В търсене на загадъчната връзка между щастието, парите и смисъла на живота
„ Хората считат, че щастието е нещо съответно - или си благополучен, или не си “, споделя професорът от Станфорд Дженифър Аакър. Разбира се, не всичко е толкоз просто. Новите проучвания на Аакър и нейните сътрудници освен оспорват този метод на мислене и метод, само че и разкриват, че връзката сред щастието и възприятието за смисъл може да се промени според от финансовото ни положение. „ Това е от необикновен интерес, тъй като изследванията демонстрират, че когато хората станат по-богати, те изпитват повече благополучие “, изяснява Дженифър Аакър. Тя е професор по маркетинг в Станфордското висше учебно заведение по бизнес, където е правено проучването, което е фокусирано върху щастието, смисъла на живота и парите. " Но нашето изследване демонстрира, че природата на щастието също се трансформира с приходите ", изяснява проф. Аакър. Изследването ще бъде оповестено в списание „ Emotion “. В изследването си екипът е разкрил, че при хората с по-ниски приходи възприятието за смисъл на живота е по-силно обвързвано с щастието, в сравнение с при тези с повече финансови запаси. С други думи, хората с повече пари може да са по-щастливи, само че хората с по-малко пари имат вяра, че щастието е обвързвано с възприятието за смисъл – вярата, че животът им има цел, стойност и посока. И, удивително, тази връзка може да бъде проследена в доста страни по света. Статията е съавторство с Риа Катапано от Университета в Торонто, Джорди Квойдбах от ESADE Business School и Каси Могилнер от Калифорнийския университет, Лос Анджелис. Работата е една от първите, която е изследвана, с цел да бъде открит отговор на въпроса по какъв начин приходите и благосъстоянието въздействат на връзката сред смисъла на живота и щастието в световен мащаб.
Изследователите стартират работа първо в Съединените щати, където за първи път се сблъскват с връзката сред смисъла и щастието, когато приходите понижават. Според проф. Аакър изначало екипът е недоумявал дали това е специфичност на американците или елементарна случайност. Въпреки това, когато екипът уголемява изследването си, той проучва огромни масиви от данни. Те обгръщат повече от 500 000 души от 123 страни на шест континента и се натъква на същата причинност. „ Резултатите се оказаха съвсем универсални в доста страни по света “, споделя проф. Аакър. „ Сред хората с ниски приходи смисълът на живота е по-силно обвързван с общото благополучие “, изяснява тя.
Богатство и психическо здраве
Проф. Аакър предизвестява, че тези констатации не би трябвало да се употребяват за минимизиране или загърбване на действителните неподходящи условия, пред които са изправени хората и общностите с ниски приходи. „ Социалната политика не е длъжна да бъде несъвместима с значимостта на смисъла на живота “, споделя професорът.
Дженифър Аакър и нейните сътрудници имат вяра, че техните наблюдения и открития могат да повлияят върху ограниченията за подсилване на психологичното здраве в общества и страни с ниски приходи. Според проучването, представено в публикацията, хората с ниски приходи са два пъти по-склонни да страдат от меланхолия, в сравнение с хората с по-високи приходи, а понижението на фамилните приходи покачва риска от афектни положения и разстройства на настроението.
Важността на смисъла
Доколкото всички проучвания, показани представени в новата публикация, са изучавали избрани взаимовръзки, създателите не могат да кажат сигурно дали щастието зависи от чувството, че животът има смисъл, или противоположното. Обаче, те акцентират хипотезата, че всеки от тези фактори играе роля за развиването на другия. „ Хората, които съумяват да намерят смисъл, изпитват както смисъл, по този начин и благополучие, само че тези, които не съумяват да намерят смисъл, са нещастни, както се удостоверява от други изследвания “, споделя проф. Аакър. Изследователите оферират няколко разновидността за какво смисълът има по-силна корелация с щастието при хора с по-ниски приходи. „ Може би финансовите ограничавания основават такава практическа и прочувствена тежест, че хората са принудени да се пробват да намерят смисъл в своята обстановка “, допуска проф. Аакър. Тя също по този начин отбелязва, че други учени удостоверяват това умозаключение. „ Да имаш отрицателно или мъчно битие и да можеш да намериш смисъл в него е един от методите да направиш живота значим ”, разяснява Дженифър Аакър. Тя и сътрудниците й допускат, че богатите хора имат по-голям достъп до „ външни източници на благополучие “ и затова не е нужно да разчитат на „ вътрешно възприятие за смисъл “. Затова професорът предлага „ по-богатите хора дейно да се възползват от смисъла, който към този момент имат в живота, вместо непрпестанно да преследват възприятието за благополучие “. Проф. Аакър и нейните съавтори също показват, че животът се осмисля посредством прекарвания, които включват опит, вяра и фамилни връзки, а те несъмнено не са свързани с парите.
Източник: Greater Good Magazine / Мениджър Нюз
