис Морисет ви караше това да вършиме, копелета “.
Неделята започва със спокоен сет на кънтри легендата Уили Нелсън по пладне, само че той се оказва къс контрапункт на хаоса, който ще последва. А точно, една от най-големите издънки в историята на поп културата: група на име PAX раздава „ свещи на мира “, които да бъдат запалени, до момента в който Red Hot Chili Peppers извършват обичаната балада Under the Bridge.
Но следва още едно удостоверение, че „ Уудсток “ 1999 няма нищо общо с мирните послания на „ Уудсток “ 1969. Когато Red Hot засвирват кавър версия на Fire на Джими Хендрикс, тълпата употребява свещите, с цел да възпламени огромни купчини отпадък. Скоро вилнеещите хулигани стартират да хвърлят седалки и палатки в станалите големи огньове.
Дървената защитна ограда също е разрушена, с цел да бъде употребена за огъня, а безредиците не престават с часове.
Някъде там златната епоха на различната музика пада жертва на цялото това озверяване, комерсиализъм и разцепление.
Така „ Уудсток “ 1999 със своята корпоративна употреба, гротескно женомразство и неконтролиран яд е в някакъв смисъл началото на образуването на една друга музикална действителност, която добре познаваме през днешния ден.
И която може би просто не е съвместима с подобен вид събития.
Планираният за 2019-а „ Уудсток “ за 50-годишния празник от истинското издание се провали организационно и въобще не се организира.
