Иван Георгиев: Няма причина Турция да иска предоговаряне на спогодбата за бежанците
Хуманитарна злополука с невиждани мащаби, подклаждана от ползите на Турция – съгласно специфичния делегат на съставлява мигрантската рецесия по европейските граници на южната ни съседка. По думите му сцените на принуждение се провокират от виделите нова опция да стигнат до Европейски Съюз стопански мигранти, а не от хората, които бягат със фамилиите си от спора в Сирия.
Какво следва да се случи в ничията земя сред Турция и Европа – четете по-долу.
- Кадрите, които видяхме в ефира, демонстрираха напрежение, експанзия и от двете страни. Кое ти направи най-силно усещане от всичко, което видя, до момента в който отразяваше конфликтите?
Много неща вършат мощно усещане – това, че голямата част от мигрантите в действителност не са сирийци и не бягат от непосреден боен спор, а идват от разнообразни азиатски и африкански страни. Това е в контрастност на военните дейности в сирийската провинция Идллиб от края на предходната седмица и подтекста на допустима нова бежанска вълна от Сирия в посока Турция.
Снимка: Ладислав Цветков
Очевидно е, че тези хора, които не престават да прииждат към самобитния триъгълник, в който се събират границите на Гърция, България и Турция, бяха излъгани, че „ обетованата земя “ на Западна Европа към този момент е достижима, откакто президентът Ердоган им сподели, че вратите на страната за отворени. На границата с Гърция доста от тях бяха откровено сюрпризирани, че никой не ги чака с отворени прегръдки и порти, а с газови гранати и телени мрежи.
Снимка: Ладислав Цветков
Събитията от петък насам в региона на Пазаркуле са голяма филантропична рецесия, невиждана до в този момент по своите размери толкоз покрай границите на родината ни. Факт е, че до този миг доста малко мигранти вземат решение да продължат по пътя за Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево “. Те обаче са спирани на към 5-6 километра от ългарската граница и са връщани обратно към Одрин от въоръжени турски жандармеристи и служители на реда. Така че - мигранти на нашата граница няма.
Сълзотворен газ против мигранти, пробвали да режат оградата на турско-гръцката граница В региона на Пазаркуле към този момент има и военни
- Много наблюдаващи вършат паралел сред сегашните събития и тези от 2015 година Какво е най-голямото разграничение?
Съвсем естествено, самичък върших непрекъснато този паралел през последните три дни, тъй като преди 5 години още веднъж отразявах похода на мигрантите край Одрин. Очевидните разлики са няколко. Първо, броят на хората, настъпващи към границата, е в пъти по-голям. Ако тогава имаше към 3-4 хиляди души, в този момент разнообразни източници афишират сред 13 и 75 хиляди.
Снимка: Ладислав Цветков
Друга явна за мен разлика е големият % дами и деца в редиците на мигрантите. И през 2015, и през днешния ден преобладаващият демографски профил на мигрантите е млад мъж, сред 18 и 25-годишна възраст. Но сега по протежението на турско-гръцката граница има стотици, може би хиляди деца и дами. Условията, в които оцеляват и сцените, на които стават очевидци, са сложни за пояснение. В това размирно време се раждат надълбоко засегнати и изкривени хора, чието бъдеще не вещае нищо положително – нито за района, нито за света.
Кои са основните моменти за Европа от началото на бежанската вълна през 2013 г За да спре потока от бежанци през 2016 година, Европейският съюз подписа съглашение с Турция
- На места се приказва, че бягащите от война не са конфликтни, а експанзията идва от хора, които са водени най-вече от стопански подбуди. Какви са твоите усещания?
Опитът от работата ми в Турция, Ирак и Сирия ме е убедил, че хората, които бягат от войната, не са конфликтни. Напротив, бягат от насилието и експанзията във всичките й форми. Търсенето на физическо оцеляване е главната им движеща мощ. Страхът за живота и здравето на децата и фамилиите им господства и тези хора са безпределно признателни, че са приютени някъде, където не се опасяват дали ще бъдат живи и на следващия ден. Точно противоположното – изпитват смут от гърмежите на газовите гранати, бодливата тел и наличието на военна техника.
Снимка: Ладислав Цветков
Сцените на принуждение се случват поради хора, които просто търсят по-добър живот от този, които стопанската система и обществената действителност в родните им страни могат да им предложат.
По данни на Турция: Мигрантите в региона на границата ѝ с Гърция са над 75 000 За разлика отпреди 5 години, струпалите се по границата бежанци са доста повече, огромна част са деца до 7-годишна възраст
- Някои наблюдаващи виждат сянката на геополитически ползи зад новата мигрантска рецесия. Кой има интерес от това десетки хиляди хора да тръгнат към Европа?
Мисля, че тази рецесия е изкуствено основана. Ердоган откри мотив в следващия конфликт със силите на президента Башар Асад, подпомагани от съветските войски в Сирия, с цел да принуди Европа да поддържа страната му – политически, финансово, а за какво не и логистично. Факт е, че в северозападната сирийска провинция Идлиб, която е последната под контрола на антиправителствените бунтовници, подкрепяни от Турция, има стотици бежанци, бягащи от военните дейности. Но не са тези хората, които виждаме на границата с Гърция през миналите три дни. В този смисъл, не за първи път опасността от мигрантските потоци е употребена като оръжие в разговора сред Турция и Европа.
Снимка: Ладислав Цветков
Да, Турция е дом на към 3 милиона мигранти и бежанци, само че актуалният исторически миг не дава никакви мотиви за смяна на параметрите в спогодбата сред Реджеп Тайип Ердоган и европейските му сътрудници. Ако обаче на границата се струпат няколко десетки хиляди души, търсещи път на запад, тогава сигурно Европа ще направи нужното, с цел да бъдат върнати обратно. Баталните подиуми край бодливата тел са разбираеми от всички и нямат потребност от превод на немски, френски, гръцки или български език, да вземем за пример.
Мигранти от Азия и Африка не престават да прииждат на Пазаркуле Организация на обединените нации твърди, че най-малко 13 000 желаят да влязат в Гърция, а съгласно турският вътрешен министър 75 000 са минали от Одрин
- На пръв взор наподобява, че излаз от рецесията не се вижда. Какво може да накара всичките тези хиляди хора да се върнат назад – в Турция, а и освен?
Можем да предположим, че тези, които в действителност бягат от действителни военни дейности, несъмнено биха се върнали по домовете си, в случай че там настъпи дългогодишен мир. Ситуацията в Близкия Изток обаче е надалеч от подобен сюжет. А тези, които просто търсят по-добър живот в Германия и Франция сигурно няма да се завърнат в родните страни, белязани от беднотия, неустановеност и принуждение. Затова няма елементарен отговор на този въпрос. Но историята и на събитията през 2015 година демонстрира, че при уместно политическо решение, всички тези хора просто ще бъдат върнати към вътрешността на турската страна срещу тяхната воля.
Снимка: Ладислав Цветков
Въпросът е: Докога? И по кое време ще бъде идващият път, когато Турция ще реши да употребява нещастието на тези хора, с цел да позволява свои вътрешно- или външнополитически проблеми.
Въпросите зададе Явор Николов
Какво следва да се случи в ничията земя сред Турция и Европа – четете по-долу.
- Кадрите, които видяхме в ефира, демонстрираха напрежение, експанзия и от двете страни. Кое ти направи най-силно усещане от всичко, което видя, до момента в който отразяваше конфликтите?
Много неща вършат мощно усещане – това, че голямата част от мигрантите в действителност не са сирийци и не бягат от непосреден боен спор, а идват от разнообразни азиатски и африкански страни. Това е в контрастност на военните дейности в сирийската провинция Идллиб от края на предходната седмица и подтекста на допустима нова бежанска вълна от Сирия в посока Турция.
Снимка: Ладислав Цветков
Очевидно е, че тези хора, които не престават да прииждат към самобитния триъгълник, в който се събират границите на Гърция, България и Турция, бяха излъгани, че „ обетованата земя “ на Западна Европа към този момент е достижима, откакто президентът Ердоган им сподели, че вратите на страната за отворени. На границата с Гърция доста от тях бяха откровено сюрпризирани, че никой не ги чака с отворени прегръдки и порти, а с газови гранати и телени мрежи.
Снимка: Ладислав Цветков
Събитията от петък насам в региона на Пазаркуле са голяма филантропична рецесия, невиждана до в този момент по своите размери толкоз покрай границите на родината ни. Факт е, че до този миг доста малко мигранти вземат решение да продължат по пътя за Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево “. Те обаче са спирани на към 5-6 километра от ългарската граница и са връщани обратно към Одрин от въоръжени турски жандармеристи и служители на реда. Така че - мигранти на нашата граница няма.
Сълзотворен газ против мигранти, пробвали да режат оградата на турско-гръцката граница В региона на Пазаркуле към този момент има и военни
- Много наблюдаващи вършат паралел сред сегашните събития и тези от 2015 година Какво е най-голямото разграничение?
Съвсем естествено, самичък върших непрекъснато този паралел през последните три дни, тъй като преди 5 години още веднъж отразявах похода на мигрантите край Одрин. Очевидните разлики са няколко. Първо, броят на хората, настъпващи към границата, е в пъти по-голям. Ако тогава имаше към 3-4 хиляди души, в този момент разнообразни източници афишират сред 13 и 75 хиляди.
Снимка: Ладислав Цветков
Друга явна за мен разлика е големият % дами и деца в редиците на мигрантите. И през 2015, и през днешния ден преобладаващият демографски профил на мигрантите е млад мъж, сред 18 и 25-годишна възраст. Но сега по протежението на турско-гръцката граница има стотици, може би хиляди деца и дами. Условията, в които оцеляват и сцените, на които стават очевидци, са сложни за пояснение. В това размирно време се раждат надълбоко засегнати и изкривени хора, чието бъдеще не вещае нищо положително – нито за района, нито за света.
Кои са основните моменти за Европа от началото на бежанската вълна през 2013 г За да спре потока от бежанци през 2016 година, Европейският съюз подписа съглашение с Турция
- На места се приказва, че бягащите от война не са конфликтни, а експанзията идва от хора, които са водени най-вече от стопански подбуди. Какви са твоите усещания?
Опитът от работата ми в Турция, Ирак и Сирия ме е убедил, че хората, които бягат от войната, не са конфликтни. Напротив, бягат от насилието и експанзията във всичките й форми. Търсенето на физическо оцеляване е главната им движеща мощ. Страхът за живота и здравето на децата и фамилиите им господства и тези хора са безпределно признателни, че са приютени някъде, където не се опасяват дали ще бъдат живи и на следващия ден. Точно противоположното – изпитват смут от гърмежите на газовите гранати, бодливата тел и наличието на военна техника.
Снимка: Ладислав Цветков
Сцените на принуждение се случват поради хора, които просто търсят по-добър живот от този, които стопанската система и обществената действителност в родните им страни могат да им предложат.
По данни на Турция: Мигрантите в региона на границата ѝ с Гърция са над 75 000 За разлика отпреди 5 години, струпалите се по границата бежанци са доста повече, огромна част са деца до 7-годишна възраст
- Някои наблюдаващи виждат сянката на геополитически ползи зад новата мигрантска рецесия. Кой има интерес от това десетки хиляди хора да тръгнат към Европа?
Мисля, че тази рецесия е изкуствено основана. Ердоган откри мотив в следващия конфликт със силите на президента Башар Асад, подпомагани от съветските войски в Сирия, с цел да принуди Европа да поддържа страната му – политически, финансово, а за какво не и логистично. Факт е, че в северозападната сирийска провинция Идлиб, която е последната под контрола на антиправителствените бунтовници, подкрепяни от Турция, има стотици бежанци, бягащи от военните дейности. Но не са тези хората, които виждаме на границата с Гърция през миналите три дни. В този смисъл, не за първи път опасността от мигрантските потоци е употребена като оръжие в разговора сред Турция и Европа.
Снимка: Ладислав Цветков
Да, Турция е дом на към 3 милиона мигранти и бежанци, само че актуалният исторически миг не дава никакви мотиви за смяна на параметрите в спогодбата сред Реджеп Тайип Ердоган и европейските му сътрудници. Ако обаче на границата се струпат няколко десетки хиляди души, търсещи път на запад, тогава сигурно Европа ще направи нужното, с цел да бъдат върнати обратно. Баталните подиуми край бодливата тел са разбираеми от всички и нямат потребност от превод на немски, френски, гръцки или български език, да вземем за пример.
Мигранти от Азия и Африка не престават да прииждат на Пазаркуле Организация на обединените нации твърди, че най-малко 13 000 желаят да влязат в Гърция, а съгласно турският вътрешен министър 75 000 са минали от Одрин
- На пръв взор наподобява, че излаз от рецесията не се вижда. Какво може да накара всичките тези хиляди хора да се върнат назад – в Турция, а и освен?
Можем да предположим, че тези, които в действителност бягат от действителни военни дейности, несъмнено биха се върнали по домовете си, в случай че там настъпи дългогодишен мир. Ситуацията в Близкия Изток обаче е надалеч от подобен сюжет. А тези, които просто търсят по-добър живот в Германия и Франция сигурно няма да се завърнат в родните страни, белязани от беднотия, неустановеност и принуждение. Затова няма елементарен отговор на този въпрос. Но историята и на събитията през 2015 година демонстрира, че при уместно политическо решение, всички тези хора просто ще бъдат върнати към вътрешността на турската страна срещу тяхната воля.
Снимка: Ладислав Цветков
Въпросът е: Докога? И по кое време ще бъде идващият път, когато Турция ще реши да употребява нещастието на тези хора, с цел да позволява свои вътрешно- или външнополитически проблеми.
Въпросите зададе Явор Николов
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ