И бълхата може да е главен герой, стига да е

И бълхата може да е основен воин, стига да е самостоятелна и свободна

Кой е той

Филип Трифонов приключва ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ в класа на Апостол Карамитев. През 70-те и 80-те години на XX век изиграва основни функции в знакови за българското кино филми като „ Момчето си отива “ и „ Оркестър без име “. Репликата му „ Една боза от 6 стотинки “ от кино лентата „ Момчето си отива “ е считана за паметна от доста негови фенове. Трифонов играе и в известния филм „ Лавина “ с Иван Иванов и Ваня Цветкова. Сред театралните изяви на артиста са постановките „ Аудиенция “, „ Секънд хенд “, „ Западна Германия – родно място мое “, „ Тя “ и други Съосновател е на Естествен спектакъл „ Трифоноф & Гундеров “ дружно с режисьора Николай Гундеров. Филип Трифонов умря на 6 януари тази година. Предлагаме на читателите на вестник „ България Днес “ неговото последно изявление, както и последните му фотоси, правени в края на предходната година пред обичания ну Народен спектакъл. Поклон пред паметта му!

– Г-н Трифонов, и тази година не дадоха пенсия „ за принос в изкуството “. Изобщо надявахте ли се?

– Сигурно като умра, ще се сетят за мен и ще ми дадат пожизнена пенсия. Ще ми извърнат внимание. Не знам. Сега ми остава да не преставам да дремя с кожух през зимата или да си оказвам помощ с тото композиция и играта „ тука има – тука нема “. Не желая да се съпоставям с другите сътрудници, всеки е самичък за себе си. Но аз не заслужавам ли сходно отношение? Трябва ли да изброя всички филми, в които съм взел участие, а те са над 37, плюс театрални постановки, имам повече от 9 награди? Нямам ли и аз принос към изкуството у нас? Нека да застанат тези хора от комисията и намерено да заявят критериите, съгласно които на едни хора се дават пожизнени пенсии, на други не. Много ще е любопитно за обществото това. Сумати народ си отиде от тоя свят в мизерия, ето го един Борис Гуджунов, Боян Иванов, Борислав Грънчаров… Това да не са хора, които не са дали нещо на България?

– Не ви канят сега да играете, знам, че синът ви е незает, както и снаха ви. Да почнете в НАТФИЗ да вземем за пример като учител, за какво не?

– Не знам. Много съм печален за всичко, което ни се случва. От всеки, с който съм работил, съм взел разнообразни потребни препоръки, само че не знам дали аз ставам да давам такива. Но въпреки всичко може да се направи малко резюме: доста хора се трансформират в клоуни, шутове и палячовци, само че малко клоуни, шутове и палячовци си остават хора.

– Тези отрицателни страсти от протичащото се към вас рефлектират ли върху творчеството ви?

– Негативите са значими за изкуството, а всичко позитивно дано остане в живота. За да снимаш положителното, би трябвало да си изхабил доста ленти за неприятното. Струва ми се, че живеем в непрекъснат стопкадър и е мъчно да се каже кой е хубав и кой противен. Някога в неразрешения ни албум ще надникне времето и ще продуха прахта. И тогава отвратителното може да наподобява смешно…

– Трагичното или комичното в живота по-лесно се интерпретира на сцената?

– Обикновено българските приказки приключват по този начин: „ Три дни яли, пили и се веселили “… само че никой не споделя дали някой не е извадил нож по време на сватбата, какъв брой е боляла главата след пиянството и какво се е случило след тридневното забавление, никой не знае. Трагичното и комичното са сиамски близнаци, татко им е животът, чиято брачна половинка е гибелта. И още едно съпоставяне, в случай че позволите, в една електронна игра можеш за секунда да убиеш 100 индивида, а в живота ти трябват най-малко девет месеца, с цел да го създадеш, и отново не знаеш ще го бъде ли… Има научни проучвания, че смехът удължава живота, само че по какъв начин пък не излезе най-малко едно кое редуцира гибелта!

– Вярно ли е, че в „ Оркестър без име “ сами сте избирали прословутите си реплики?

– Има нещо такова. Вероятно Людмил Кирков, режисьорът, е споделил на сценариста Станислав Стратиев кой ще взе участие и поради това играем със личните си имена. Помня, че помолих Кирков да задраска всичките ми приказки, с цел да остане единствено репликата: „ Ай сиктир, 10 дни ще й изсвирвам под прозореца… Да не е Лайза Минели “? По това време бях влюбен в Лайза Минели. И доста се зарадвах, че Людмил се съобрази с моето предпочитание.

– Тези дни още веднъж имаше произшествия в планината. Снимахте се във кино лентата „ Лавина “ дружно с Ваня Цветкова и Иван Иванов. Какво помните от този момент?

– Ох, не са хубави тези неща. Какво мога да кажа? Планината постоянно е била рискова и в случай че не спазваш разпоредбите й, мъчно можеш да оцелееш. Знаете ли какво помня? Когато снимахме край Мальовица, същинска лавина затрупа Любен Чаталов, който вървеше отпред на нашата колона. Само метър и той щеше да загине. Но най-зрелищният миг във кино лентата – рухването на лавината, която ни затрупа нас, алпинистите, беше монтаж от три разнообразни места.

– Харесвахте ли Ваня Цветкова?

– Е, кой не я харесва? Помня, че това й беше първата сцена, в която я видяхме гола до кръста. Главните герои бяха Дара и Асен, алпинисти. Ръцете на Ваня не стопираха да треперят. Тогава тя беше някъде 20-годишна. Всички я разсмивахме, даже й дадоха уиски за еротичната сцена в банята.

– Работили сте в Чехия с водещи театрални трупи, непрестанно получавате предложения да режисирате нови спектакли там, взели участие сте във филми с влиятелни интернационалните оценки, чувствате ли се подценен в България, както се случи с други хора на изкуството?

– О, да заменя действието с безучастие у нас от време на време е хигиенично. Този български хигиеничен полуден за мен е продължавал и по половин година. По-големите вътрешни проверки ти оказват помощ да не трупаш картофи на местата за книги. Представете си, че вземам участие в плосък ефирен сериал, гледан от Куртово Конаре до Кондофрей, и по-късно ставам министър на културата или пък, че озвучавам реклами на краставици в хипермаркети, до момента в който съм шеф на Сатиричния спектакъл! Ето каква е картинката, само че пък щепселът е постоянно в ръката ми и изключването е елементарно.

– Но в чужбина ви оцениха. Получихте премията на публиката на Гранд фестивала на смеха в Чехия за постановката „ Слуга на двама господари “. Какво са оценките за вас – знак за равнище или подтик?

– Въпреки че в гранулите има много минерали, не съм от котките, които се възхищават от косъма си или пък са си помислили, че са динозаври. Че си хванал някоя и друга мишка, не е въпрос на съревнование или на ненаситен вкус, а на откровен апетит. В премиите от време на време има капан, в случай че не излезеш от него, няма по какъв начин да ловуваш в безкрайните степи на живота.

– В „ Слуга на двама господари “ сравнявате основния воин с бълха, която може да живее без храна, само че не и без обич. Какви са посланията в тази пиеса?

– Да, и бълхата може да е основен воин, изключително в случай че е свободна и самостоятелна.