Легенди за Кървавата скала край Враца
Хората във Враца и района назовават Кърватата канара край Враца още Великината кръв и Кървав камък. Тя се намира на отвесните стени на живописния проход Вратцата, дал името на града. Легендите за местността са няколко, споделя Калина Тодорова от Краеведския отдел на локалната библиотека.
Най-разпространената е обвързвана с турското настъпление и Радан челник - бранител на града. Когато юнаците му паднали под турския ятаган, той умъртвил едничката си дъщеря на най-стръмната канара, с цел да не попадне жива в ръцете на неверниците, а по-късно умъртвил и себе си.
И през днешния ден кръвта на почтената госпожица може да се види - алено обагрената канара се вижда отдалече. Паметникът на Радан Войвода се намира против Наследствена пътека Антична и Средновековна Вратица.
Друго поверие ни връща още по-назад във вековете – във времето на византийския император Василий, когато българското царство паднало под гръцка власт. Воевода на град Враца тогава бил Раден. За да се пази от гърците, той се укрепил зад прохода на теснините при Вратцата, в крепостта Згориград, и там юначен се отбранявал и отблъсквал всички набези.
След доста кръвопролитни опити гърците видели, че поради сгодното местонахождение и юначеството на българите, които се затворили в крепостта, както и поради умеенето и хитростта на войводата, не ще могат да завладяват града.
Освен това пръснатите по Балкана и горите българи всеки ден се прибирали под войводското знаме на Раден и увеличавали силата му. Уплашили се византийците, че бойците на Раден ще атакуван някой ден техен лагер, та по тази причина решили да употребят ловкост.
Синът на заседналия в равнината гръцки военачалник, жаден за популярност, бил прекомерно движимост в българския език. Наумил си да се преоблече като български селяндур от този край и да се вмъкне в Згориградската цитадела, та да погуби, когато му падне благоприятност, юначния Раден. Както помислил, така и съумял да се вмъкне в крепостта.
Представил се за наследник на различен български челник, чийто град към този момент бил завзет от гърците. Разказал, че бил учил в Цариград и като схванал, че отечеството му гине, побързал да се притече на помощ на татко си, но просрочен. Но съумял да се добере до единствения юнашки челник, който още надделява над гърците, и по тази причина пристигнал при него да оказва помощ, колкото може и знае.
Раден познавал добре войводата, за чийто наследник се показал гъркът, и по тази причина го приел с наслада и огромна респект. Шпионинът усетил, че ще съумее елементарно да токсини войводата и да разпръсне бойците му. Усещал лесната победа, но зачакал най-сгодното време.
Раден челник имал красива щерка – Велика. Тя харесала гърка и се влюбила. Раден не подозирал нищо неприятно в държанието на щерка си. Но по някое време негови правилни съгледвачи заловили писмо и разбрали кой е този мъж и за какво е пристигнал в крепостта им.
Дали писмото на Раден челник, а той бил безгранично наскърбен от подлата машинация. Забушувала неспокойната му кръв. А Велика обикнала красивия и млад грък, без да подозира тъкмо какъв е, била подготвена да тръгне с него, да остави татко и близки, отечество и бащино име.
Войводата подирил чужденеца и скоро го намерил дружно с Велика над отвесните скали на прохода Вратцата, откъдето ѝ показвал разположението на гръцкия стан в полето изпод. Войниците, които вървели с войводата, бързо се нахвърлили върху гърка, а Раден хванал щерка си за косата и с един размах отсякъл главата ѝ.
Уплашеният грък стоял вързан пред него, само че войводата замахнал с меча си, разсякъл въжето и го оставил свободен с думите: Иди и речи на татко си да бъде подготвен, на следващия ден с моите юначни сватове ще му дойда на кървава женитба!
И в действителност на другия ден повел смелата си тайфа към полето, където в кръвопролитно стълкновение умъртвил виновника за гибелта на обичаната си единствена щерка и самичък паднал погубен.
