Път под небесата
Христо Слави Рачев
Предновогодишно да споделя, че думите са по-опасни от вирусите. Взимат повече жертви. Има думи, които се въртят в няколко равнини, бръмчат като шрапнели и по-добре патрон да те прониже. Раните зарастват мъчно и оставят грозни белези. Комбинирани със зла воля могат да провокират дълбока меланхолия, да контузят цялостен народ. Вж. по какъв начин президент обстрелва с трасиращи думи хората през тв приемника. Непредпазливото подхвърляне на диагнози пред ужасения пациент назоваха с позабравения термин ятрогения. Но какво да кажем за клишетата, които се сипят като пърхут на контрова светлина. Бедата е, че елементарно проникват в мозъци редовно лишавани от гимнастика. Занемареният разум поддържа връзка с клишета, не изпитва нужда от многообразие, не познава игривостта, хубостта, нито лъжливата им мощ. Те са
най-разпространеният езиков вирус
Наречете ги стандарт, трафарет, пример. Има логаритми за писане на криминалета и снимане на идиотски сериали. Масовият човек се стряска от непознати думи, изпитва античен боязън, поверие, това изкушава семпли персони да злоупотребяват с тях. Да им кажа, че такива ги бият на село. Най-често в кръчмата.
Едно е несъмнено, на наша почва етатизмът, русофилията, вождизма и оглупяването са първите признаци на изумените от пропагандни клишета. Добра среда е - обложения с клишета език, кухата глава, където намират шир и бързо се настаняват, като осило на диви пчели. Такова осило изхвърча с бръм от главата на Сталин, щом го гътнаха пред езерото Ариана. Тенец е това и нищо друго. Да беше жив Радичков, щяхме да знаем повече детайлности. В автомата над София се е укривал тенец. Допускане. Но може да е било осило на стършели и търтеи. Спорите на клишето ще откриете и в схоластичните учебни стратегии, държавни институции, пряк импорт с изминал период от Москва. Зомбираните човеци, кашлят съзнателно в затворени литературни пространства, на концерти, на ул. Позитано…Господи и в университетите! И в Народното събрание! Не признават маските, нито прикриват с ръка лявата или ултрадясната словосъчетание, измама и лъжи; популяризират ги въодушевено, израстват кариерно и непомерно.
Заразените се натрупат като листни въшки към властта
Това е извънредно рискова болест, тъй като се предава посредством диалект и насаждане на внушения по електромагнитен път с теле-картини при 60 херца, и 25 фрагмента в секунда. Затова последните 10 м. от тази година - гасете тв приемника. Няма данни клишираното мислене да се предава по сексуален път. Като деца малко знаехме за скритата мощ на думите, само че клишетата и лозунгите към този момент са жужали над главите ни. Първи пострадаха отличниците, ранен знак за предстоящ конформизъм. Всеки преподавател има една задача, да открие тези смълчани момчета и девойки, които приказват внимателно или мълчат. От тях има вяра да произлезе замислен академик, публицист, доктор, изобщо филантропична глава с вградена отбрана против заплахата, която дебне заизустяващия и предстоящ жизнеспособен простак.
Късно е за всеобща имунизация и нейния аналог лустрацията. Последствията са налице - всеобщо оглупяване. Политическата словесна диария се разплисква, популацията се пързаля върху нея, прави мъжки шпагати, кълчи се хороводно, грухти на шоупрограми. Извличането на словесни витамини от книги е, остарял изпитан антидот от времето на кожените папируси. Книги с твърди корици бол, само че твърдоглавите не четат. Боят по тиквите с многотомни издания не оказва помощ, единствено съкратява вратовете. Всички тук сме тръгнали от гара Глупаково и слизаме на разнообразни дестинации. Малцина стигат надалеч, други остават цялостен живот на село. А там какво обилие от булгартъпаци. Напоследък на българите попътният вятър е постоянно в противоположна посока.
Съветските монументални-курешки оцвъкаха цялата страна, трансфораха я в
открит, жив музей на социалистическата агитация
Няма за какво да хабим време, пари и нерви. Така се вадят гнойни грануломи, захващане и изтегляне нагоре, жабуркане, може да кръвне - и в канализацията. На истеризираните към монументите - на моменти мощни ледени струи вода за изтрезняване. Само по този начин могат да бъдат победени в личната им игра.
Стана ли ясно какъв брой друга щеше да бъде България с друга президентска двойка!
Рано или късно човек схваща, че никой не знае, какво тъкмо прави тук. Обезкоражаващо е, толкова мъдреци не са знаели какво да вършат с изтичащия живот. Отшелници, бохеми, нарушители, философи, ето ги и най-отчаяните - хората на изкуството. Най-ранимите от краткостта на живота. Истински паникьори, страхливци, ужасени, че ще бъдат забравени. Композират, рисуват, мърсуват, пишат с една мисъл - да отсрочат изпушване през крематориум или класическо трупополагане в махагон… и моментална давност. Какво по дяволите може да прави човек, пожълтял като бройлер, опънал петала в ковчег от махагон. Какъв живот е това, без висини, под които стоят всички вероятни пътища. Гледаме филми с ужасяващ край, а животът ни какъв е. То е ясно, че няма никакво избавление. Признавам само живот до безкрайност. Ето това е живот. Наговорили сме се да споделяме: радостни празници. И всички вирнали бастуни, млади и остарели се втурваме да се веселим, преяждаме, гърмим и препиваме; ще отмъщаваме за хилядолетния апетит и унижения на дедите. Тук и лудите не губят способността си да завиждат. Аз съм по-луд от тебе. Набожните се молят. Суеверните споделят доверително, единствено и само - нелепости. Непоносими са в заблудите си, сомнамбулно протягат ръце за повече благополучие. Бъдещите мъртъвци се веселят в сегашното. Не е ли филм на ужасите.
П.П. Кога последно срещнахте благо лице на жена, от която струи такава добрина, че присядаш на място. Буквално ти се приплаква. На минутата изпитваш страдание, че следва да напуснеш този свят. Да изоставиш вечно добротата на красивите и деликатни хора е - непостижимо страдалчество. Струва си още малко живот. Курешките би трябвало да се изметат. Не сме умрели и няма за какво да се преструваме на мъртви. Бъдете здрави.
На фотографията под небето на Созопол - път без изход. Свършили парите.
Предновогодишно да споделя, че думите са по-опасни от вирусите. Взимат повече жертви. Има думи, които се въртят в няколко равнини, бръмчат като шрапнели и по-добре патрон да те прониже. Раните зарастват мъчно и оставят грозни белези. Комбинирани със зла воля могат да провокират дълбока меланхолия, да контузят цялостен народ. Вж. по какъв начин президент обстрелва с трасиращи думи хората през тв приемника. Непредпазливото подхвърляне на диагнози пред ужасения пациент назоваха с позабравения термин ятрогения. Но какво да кажем за клишетата, които се сипят като пърхут на контрова светлина. Бедата е, че елементарно проникват в мозъци редовно лишавани от гимнастика. Занемареният разум поддържа връзка с клишета, не изпитва нужда от многообразие, не познава игривостта, хубостта, нито лъжливата им мощ. Те са
най-разпространеният езиков вирус
Наречете ги стандарт, трафарет, пример. Има логаритми за писане на криминалета и снимане на идиотски сериали. Масовият човек се стряска от непознати думи, изпитва античен боязън, поверие, това изкушава семпли персони да злоупотребяват с тях. Да им кажа, че такива ги бият на село. Най-често в кръчмата.
Едно е несъмнено, на наша почва етатизмът, русофилията, вождизма и оглупяването са първите признаци на изумените от пропагандни клишета. Добра среда е - обложения с клишета език, кухата глава, където намират шир и бързо се настаняват, като осило на диви пчели. Такова осило изхвърча с бръм от главата на Сталин, щом го гътнаха пред езерото Ариана. Тенец е това и нищо друго. Да беше жив Радичков, щяхме да знаем повече детайлности. В автомата над София се е укривал тенец. Допускане. Но може да е било осило на стършели и търтеи. Спорите на клишето ще откриете и в схоластичните учебни стратегии, държавни институции, пряк импорт с изминал период от Москва. Зомбираните човеци, кашлят съзнателно в затворени литературни пространства, на концерти, на ул. Позитано…Господи и в университетите! И в Народното събрание! Не признават маските, нито прикриват с ръка лявата или ултрадясната словосъчетание, измама и лъжи; популяризират ги въодушевено, израстват кариерно и непомерно.
Заразените се натрупат като листни въшки към властта
Това е извънредно рискова болест, тъй като се предава посредством диалект и насаждане на внушения по електромагнитен път с теле-картини при 60 херца, и 25 фрагмента в секунда. Затова последните 10 м. от тази година - гасете тв приемника. Няма данни клишираното мислене да се предава по сексуален път. Като деца малко знаехме за скритата мощ на думите, само че клишетата и лозунгите към този момент са жужали над главите ни. Първи пострадаха отличниците, ранен знак за предстоящ конформизъм. Всеки преподавател има една задача, да открие тези смълчани момчета и девойки, които приказват внимателно или мълчат. От тях има вяра да произлезе замислен академик, публицист, доктор, изобщо филантропична глава с вградена отбрана против заплахата, която дебне заизустяващия и предстоящ жизнеспособен простак.
Късно е за всеобща имунизация и нейния аналог лустрацията. Последствията са налице - всеобщо оглупяване. Политическата словесна диария се разплисква, популацията се пързаля върху нея, прави мъжки шпагати, кълчи се хороводно, грухти на шоупрограми. Извличането на словесни витамини от книги е, остарял изпитан антидот от времето на кожените папируси. Книги с твърди корици бол, само че твърдоглавите не четат. Боят по тиквите с многотомни издания не оказва помощ, единствено съкратява вратовете. Всички тук сме тръгнали от гара Глупаково и слизаме на разнообразни дестинации. Малцина стигат надалеч, други остават цялостен живот на село. А там какво обилие от булгартъпаци. Напоследък на българите попътният вятър е постоянно в противоположна посока.
Съветските монументални-курешки оцвъкаха цялата страна, трансфораха я в
открит, жив музей на социалистическата агитация
Няма за какво да хабим време, пари и нерви. Така се вадят гнойни грануломи, захващане и изтегляне нагоре, жабуркане, може да кръвне - и в канализацията. На истеризираните към монументите - на моменти мощни ледени струи вода за изтрезняване. Само по този начин могат да бъдат победени в личната им игра.
Стана ли ясно какъв брой друга щеше да бъде България с друга президентска двойка!
Рано или късно човек схваща, че никой не знае, какво тъкмо прави тук. Обезкоражаващо е, толкова мъдреци не са знаели какво да вършат с изтичащия живот. Отшелници, бохеми, нарушители, философи, ето ги и най-отчаяните - хората на изкуството. Най-ранимите от краткостта на живота. Истински паникьори, страхливци, ужасени, че ще бъдат забравени. Композират, рисуват, мърсуват, пишат с една мисъл - да отсрочат изпушване през крематориум или класическо трупополагане в махагон… и моментална давност. Какво по дяволите може да прави човек, пожълтял като бройлер, опънал петала в ковчег от махагон. Какъв живот е това, без висини, под които стоят всички вероятни пътища. Гледаме филми с ужасяващ край, а животът ни какъв е. То е ясно, че няма никакво избавление. Признавам само живот до безкрайност. Ето това е живот. Наговорили сме се да споделяме: радостни празници. И всички вирнали бастуни, млади и остарели се втурваме да се веселим, преяждаме, гърмим и препиваме; ще отмъщаваме за хилядолетния апетит и унижения на дедите. Тук и лудите не губят способността си да завиждат. Аз съм по-луд от тебе. Набожните се молят. Суеверните споделят доверително, единствено и само - нелепости. Непоносими са в заблудите си, сомнамбулно протягат ръце за повече благополучие. Бъдещите мъртъвци се веселят в сегашното. Не е ли филм на ужасите.
П.П. Кога последно срещнахте благо лице на жена, от която струи такава добрина, че присядаш на място. Буквално ти се приплаква. На минутата изпитваш страдание, че следва да напуснеш този свят. Да изоставиш вечно добротата на красивите и деликатни хора е - непостижимо страдалчество. Струва си още малко живот. Курешките би трябвало да се изметат. Не сме умрели и няма за какво да се преструваме на мъртви. Бъдете здрави.
На фотографията под небето на Созопол - път без изход. Свършили парите.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ