24 февруари 1943 г. – Ражда се първият българин, покорил върха на света
Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 година в Карлово. Той се увлича от планинарството още от ранните си години. На 14-годишна възраст подхваща нескончаем поход из Стара планина със своя братовчед и от този миг насетне животът му е белязан от голямата любов към планината. Година по-късно среща инцидентно на улицата двама алпинисти, които толкоз го впечатляват, че за младия Христо не остава нищо друго, с изключение на да отдаде живота си на това занятие. Настрана от огромната обич към планината, той приключва Висшия химико-технологически институт в София и работи като инженер-металург в Перник и в „ Кремиковци “. Въпреки това Христо постоянно следва своето увлечение към алпинизма и през 1961 година приключва Централната планинарска школа „ Мальовица “.
През дългите си години като планинар Христо Проданов прави доста експедиции в Алпите, в Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш, Хималаите. Голяма част от тях са при извънредно тежки условия. Поставя редица върхове. Неведнъж е на косъм от гибелта. Претърпява контузии, загуба на пръсти на краката в резултат на измръзване. Ръководител е на първата българска експедиция на Хималаите през 1981 година Тогава Христо изкачва самичък върха Лхотце (8516 м) и става първият българин, изкачил връх с над 8000 м височина.
Проданов е първият човек, качил през юли-август 1983 година три седемхилядни върха в планинския масив Памир в границите на 28 дни – връх Ленин (7134 м), връх Комунизъм (7495 м) и връх Корженевска (7105 м). Това са единствено дребна част от огромните триумфи в катеренето, които алпинистът бележи. Колкото и впечатляващ да е описът с достиженията му, той не се задоволява с тях. Иска да доближи абсолютния връх, най-високото място на света!
Това предпочитание го кара през 1984 година да се включи като заместник-ръководител по техническите въпроси в национална експедиция до Еверест (8848 м). Малко след 18 ч. на 20 април Христо се изкачва към върха без О2, като минава през западния скат, наименуван още „ Жестокия скат “, поради сложната си проходимост. На върха остава 33 минути. Оставя камерата си там (впоследствие е открита от Николай Петков на 9 май). Слиза по мрачно, по личните си стъпки – нещо, което нито един планинар в света не е правил. Температурите спадат. Извилата се стихия принуждава Христо да бивакува навън, на височина към 8700 м. В “Зоната на гибелта ”, без О2, е на 20, 21 и до последния си мирис на 22 април 1984 година Първият български планинар, изкачил се на Еверест – самичък и без О2, остава вечно на тази височина. Христо Проданов е 155-ият планинар, стигнал покрива на света.
По едни от неговите последни думи, предадени по радиостанцията, се допуска, че тялото му се намира над Голямата сива кула (8700 м).
Друг българин – огромният планинар Людмил Янков, жертва своето лично нанагорнище на Еверест, с цел да опита да откри Христо. Въпреки напъните си – преодолява 1330 м денивелация на „ един мирис “, Янков не съумява да откри своя приятел и е заставен да приключи търсенето. Тялото на Христо Проданов по този начин и не е намерено.
Така храбрият български планинар губи живота си в следването на своето предопределение. Макар и тялото му да остава вечно в планината, през днешния ден ние помним впечатляващите му каузи и се възхищаваме на неговата смелост и умения!
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 303 година — Император Диоклециан издава декрет за гонене на християните в Римската империя.
• 1303 година — Битката при Рослин, част от Първата война за самостоятелност за Шотландия
• 1510 година — Папа Юлиан II анулира наложеното над Венеция отделяне от Католическата черква.
• 1582 година — Папа Григорий XIII показва за първи път Григорианския календар.
• 1607 година — За първи път е сложена операта „ Орфей “ на Клаудио Монтеверди по либрето на Алесандро Стриджо.
• 1616 година — Комисия от римокатолически теолози дефинира концепцията на Николай Коперник за хелиоцентричната система като „ безсмислена, неуместна, и публично еретична, защото отявлено опонира на Светото писание… “.
• 1711 година — Състои се премиерата на операта " Риналдо " от Георг Фридрих Хендел в Лондон.
• 1719 година — Император Петър I учредява в Санкт Петербург Кунсткамерата — първия съветски музей.
• 1783 година — Английският парламент взема решение за преустановяване на Британско-американската война.
• 1821 година — Мексико получава самостоятелност от Испания.
• 1839 година — Уилям Отис получава патент за екскаватор.
• 1841 година — Създаден е окръг Ричлънд в щата Илинойс, Съединени американски щати.
• 1848 година — Излиза " Манифест на комунистическата партия ", написана от Карл Маркс и Фридрих Енгелс.
• 1848 година — Кралят на Франция Луи-Филип абдикира от престола; във Франция е оповестена Втора република.
• 1861 година — Великият църковен събор в Цариград низвергва и осъжда на изгнание Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.
• 1876 година — Състои се премиерата на музикалното произведение " В пещерата на планинския цар " норвежкия композитор Едвард Григ в Осло.
• 1878 година — Освободен е град Горна Джумая (дн. Благоевград).
• 1878 година — Руско-турска война: Щабът на съветската войска идва в Сан Стефано.
• 1881 година — Започва построяването на Панамския канал.
• 1881 година — Основан е чилийският град Темуко.
• 1887 година — Париж и Брюксел стават първите столици, свързани с телефонна връзка.
• 1895 година — Започва Национално-освободителното въстание в Куба срещу испанските колонизатори, отпред с Хосе Марти.
• 1910 година — Създаден е шведският футболен тим Малмьо ФФ.
• 1918 година — Естония приема декларация за самостоятелност от Русия.
• 1921 година — С Указ на цар Борис III се отстранява наборната военна работа в Българската войска и се минава към платена доброволческа работа на войнишкия състав.
• 1932 година — Създаден е Висшият електорален съд — най-високата инстанция на изборното правораздаване в Бразилия.
• 1938 година — В Съединени американски щати за първи път е употребен найлон за стока за необятно ползване — стартира производството на найлонова четка за зъби.
• 1939 година — Унгария се причислява към Антикоминтерновия пакт.
• 1940 година — Открито е 25-ото Обикновено Народно заседание.
• 1941 година — Япония прогласява за своя територия островите в Океания.
• 1942 година — Излъчено е първото предаване по Радио " Гласът на Америка ".
• 1942 година — Втората международна война: Съветска подводница торпилира и потапя край Босфора българския транспортен съд Струма, пренасящ 778 български евреи бежанци към Палестина.
• 1945 година — Втората международна война: Първа българска войска с командващ генерал-лейтенант Владимир Стойчев получава задачата за осъществяване на Мурската интервенция.
• 1946 година — В Аржентина Хуан Перон е определен за президент.
• 1955 година — Турция и Иран подписват Багдадския пакт, просъществувал 24 години.
• 1958 година — Създадена е кубинска радиостанция Радио Ребелде от Че Гевара.
• 1962 година — Закрито е 29-ото Обикновено Народно заседание.
• 1964 година — Касиус Клей (Мохамед Али) става за първи път международен първенец по бокс в тежка категория.
• 1966 година — Ганайският президент Нкрума е свален, до момента в който гостува в Чили.
• 1969 година — Джими Хендрикс изнася последния си концерт в Англия.
• 1969 година — Американският галактически транспортен съд Маринър 6 е изстрелян към Марс.
• 1981 година — Официално са закрити 13-те Зимни олимпийски игри 1980 в Лейк Плесид, щата Ню Йорк,САЩ.
• 1981 година — Бъкингамският замък афишира годежа на принц Чарлз и лейди Даяна Спенсър.
• 1984 година — Дяволският мост (Ардино) на река Арда покрай град Ардино е разгласен за монумент на културата.
• 1984 година — Започва дипломатическото съдействие на Камерун с България.
• 1988 година — След зрелище в Германия феновете приветстват Лучано Павароти в продължение на 1 час и 7 минути, вследствие на което той излиза на сцената 165 пъти.
• 1992 година — Създаден е Национален парк Рила с обща повърхност 107 924 хектара.
• 2002 година — Приключват Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити.
• 2004 година — Българинът подполковник Петко Лилов, който е пълководец на българския батальон в Кербала, Ирак, е назначен за вицегубернатор на града.
• 2007 година — Официално е открит стадионът на Ковънтри Сити — Рикох Арена.
• 2008 година — Фидел Кастро се отдръпва от поста Президент на Куба, откакто близо 50 години извършва тази служба.
• 2013 година Митрополит Неофит определен за Патриарх на Българската черква
Родени
• 1463 година — Джовани Пико делла Мирандола, италиански хуманист († 1494 г.)
• 1500 година — Карл V, император на Свещената Римска империя († 1558 г.)
• 1536 година — Климент VIII, римски папа († 1605 г.)
• 1547 година — Хуан Австрийски, испански пълководец († 1578 г.)
• 1619 година — Шарл Льо Брюн, френски художник († 1690 г.)
• 1644 година — Мария Елизабета Лемерхирт, майка на Йохан Себастиан Бах († 1694 г.)
• 1744 година — Фьодор Ушаков, съветски адмирал († 1817 г.)
• 1767 година — Рама II, крал на Сиам († 1824 г.)
• 1786 година — Вилхелм Грим, немски лингвист († 1859 г.)
• 1788 година — Юхан Дал, норвежки художник († 1857 г.)
• 1817 година — Огюст-Александър Дюкро, френски военачалник († 1882 г.)
• 1829 година — Фридрих Шпилхаген, немски публицист († 1911 г.)
• 1831 година — Лео декор Каприви, пруски военачалник († 1899 г.)
• 1842 година — Ариго Бойто, италиански стихотворец († 1918 г.)
• 1850 година — Мари Ясаи, унгарска артистка († 1926 г.)
• 1863 година — Франц декор Щук, немски художник († 1928 г.)
• 1870 година — Теодор Гълъбов, български стенограф (†?)
• 1875 година — Константин Хирл, немски политик († 1955 г.)
• 1878 година — Александър Божинов, български художник († 1968 г.)
• 1882 година — Стоян Романски, български лингвист († 1959 г.)
• 1884 година — Иван Абаджиев, български офицер (†? г.)
• 1885 година — Станислав Виткевич, полски публицист († 1939 г.)
• 1885 година — Честър Нимиц, американски адмирал († 1966 г.)
• 1890 година — Ангел Димитров, български цирков актьор († 1965 г.)
• 1892 година — Владимир Стойчев, български боен († 1990 г.)
• 1893 година — Крум Кюлявков, български публицист († 1955 г.)
• 1895 година — Всеволод Иванов, руски публицист († 1963 г.)
• 1897 година — Никола Недков, български доктор († 1955 г.)
• 1899 година — Михаил Громов, руски летец († 1985 г.)
• 1900 година — Максим Щраух, руски актьор († 1974 г.)
• 1909 година — Огъст Дърлет, американски публицист († 1971 г.)
• 1912 година — Иржи Трънка, чешки художник († 1969 г.)
• 1916 година — Иван Башев, български политик († 1971 г.)
• 1918 година — Винчо Христов, български партизанин († 1943 г.)
• 1931 година — Славе Македонски, български публицист († 2002 г.)
• 1932 година — Мишел Льогран, френски композитор
• 1933 година — Веселин Искърски, български публицист († 1995 г.)
• 1936 година — Чудомир Начев, български доктор († 2005 г.)
• 1938 година — Филип Найт, американски бизнесмен (Nike)
• 1940 година — Денис Лоу, шотландски футболист
• 1941 година — Сам Лундвал, шведски фантазьор
• 1946 година — Ратомир Дуйкович, сръбски футболист
• 1947 година — Едуард Джеймс Олмос, американски артист
• 1948 година — Уолтър Смит, шотландски футболист
• 1950 година — Любен Чаталов, български артист
• 1952 година — Светла Златева, българска лекоатлетка
• 1955 година — Ален Прост, френски водач от Формула 1
• 1955 година — Стив Джобс, американски бизнесмен и откривател († 2011 г.)
• 1956 година — Джудит Бътлър, американски мъдрец
• 1960 година — Валери Цеков, български политик
• 1964 година — Иван Маринов – Маслара, български футболист
• 1966 година — Били Зейн, американски артист
• 1966 година — Милена Славова, пънк/рок певица
• 1968 година — Мартин Вагнер, немски футболист
• 1971 година — Педро де ла Роса, испански водач във Формула 1
• 1972 година — Владимир Колев, български футболист
• 1972 година — Крис Фен, американски музикант
• 1973 година — Йордан Йовчев, български гимнастик
• 1981 година — Лейтън Хюит, австралийски тенисист
• 1982 година — Клара Закопалова, чешка тенисистка
• 1987 година — Жельо Желев, български футболист
• 1988 година — Майкъл Джонсън, британски футболист
Починали
• 1646 година — Андерс Буре, шведски топограф (* 1571 г.)
• 1704 година — Марк Антоан Шарпантие, френски композитор (* 1643 г.)
• 1777 година — Жозе I, крал на Португалия (* 1714 г.)
• 1810 година — Хенри Кавендиш, британски академик (* 1731 г.)
• 1856 година — Николай Лобачевски, съветски математик (* 1792 г.)
• 1862 година — Бернхард Ингеман, датски публицист (* 1789 г.)
• 1905 година — Ташко Цветков, български бунтовник (*? г.)
• 1907 година — Карло Хошек, чешки и български бунтовник (*? г.)
• 1907 година — Пасхалис Цягас, гръцки капитан (* 1873 г.)
• 1910 година — Карл Лемох, съветски художник от немски генезис (* 1841 г.)
• 1913 година — Йоанис Капитанис, гръцки бунтовник (* 1875 г.)
• 1919 година — Авксентий Пелагонийски, български свещеник (* 1850 г.)
• 1923 година — Елена Грънчарова, българска революционерка (* 1842 г.)
• 1925 година — Карл Ялмар Брантинг, министър-председател на Швеция, Нобелов лауреат през 1921 (*1860 г.)
• 1930 година — Василий Завялов, съветски физиолог и биохимик (* 1873 г.)
• 1934 година — Гаврил Занетов, български правист (* 1863 г.)
• 1935 година — Христо Стойчев, български лекар—балнеолог (* 1872 г.)
• 1941 година — Емил Зегадлович, полски публицист (* 1888 г.)
• 1942 година — Борис Иванов, български ботаник (* 1879 г.)
• 1947 година — Пиер Жане, френски мъдрец (* 1859 г.)
• 1951 година — Георги Попаянов, български бунтовник (* 1881 г.)
• 1953 година — Герд декор Рундщет, немски фелдмаршал (* 1875 г.)
• 1963 година — Мила Павлова, българска актриса (* 1928 г.)
• 1973 година — Димитър Табаков, български математик (* 1879 г.)
• 1975 година — Николай Булганин, руски политически и боен деятел (* 1885 г.)
• 1976 година — Димитър Митрев, югославски публицист (* 1919 г.)
• 1981 година — Георги Наджаков, български физик (* 1897 г.)
• 1988 година — Блюма Зейгарник, съветска психоложка (* 1900 г.)
• 1993 година — Боби Мур, британски футболист (* 1941 г.)
• 1994 година — Димитър Грива, български композитор (* 1914 г.)
• 1995 година — Ката Лахтова, югославски политик (* 1924 г.)
• 2001 година — Клод Шанън, американски информативен теоретик (* 1916 г.)
Празници
• Естония — Ден на независимостта (обявена през 1918 година, от Русия, народен празник)
• Мексико — Ден на националното знаме (чества се от 1937 г.)
• Румъния — Общонароден празник Драгобете (ден, от който птиците стартират пролетното чифтосване, ден на любовниците)
• Тайланд — Ден на националните актьори (чества се от 1985 г.)
Източници: bulgarianhistory.org, Wikipedia
Obekti.bg
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар: <
През дългите си години като планинар Христо Проданов прави доста експедиции в Алпите, в Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш, Хималаите. Голяма част от тях са при извънредно тежки условия. Поставя редица върхове. Неведнъж е на косъм от гибелта. Претърпява контузии, загуба на пръсти на краката в резултат на измръзване. Ръководител е на първата българска експедиция на Хималаите през 1981 година Тогава Христо изкачва самичък върха Лхотце (8516 м) и става първият българин, изкачил връх с над 8000 м височина.
Проданов е първият човек, качил през юли-август 1983 година три седемхилядни върха в планинския масив Памир в границите на 28 дни – връх Ленин (7134 м), връх Комунизъм (7495 м) и връх Корженевска (7105 м). Това са единствено дребна част от огромните триумфи в катеренето, които алпинистът бележи. Колкото и впечатляващ да е описът с достиженията му, той не се задоволява с тях. Иска да доближи абсолютния връх, най-високото място на света!
Това предпочитание го кара през 1984 година да се включи като заместник-ръководител по техническите въпроси в национална експедиция до Еверест (8848 м). Малко след 18 ч. на 20 април Христо се изкачва към върха без О2, като минава през западния скат, наименуван още „ Жестокия скат “, поради сложната си проходимост. На върха остава 33 минути. Оставя камерата си там (впоследствие е открита от Николай Петков на 9 май). Слиза по мрачно, по личните си стъпки – нещо, което нито един планинар в света не е правил. Температурите спадат. Извилата се стихия принуждава Христо да бивакува навън, на височина към 8700 м. В “Зоната на гибелта ”, без О2, е на 20, 21 и до последния си мирис на 22 април 1984 година Първият български планинар, изкачил се на Еверест – самичък и без О2, остава вечно на тази височина. Христо Проданов е 155-ият планинар, стигнал покрива на света.
По едни от неговите последни думи, предадени по радиостанцията, се допуска, че тялото му се намира над Голямата сива кула (8700 м).
Друг българин – огромният планинар Людмил Янков, жертва своето лично нанагорнище на Еверест, с цел да опита да откри Христо. Въпреки напъните си – преодолява 1330 м денивелация на „ един мирис “, Янков не съумява да откри своя приятел и е заставен да приключи търсенето. Тялото на Христо Проданов по този начин и не е намерено.
Така храбрият български планинар губи живота си в следването на своето предопределение. Макар и тялото му да остава вечно в планината, през днешния ден ние помним впечатляващите му каузи и се възхищаваме на неговата смелост и умения!
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 303 година — Император Диоклециан издава декрет за гонене на християните в Римската империя.
• 1303 година — Битката при Рослин, част от Първата война за самостоятелност за Шотландия
• 1510 година — Папа Юлиан II анулира наложеното над Венеция отделяне от Католическата черква.
• 1582 година — Папа Григорий XIII показва за първи път Григорианския календар.
• 1607 година — За първи път е сложена операта „ Орфей “ на Клаудио Монтеверди по либрето на Алесандро Стриджо.
• 1616 година — Комисия от римокатолически теолози дефинира концепцията на Николай Коперник за хелиоцентричната система като „ безсмислена, неуместна, и публично еретична, защото отявлено опонира на Светото писание… “.
• 1711 година — Състои се премиерата на операта " Риналдо " от Георг Фридрих Хендел в Лондон.
• 1719 година — Император Петър I учредява в Санкт Петербург Кунсткамерата — първия съветски музей.
• 1783 година — Английският парламент взема решение за преустановяване на Британско-американската война.
• 1821 година — Мексико получава самостоятелност от Испания.
• 1839 година — Уилям Отис получава патент за екскаватор.
• 1841 година — Създаден е окръг Ричлънд в щата Илинойс, Съединени американски щати.
• 1848 година — Излиза " Манифест на комунистическата партия ", написана от Карл Маркс и Фридрих Енгелс.
• 1848 година — Кралят на Франция Луи-Филип абдикира от престола; във Франция е оповестена Втора република.
• 1861 година — Великият църковен събор в Цариград низвергва и осъжда на изгнание Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.
• 1876 година — Състои се премиерата на музикалното произведение " В пещерата на планинския цар " норвежкия композитор Едвард Григ в Осло.
• 1878 година — Освободен е град Горна Джумая (дн. Благоевград).
• 1878 година — Руско-турска война: Щабът на съветската войска идва в Сан Стефано.
• 1881 година — Започва построяването на Панамския канал.
• 1881 година — Основан е чилийският град Темуко.
• 1887 година — Париж и Брюксел стават първите столици, свързани с телефонна връзка.
• 1895 година — Започва Национално-освободителното въстание в Куба срещу испанските колонизатори, отпред с Хосе Марти.
• 1910 година — Създаден е шведският футболен тим Малмьо ФФ.
• 1918 година — Естония приема декларация за самостоятелност от Русия.
• 1921 година — С Указ на цар Борис III се отстранява наборната военна работа в Българската войска и се минава към платена доброволческа работа на войнишкия състав.
• 1932 година — Създаден е Висшият електорален съд — най-високата инстанция на изборното правораздаване в Бразилия.
• 1938 година — В Съединени американски щати за първи път е употребен найлон за стока за необятно ползване — стартира производството на найлонова четка за зъби.
• 1939 година — Унгария се причислява към Антикоминтерновия пакт.
• 1940 година — Открито е 25-ото Обикновено Народно заседание.
• 1941 година — Япония прогласява за своя територия островите в Океания.
• 1942 година — Излъчено е първото предаване по Радио " Гласът на Америка ".
• 1942 година — Втората международна война: Съветска подводница торпилира и потапя край Босфора българския транспортен съд Струма, пренасящ 778 български евреи бежанци към Палестина.
• 1945 година — Втората международна война: Първа българска войска с командващ генерал-лейтенант Владимир Стойчев получава задачата за осъществяване на Мурската интервенция.
• 1946 година — В Аржентина Хуан Перон е определен за президент.
• 1955 година — Турция и Иран подписват Багдадския пакт, просъществувал 24 години.
• 1958 година — Създадена е кубинска радиостанция Радио Ребелде от Че Гевара.
• 1962 година — Закрито е 29-ото Обикновено Народно заседание.
• 1964 година — Касиус Клей (Мохамед Али) става за първи път международен първенец по бокс в тежка категория.
• 1966 година — Ганайският президент Нкрума е свален, до момента в който гостува в Чили.
• 1969 година — Джими Хендрикс изнася последния си концерт в Англия.
• 1969 година — Американският галактически транспортен съд Маринър 6 е изстрелян към Марс.
• 1981 година — Официално са закрити 13-те Зимни олимпийски игри 1980 в Лейк Плесид, щата Ню Йорк,САЩ.
• 1981 година — Бъкингамският замък афишира годежа на принц Чарлз и лейди Даяна Спенсър.
• 1984 година — Дяволският мост (Ардино) на река Арда покрай град Ардино е разгласен за монумент на културата.
• 1984 година — Започва дипломатическото съдействие на Камерун с България.
• 1988 година — След зрелище в Германия феновете приветстват Лучано Павароти в продължение на 1 час и 7 минути, вследствие на което той излиза на сцената 165 пъти.
• 1992 година — Създаден е Национален парк Рила с обща повърхност 107 924 хектара.
• 2002 година — Приключват Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити.
• 2004 година — Българинът подполковник Петко Лилов, който е пълководец на българския батальон в Кербала, Ирак, е назначен за вицегубернатор на града.
• 2007 година — Официално е открит стадионът на Ковънтри Сити — Рикох Арена.
• 2008 година — Фидел Кастро се отдръпва от поста Президент на Куба, откакто близо 50 години извършва тази служба.
• 2013 година Митрополит Неофит определен за Патриарх на Българската черква
Родени
• 1463 година — Джовани Пико делла Мирандола, италиански хуманист († 1494 г.)
• 1500 година — Карл V, император на Свещената Римска империя († 1558 г.)
• 1536 година — Климент VIII, римски папа († 1605 г.)
• 1547 година — Хуан Австрийски, испански пълководец († 1578 г.)
• 1619 година — Шарл Льо Брюн, френски художник († 1690 г.)
• 1644 година — Мария Елизабета Лемерхирт, майка на Йохан Себастиан Бах († 1694 г.)
• 1744 година — Фьодор Ушаков, съветски адмирал († 1817 г.)
• 1767 година — Рама II, крал на Сиам († 1824 г.)
• 1786 година — Вилхелм Грим, немски лингвист († 1859 г.)
• 1788 година — Юхан Дал, норвежки художник († 1857 г.)
• 1817 година — Огюст-Александър Дюкро, френски военачалник († 1882 г.)
• 1829 година — Фридрих Шпилхаген, немски публицист († 1911 г.)
• 1831 година — Лео декор Каприви, пруски военачалник († 1899 г.)
• 1842 година — Ариго Бойто, италиански стихотворец († 1918 г.)
• 1850 година — Мари Ясаи, унгарска артистка († 1926 г.)
• 1863 година — Франц декор Щук, немски художник († 1928 г.)
• 1870 година — Теодор Гълъбов, български стенограф (†?)
• 1875 година — Константин Хирл, немски политик († 1955 г.)
• 1878 година — Александър Божинов, български художник († 1968 г.)
• 1882 година — Стоян Романски, български лингвист († 1959 г.)
• 1884 година — Иван Абаджиев, български офицер (†? г.)
• 1885 година — Станислав Виткевич, полски публицист († 1939 г.)
• 1885 година — Честър Нимиц, американски адмирал († 1966 г.)
• 1890 година — Ангел Димитров, български цирков актьор († 1965 г.)
• 1892 година — Владимир Стойчев, български боен († 1990 г.)
• 1893 година — Крум Кюлявков, български публицист († 1955 г.)
• 1895 година — Всеволод Иванов, руски публицист († 1963 г.)
• 1897 година — Никола Недков, български доктор († 1955 г.)
• 1899 година — Михаил Громов, руски летец († 1985 г.)
• 1900 година — Максим Щраух, руски актьор († 1974 г.)
• 1909 година — Огъст Дърлет, американски публицист († 1971 г.)
• 1912 година — Иржи Трънка, чешки художник († 1969 г.)
• 1916 година — Иван Башев, български политик († 1971 г.)
• 1918 година — Винчо Христов, български партизанин († 1943 г.)
• 1931 година — Славе Македонски, български публицист († 2002 г.)
• 1932 година — Мишел Льогран, френски композитор
• 1933 година — Веселин Искърски, български публицист († 1995 г.)
• 1936 година — Чудомир Начев, български доктор († 2005 г.)
• 1938 година — Филип Найт, американски бизнесмен (Nike)
• 1940 година — Денис Лоу, шотландски футболист
• 1941 година — Сам Лундвал, шведски фантазьор
• 1946 година — Ратомир Дуйкович, сръбски футболист
• 1947 година — Едуард Джеймс Олмос, американски артист
• 1948 година — Уолтър Смит, шотландски футболист
• 1950 година — Любен Чаталов, български артист
• 1952 година — Светла Златева, българска лекоатлетка
• 1955 година — Ален Прост, френски водач от Формула 1
• 1955 година — Стив Джобс, американски бизнесмен и откривател († 2011 г.)
• 1956 година — Джудит Бътлър, американски мъдрец
• 1960 година — Валери Цеков, български политик
• 1964 година — Иван Маринов – Маслара, български футболист
• 1966 година — Били Зейн, американски артист
• 1966 година — Милена Славова, пънк/рок певица
• 1968 година — Мартин Вагнер, немски футболист
• 1971 година — Педро де ла Роса, испански водач във Формула 1
• 1972 година — Владимир Колев, български футболист
• 1972 година — Крис Фен, американски музикант
• 1973 година — Йордан Йовчев, български гимнастик
• 1981 година — Лейтън Хюит, австралийски тенисист
• 1982 година — Клара Закопалова, чешка тенисистка
• 1987 година — Жельо Желев, български футболист
• 1988 година — Майкъл Джонсън, британски футболист
Починали
• 1646 година — Андерс Буре, шведски топограф (* 1571 г.)
• 1704 година — Марк Антоан Шарпантие, френски композитор (* 1643 г.)
• 1777 година — Жозе I, крал на Португалия (* 1714 г.)
• 1810 година — Хенри Кавендиш, британски академик (* 1731 г.)
• 1856 година — Николай Лобачевски, съветски математик (* 1792 г.)
• 1862 година — Бернхард Ингеман, датски публицист (* 1789 г.)
• 1905 година — Ташко Цветков, български бунтовник (*? г.)
• 1907 година — Карло Хошек, чешки и български бунтовник (*? г.)
• 1907 година — Пасхалис Цягас, гръцки капитан (* 1873 г.)
• 1910 година — Карл Лемох, съветски художник от немски генезис (* 1841 г.)
• 1913 година — Йоанис Капитанис, гръцки бунтовник (* 1875 г.)
• 1919 година — Авксентий Пелагонийски, български свещеник (* 1850 г.)
• 1923 година — Елена Грънчарова, българска революционерка (* 1842 г.)
• 1925 година — Карл Ялмар Брантинг, министър-председател на Швеция, Нобелов лауреат през 1921 (*1860 г.)
• 1930 година — Василий Завялов, съветски физиолог и биохимик (* 1873 г.)
• 1934 година — Гаврил Занетов, български правист (* 1863 г.)
• 1935 година — Христо Стойчев, български лекар—балнеолог (* 1872 г.)
• 1941 година — Емил Зегадлович, полски публицист (* 1888 г.)
• 1942 година — Борис Иванов, български ботаник (* 1879 г.)
• 1947 година — Пиер Жане, френски мъдрец (* 1859 г.)
• 1951 година — Георги Попаянов, български бунтовник (* 1881 г.)
• 1953 година — Герд декор Рундщет, немски фелдмаршал (* 1875 г.)
• 1963 година — Мила Павлова, българска актриса (* 1928 г.)
• 1973 година — Димитър Табаков, български математик (* 1879 г.)
• 1975 година — Николай Булганин, руски политически и боен деятел (* 1885 г.)
• 1976 година — Димитър Митрев, югославски публицист (* 1919 г.)
• 1981 година — Георги Наджаков, български физик (* 1897 г.)
• 1988 година — Блюма Зейгарник, съветска психоложка (* 1900 г.)
• 1993 година — Боби Мур, британски футболист (* 1941 г.)
• 1994 година — Димитър Грива, български композитор (* 1914 г.)
• 1995 година — Ката Лахтова, югославски политик (* 1924 г.)
• 2001 година — Клод Шанън, американски информативен теоретик (* 1916 г.)
Празници
• Естония — Ден на независимостта (обявена през 1918 година, от Русия, народен празник)
• Мексико — Ден на националното знаме (чества се от 1937 г.)
• Румъния — Общонароден празник Драгобете (ден, от който птиците стартират пролетното чифтосване, ден на любовниците)
• Тайланд — Ден на националните актьори (чества се от 1985 г.)
Източници: bulgarianhistory.org, Wikipedia
Obekti.bg
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар: <
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ