Тръгвам си от теб, за да обичам себе си
Хората си дават обещание, че ще остават вечно дружно, нали?
Но аз не ти давам обещание това. Не. Обещавам ти единствено едно – че ще си потегли от теб.
Въпреки че не го бях възнамерявала по този метод. Планът ми беше да остана до теб. Завинаги. Планът ми беше да прекарам живота си с теб. Да остарея с теб.
Но един ден погледнах себе си. Погледнах живота си. И да ти призная, не ми хареса това, което видях. Защото от огледалото ме гледаше слаба и изпита жена, която беше не запомнила по какъв начин да желае това, от което се нуждае.
Много пъти си тръгвах от теб. Но постоянно се връщах. Защото те обичах.Хубавото на нашата връзка е това, че научих какво би направило едно човешко създание за друго, когато в действителност го обича. Почти необикновено е какво сме подготвени да жертваме в името на любовта. Понякога толкоз се фокусираме върху индивида пред себе си, че забравяме кои сме ние.
Да. Аз направих тъкмо това. Забравих коя съм.Знам, мислиш си, че си потеглям от теб, тъй като ме нарани. Tова е правилно, само че не е най-главната причина за решението ми.
Ще пристигна ден, в който ще ти простя и ще не помни всичко, което ми аргументи. Но в случай че през днешния ден остана с теб, няма да мога да простя на себе си на следващия ден. А благи мой, да мога да простя на себе си е доста по-важно от това да простя на теб.
Затова си потеглям от теб.
Тръгвам си, с цел да стартира връзка със самата себе си. Тръгвам си от теб, с цел да си спомня по какъв начин да обичам себе си.
Имам потребност да си напомня, че не съм поробена от любовта си към теб. Имам потребност да схвана на какво съм способна и какъв брой надалеч мога да стигна. Какво мога да реализира. Без теб.
Искам да видя в огледалото мощна и самостоятелна жена, която не се опасява от неизвестността.Искам да се разхождам по улиците и вятърът да си играе с косата ми, до момента в който аз си мисля: „ Обичам себе си и живота си ”. Ако обаче остана с теб, ще продължа да заедно съм с взор, забит в земята. И рано или късно ще се намразя по тази причина, че съм ти дала повече шансове, в сравнение с си заслужавал.
Време е да дам късмет на себе си.Искам да си дам късмет да опозная себе си – дамата, която забравих. Искам да върша нещата, които правех с теб. Искам да ги върша сама. Искам да знам, че мога и без теб.
Ще разтварям бурканите, които те молех да отваряш вместо мен. Ще подвигам кашоните, които те молех да вдигаш вместо мен. Ще върша всички сложни неща, за които бях привикнала да апелирам теб.
Ще се обичам. Повечето в сравнение с го правеше ти.
Ще опозная още веднъж себе си. Такава, каквато съм без теб. И знам, че ще се харесам. Нямам потребност от теб, с цел да ме допълваш. Защото аз към този момент съм цяла.
Ще върша всичко това, което отлагах, от което се отхвърлих. Заради теб. Сега е време да го направя. Заради себе си.
Ще си потегли и няма да се обръщам обратно. Защото към този момент не се нуждая от теб. Защото открих себе си. И тъй като знам, че там ме чака човек, който ме обича повече от теб. Този човек съм Аз.Когато протягаше ръце към мен, аз постоянно те прегръщах. Но в този момент ще прегърна себе си. Сега е време да обърна внимание на себе си. Ръцете ти постоянно ме водеха по трънливи пътища. Затова ще те пусна. За да намеря своя път.
Няма да скърбя, че си потеглям от теб. Ще скърбя единствено, че останах толкоз дълго.
Автор: Илайн Йосеф / dama.bg
