На този ден в историята - Роден е Христо Проданов
Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 година в Карлово. Той се увлича от планинарството още от ранните си години. На 14-годишна възраст подхваща нескончаем поход из Стара планина със своя братовчед и от този миг насетне животът му е белязан от голямата любов към планината. Година по-късно среща инцидентно на улицата двама алпинисти, които толкоз го впечатляват, че за младия Христо не остава нищо друго, с изключение на да отдаде живота си на това занятие. Настрана от огромната обич към планината, той приключва Висшия химико-технологически институт в София и работи като инженер-металург в Перник и в „ Кремиковци “. Въпреки това Христо постоянно следва своето увлечение към алпинизма и през 1961 година приключва Централната планинарска школа „ Мальовица “.
През дългите си години като планинар Христо Проданов прави доста експедиции в Алпите, в Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш, Хималаите. Голяма част от тях са при извънредно тежки условия. Поставя редица върхове. Неведнъж е на косъм от гибелта. Претърпява контузии, загуба на пръсти на краката в резултат на измръзване. Ръководител е на първата българска експедиция на Хималаите през 1981 година Тогава Христо изкачва самичък върха Лхотце (8516 м) и става първият българин, изкачил връх с над 8000 м височина.
Проданов е първият човек, качил през юли-август 1983 година три седемхилядни върха в планинския масив Памир в границите на 28 дни – връх Ленин (7134 м), връх Комунизъм (7495 м) и връх Корженевска (7105 м). Това са единствено дребна част от огромните триумфи в катеренето, които алпинистът бележи. Колкото и впечатляващ да е описът с достиженията му, той не се задоволява с тях. Иска да доближи абсолютния връх, най-високото място на света!
Това предпочитание го кара през 1984 година да се включи като заместник-ръководител по техническите въпроси в национална експедиция до Еверест (8848 м). Малко след 18 ч. на 20 април Христо се изкачва към върха без О2, като минава през западния скат, наименуван още „ Жестокия скат “, поради сложната си проходимост. На върха остава 33 минути. Оставя камерата си там (впоследствие е открита от Николай Петков на 9 май). Слиза по мрачно, по личните си стъпки – нещо, което нито един планинар в света не е правил. Температурите спадат. Извилата се стихия принуждава Христо да бивакува навън, на височина към 8700 м. В “Зоната на гибелта ”, без О2, е на 20, 21 и до последния си мирис на 22 април 1984 година Първият български планинар, изкачил се на Еверест – самичък и без О2, остава вечно на тази височина. Христо Проданов е 155-ият планинар, стигнал покрива на света.
По едни от неговите последни думи, предадени по радиостанцията, се допуска, че тялото му се намира над Голямата сива кула (8700 м).
Друг българин – огромният планинар Людмил Янков, жертва своето лично нанагорнище на Еверест, с цел да опита да откри Христо. Въпреки напъните си – преодолява 1330 м денивелация на „ един мирис “, Янков не съумява да откри своя приятел и е заставен да приключи търсенето. Тялото на Христо Проданов по този начин и не е намерено.
Така храбрият български планинар губи живота си в следването на своето предопределение. Макар и тялото му да остава вечно в планината, през днешния ден ние помним впечатляващите му каузи и се възхищаваме на неговата смелост и умения!
През дългите си години като планинар Христо Проданов прави доста експедиции в Алпите, в Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш, Хималаите. Голяма част от тях са при извънредно тежки условия. Поставя редица върхове. Неведнъж е на косъм от гибелта. Претърпява контузии, загуба на пръсти на краката в резултат на измръзване. Ръководител е на първата българска експедиция на Хималаите през 1981 година Тогава Христо изкачва самичък върха Лхотце (8516 м) и става първият българин, изкачил връх с над 8000 м височина.
Проданов е първият човек, качил през юли-август 1983 година три седемхилядни върха в планинския масив Памир в границите на 28 дни – връх Ленин (7134 м), връх Комунизъм (7495 м) и връх Корженевска (7105 м). Това са единствено дребна част от огромните триумфи в катеренето, които алпинистът бележи. Колкото и впечатляващ да е описът с достиженията му, той не се задоволява с тях. Иска да доближи абсолютния връх, най-високото място на света!
Това предпочитание го кара през 1984 година да се включи като заместник-ръководител по техническите въпроси в национална експедиция до Еверест (8848 м). Малко след 18 ч. на 20 април Христо се изкачва към върха без О2, като минава през западния скат, наименуван още „ Жестокия скат “, поради сложната си проходимост. На върха остава 33 минути. Оставя камерата си там (впоследствие е открита от Николай Петков на 9 май). Слиза по мрачно, по личните си стъпки – нещо, което нито един планинар в света не е правил. Температурите спадат. Извилата се стихия принуждава Христо да бивакува навън, на височина към 8700 м. В “Зоната на гибелта ”, без О2, е на 20, 21 и до последния си мирис на 22 април 1984 година Първият български планинар, изкачил се на Еверест – самичък и без О2, остава вечно на тази височина. Христо Проданов е 155-ият планинар, стигнал покрива на света.
По едни от неговите последни думи, предадени по радиостанцията, се допуска, че тялото му се намира над Голямата сива кула (8700 м).
Друг българин – огромният планинар Людмил Янков, жертва своето лично нанагорнище на Еверест, с цел да опита да откри Христо. Въпреки напъните си – преодолява 1330 м денивелация на „ един мирис “, Янков не съумява да откри своя приятел и е заставен да приключи търсенето. Тялото на Христо Проданов по този начин и не е намерено.
Така храбрият български планинар губи живота си в следването на своето предопределение. Макар и тялото му да остава вечно в планината, през днешния ден ние помним впечатляващите му каузи и се възхищаваме на неговата смелост и умения!
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ