Гибелта на великите цивилизации е скрита в дърветата
Хората постоянно са упреквали звездите и боговете за разрухата на империите и за нашествието на епидемиите. Какво се е случило в действителност, излиза наяве при разбор на годишните кръгове на дървесните стволове.
Оказва се, че виновност както за разцвета, по този начин и за упадъка на цивилизациите има най-много климатът. Ако става въпрос за Римската империя, може да се разбере, че мекият климат е послужил за развиването на страната, а сушата и студовете за довели до противоположния резултат.
Като се добави и нашествието на варварите, повода за гибелта на империята става изцяло ясна. През последните 2500 години са се натрупали свидетелства за това, че климатът е влияел на хода на историята.
Като се употребява дендрохронологията – разбор за установяване на възрастта на антични стурктури и градове благодарение на разбор на годишните кръгове на дърветата, може да се разбере доста.
Оказва се, че по времето на разцвета на империите климатът в Европа е бил мек и мокър, т.е. съвършен за развиването на селско стопанство.
Такъв е бил той от 300-та година преди новата епоха до 200-та година от раждането на Христа. Точно тогава Римската империя доближава апогея си.
В сходни условия Европа се е развивала в интервала од 1000 до 1200-та година. През трети век обаче сушата съответствува с нападението на варварите.
В началото на четиринадесети век мощният мраз и влажното лято вървели ръка за ръка с глада и чумата, от които починали над половината поданици на Европа.
При положителни климатични условия хората отсичали повече дървета, с цел да ги употребяват като строителен материал и за огрев, в сравнение с когато климатът бил неприятен. Това се дължи на обстоятелството, че просто при положителни климатични условия е имало повече хора.
