32 години „игра на калмари“ в български вариант – зловещ модел и погубени съдби
И в случай че в сериала, привлякъл милиони фенове, смъртоносната
рулетка се завърта към една детска „ игра на калмари “, то у нас злокобните подиуми не престават към този момент 32 години под името „ игра на преход “. Правилата постанова задкулисието и те са: който мръдне и се съпротивлява, бива отстраняван, нерядко по злокобен и съдбовен метод.
В жестоките стражи с червени униформи и маски в кинолентата тук се превъплащават представители на институции и най-много на прокуратурата. Не бързайте да се възмущавате, а се огледайте: в случай че самите вие към момента не сте попаднали в месомелачката на спецправосъдието, сигурно имате близки и познати, които са претърпели този смут. Залогът е един: да оцелееш. Не всеки съумява, макар принудата от кошмарни взаимни отстъпки.
И банкерът Василев не е един. След него цяла върволяк предприемачи бяха ударени, бизнесът им бе лишен и се „ снабдиха “ с всевъзможни упрекнати. Удряни са всички, които не харесват модела и имат „ нахалството “ да го заявят, сред тях медии и публицисти.
Вече е досадно да се изреждат партии, техни главатари и представители, които пълнят кохортата от червени качулки, подготвени да убиват. Наистина да убиват. Най-висш прокурор и жена, министър в кабинета „ Борисов 3 “, се подвизават в една и съща ловна дружинка. Често ловуват дружно. Как го вършат обаче. В ловното стопанство са сковани вишки, на които те се качват със скъпите си оръжия, най-често бойни карабини. Наоколо се разхвърля храна за съответния дивеч. Глиганите, примерно, идват след минути и лакомо се нахвърлят на „ деликатесите “. Тогава специфичните посетители откриват пукотевица от упор. Не лов, а разстрел! Тези хора са убийци! Те изпитват вътрешна потребност да лишават от живот живи същества, разбирате ли? Психопати с голяма власт.
Те са носили в себе си този грабителски нагон, само че доста им е помогнала и средата. А тя е моделът „ Борисов “, заченат преди три и нещо десетилетия от Държавна сигурност.
За генезиса на този модел приказват всички; гледните точки са безчет, само че всички сме единомислещи, че става дума за едно огромно зло. И въпреки всичко разлика има. Едно е, когато мненията са от жители, които са видели или чули какво се е случвало през годините, и напълно друго, когато приказват хора, познаващи по какъв начин работи системата от вътрешната страна. И техните позиции, подбуди, цели и прекарвания са разнообразни, само че съединени, техните свидетелства рисуват злокобната картина на страна с хилядолетна история, превърната в най-изостаналия и унищожен от корупцията завършек на Европа.
Всички ние, пораснали от дълго време деца, се оказахме в игра със смъртни санкции, само че и с вяра да спечелим някаква мечтана премия – чекмедже с пачки...
Стигнахме границите на човешките връзки. Нима ще отречете, че парите са новият Бог? Крайностите са ежедневие. Простащината ни забавлява. Прозяваме се на известията за откраднати милиарди. Избираме още веднъж и още веднъж крадците да ни ръководят. Отчаяни сме, само че повече сме уплашени. Искаме децата ни да се избавят в чужбина. Мразим модела, само че не се бунтуваме. Вече и разказите за ужасните закононарушения на властта са ни скучни. Едни въздишки и псувни ни останаха.
След 32 години „ игра на преход “ какво ни остава, на което да закачим очакванията си?
Огнян Стефанов
